Едноцветен монезес, Едноцветник

Едноцветен монезес (Moneses uniflora) представлява многогодишно, тревисто растение от семейство Пиренови (Ericaceae). То е единственият член на род Moneses. Родът Moneses произлиза от гръцката дума "moses", която се превежда като „самотен“, и "hesia", която означава „наслада“, отнасяща се до единствения цвят, който цъфти върху растението. То се нарича още горска нимфа, отнасяща се до фигура на богинята на природата в гръцката митология. Moneses uniflora значително инхибира растежа на Mycobacterium tuberculosis H37Ra и Mycobacterium avium.

Устройство на едноцветен монезес

Изображение: Jerzy Opio?a, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Moneses uniflora е малко растение, обикновено не по-високо от 10 см. To е с тънко коренище, листата му са приосновни, овално-елипсовидни до обратнояйцевидни, с диаметър от 10 до 30 мм, с малки зъбци. Дръжката им е по-къса от диаметъра на листа. Всяко стъбло завършва с кимащ, ароматен цвят. Венчето е с диаметър от 15 до 25 мм. Разперените пет бели венчелистчета са леко набръчкани и се твърди, че наподобяват отворен бял чадър. Чашелистчетата са овални, отделни и бяло-зеленикави. Цветето има 10 прашника, забележим стил и отличително петзъбо близалце. Цъфтежът се случва от май до октомври. Плодовете са капсули с 5 камери, изправени, почти кълбовидни, 4-9 мм дълги, сухи, разтварящи се отгоре надолу. Семената са много, крилати. Въпреки че е привлекателно за пчелите, цветето не произвежда нектар и се размножава чрез семена.

Разпространение на едноцветен монезес

Растението е характерно за влажните иглолистни гори в умерените райони на Северното полукълбо от Испания до Япония и в цяла Северна Америка. Разпространено е в Европа, Северно Средиземноморие, Кавказ, Централна и Средна Азия, Западен Сибир, Японо-Китайската област, Северна Америка и Гренландия; от Аляска до Западна Австралия и Орегон, от двете страни на Каскадите, както и в Калифорния, Айдахо, Ню Мексико и в източна Северна Америка до Пенсилвания. Вирее в иглолистни гори при по-ниски температури и често се среща да расте върху мъх и гниещ растителен материал; по покрайнините на влажни гори на сенчести мъхести места, често в леха от борови иглички, избягвайки варовикови почви. У нас расте в сенчести влажни иглолистни гори, на надморска височина от 1300 до 2100 метра.

Използваема част на едноцветен монезес

Може да се използва цялото растение. Най-добре е да се събира в средата на лятото или есента, особено когато цъфти. Корените могат да се изсушат за бъдеща употреба.

Химичен състав на едноцветен монезес

Билката съдържа 1,4-нафтохиноново производно, 5,8-дихидро-3-хидроксихимафилин, три известни 1,4-нафтохинонови производни и два кумарина.

Лечебни свойства и приложение на едноцветен монезес

Изображение: Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Moneses uniflora традиционно е била използвана от индианските племена за кожни проблеми, настинки, болки в гърлото и като общо обезболяващо средство, със специфични приложения при туберкулоза, плеврит и треска. Съвременните изследвания потвърждават силни антимикобактериални (противотуберкулозни) и общо антибиотични свойства в екстрактите му, благодарение на съединения като нафтохинони, подчертавайки историческата му медицинска стойност.

Индианските племена са използвали едноцветникът като лекарство за настинка и кожни проблеми. Съвсем наскоро учените са открили, че екстрактите от стъблото и листата на растението изглеждат като полезни антибиотици срещу няколко микобактерии, включително към туберкулоза. Изследвани са противогъбичните, антивирусните и антибиотичните свойства на екстрактите от единични цветове, като е установено, че надземните части на Moneses uniflora инхибират растежа на микобактериите M. tuberculosis и M. avium.

Хайда са събирали Moneses uniflora през юли, след което са го сушили. Цветните и плодоносните части на растението са били отстранявани, докато вегетативните са били варени като чай, понякога с женско биле и лабрадор чай. Чаят е бил използван за успокояване на настинки, грип, едра шарка и рак. Хайда са го пили и за сила и късмет.

Хората Мака също са варили Moneses uniflora с лабрадорски чай и женско биле, използвайки цялото растение за успокояване на кашлица.

Хората Кваквака'вак са използвали Moneses uniflora в лапи за подуване и болка, тъй като причинява мехури. Мехурите са се отваряли със счупени черупки от миди и са се намазвали с масло от сом. Когато отпуснатата кожа се обели, мястото се измивало с екстракт от корен на цариградско грозде и се покривало с листа от живовляк, докато заздравее.

Изображение: Robert Flogaus-Faust, CC BY 4.0, via Wikimedia Commons

Няколко коренни народи в Северна Америка са посочили Moneses uniflora като традиционно лекарство за туберкулоза. Едноцветният е бил използван от коренното население на Америка и като дерматологично средство.

Състояния и заболявания, при които се прилага едноцветникът

• настинка, плеврит, пневмония и особено туберкулоза;
• като лапи за рани, изгаряния, циреи и мехури;
• като аналгетик при обща болка и подуване;
• фарингит, ларингит, треска и храносмилателни проблеми като диария.

Свойства на едноцветник

• антибиотично - екстрактите показват значителна активност срещу Mycobacterium tuberculosis и M. avium, бактериите, причиняващи туберкулоза;
• антимикробно - съдържа нафтохинони (като химафилин), които допринасят за антибиотичните му ефекти;
• противовъзпалително;
• болкоуспокояващо.

Начин на употреба на едноцветен монезес

• чай - листа и цветове, запарени в чай за вътрешни заболявания като настинки, треска и болки в гърлото.
• лапи - смачкани листа, прилагани външно върху кожни проблеми и отоци.

Чай от изсушеното растение се използва за лечение на кашлица и настинки. Дъвче се, а сокът се поглъща, като средство за лечение на болки в гърлото. Лапа от листата е използвана от индианците кауичан за извличане на гной от циреи и абсцеси, за пукане на мехури, за намаляване на отоците и за облекчаване на болката. Индианците квакиутл използвали лапа от сдъвкани или счукани растения върху отоци и болки.

Плодовете на едноцветникът се считат за годни за консумация, както и семената, сурови или сготвени.

Заглавно изображение: Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons