Жлезиста слабонога

Жлезиста слабонога (Impatiens glandulifera, Jewelweed, Himalayan balsam) е голямо храстовидно, едногодишно растение, родено в Хималаите. Отнася се към семейство Слабоногови (Balsaminaceae). Видът не е защитен от Закона за биологичното разнообразие у нас.

Интересно за жлезистата слабонога

Изображение: Katrin Schneider, korina.info – CC-BY-SA-4.0, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Този вид слабонога е медоносно растение. Формата на цвета й е изключително удобна за събиране на прашец от пчелите в района на нейното разпространение, поради това че те разполагат с къси близалца. Жлезистата слабонога вирее най-вече около водни басейни и речни корита. Тя насърчава ерозията на почвата и брега на водните корита, като така става причина за разлив на водата в тях.

Устройство на жлезиста слабонога

Растението достига височина от 1 до 2,5 метра. Стъблото е меко, оцветено в зелено или червено-зелено. Има корен с дължина около 20 см. Листата са срещуположно разположени на клонките, с копиевидна форма, дълги от 5 до 23 см, широки от 5 до 18 см. По-горните прорастват в прешленовидни образувания. При смачкване излъчват миризма на мухал. Под листата, по стъблата на растението се установяват жлези. Те произвеждат лепкав, благоуханен нектар.

Изображение: Fritz Geller-Grimm, CC BY-SA 2.5, via Wikimedia Commons; Mnolf, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Цветовете имат предимно розово оцветяване, подобна на качулка форма, от 3 до 4 см дълги и около 2 см широки. Понякога формата им е сравнявана с тази на полицейска каска. На едно местообитание може да се наблюдават разлики в багрите на цвета, например бели, лилави и розови (в различни нюанси последните два цвята). Събрани са в съцветия от 5 до 12 индивидуални цвята. Цъфти в периода от юни до октомври месец. Плодът представлява кутийка, дълга от 2 до 3 см и широка 8 мм. Пълен е със семена, като при докосване буквално експлоадира и ги разпръсква на голямо разстояние до 7 метра.

Разпространение на жлезиста слабонога

Изображение: Katrin Schneider, korina.info – CC-BY-SA-4.0, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Както вече бе споменато, родният ареал на разпространение на растението са Хималаите, като расте на надморска височина до 4000 метра. С помощта на човека този вид слабонога е масово разпространен в Северното полукълбо. В някои негови части се смята за инвазивен вид. Като градинско цвете се отглежда в Индия. Расте по бреговете на реките и запустели места във Великобритания.

В България вирее покрай реки и влажни места с надморска височина 1000 - 2000 метра. Среща се в Западна Стара планина и Западните Родопи.

Използваема част на жлезиста слабонога

Употребяемите части на растението са неговите листа, семена и извлеченото от тях масло.

Химичен състав на жлезиста слабонога

Билката съдържа следните вещества: 2-метокси-1,4-нафтохинон, противовъзпалително и фунгицидно средство; алкалоиди, гликозиди. Маслото, извлечено от семената на растението съдържа линоленова киселина.

Лечебни свойства и приложение на жлезиста слабонога

Жлезистата слабонога е едно от цветята на Бах, използвано за направата на еликсир, който се препоръчва за прием при състояния на раздразнителност, нетърпение, състояние на остра тревожност, високо психическо напрежение и с цел протекция от стрес. Тя е една от петте съставки на така нареченото "Спасително лекарство" (Rescue remedy).

Изображение: H. Zell, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Някои медицински приложения на жлезистата слабонога в миналото и в настоящето

Смачкани корени и листа са прилагани на челото, ръцете и краката, за да осигурят охлаждащ ефект. Листната отвара се е използвала при стрес и психическо напрежение. Цветята са използвани срещу ухапване от змии.

В Северна Америка билката е била използвана като билковo лекарствo за лечение на пчелни ужилвания, ухапвания от насекоми и обриви от коприва. Прилагана е и след контакт с отровен бръшлян, но проучванията в този случай за лечебните свойства на жлезистата слабонога са противоречиви. В този аспект проучване през 1958 г. установява, че друг вид слабонога - Impatiens biflora е ефективна алтернатива на стандартното лечение на дерматит, причинени от контакт с отровна смрадлика. Други изследвания пък показват, че растенията от съответния род нямат противосърбежни свойства.

Изследователи преразглеждат противоречивите мнения за употребата на билката, като изтъкват, че евентуална причина за успеха и неуспеха на приложението й се свежда до начина й на приготвяне и времето на третиране на болните места с нея (късно или рано), както и от комбинацията на различните представители на рода.

Жлезистата слабонога в кулинарията и други нейни употреби

Зелените шушулки, семената, младите листа и леторастите са годни за консумация, като се използват за това предимно в района на родния ареал на разпространение на растението - Хималаите. Понякога цветовете му се употребяват за направата на напитка, която се сервира със сламки, изработени от кухите стъбла на слабоногата.

Полученото масло от семената на билката се използва и за осветление.

В древен Китай венчелистчета от слабонога, роза и орхидея, заедно със стипца са били приготвяни на пюре за получаване на лак за нокти - розов или червеникав.

Декоративна стойност на жлезистата слабонога

Понякога тя се отглежда заради нежните й цветове и гъстата й растителност. Включва се прекрасно във флоралната декорация на паркове и градини, особено такива, в които има водни басейни. Отглежда се и като градинско цвете в много домове. Като рязан цвят за декорация на букети не е особено трайно растение.

Инвазивни способности на жлезистата слабонога

Изображение: Bankhall, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Склонността на растението да се проявява в растежа си като агресивен плевел, налага предприемането на мерки за неговото отстраняване от местата му на виреене. Освен разпръскването на семената му на голямо разстояние, производството му на апетитен нектар и привличането на пчелите допринасят за бързото и масовото му разпространение, чрез постоянно и богато опрашване на цветовете му. В същото време жлезистата слабонога успешно измества местни растителни видове и създава условия за развитието на други, с подобна степен на инвазивност.

В миналото във Великобритания по-бедните хора от населението й купували букети от растението, като заместител на орхидеите, които са били "цветя за богатите". Днес и на Острова и в Германия се водят мероприятия и се работи по проекти, чиято цел е да се установи ползата и вредата от растителния вид и да се предприемат най-удачните мерки за ограничаване на неговия растеж. В същото време се цели и запазването му като полезна част от флората на страните. Най-подходящият метод за контролиране на разпространението на билката остава изкореняването й, за сега.

Внимание!

Растението е горчиво, като този вкус най-вероятно се дължи на гликозидите или алкалоидите, влизащи в състава му. При прекомерна консумация, растението довежда до интоксикация на организма, демонстрираща се с диария и повръщане.

Заглавно изображение: Udo Schmidt from Deutschland, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons