Дяволска ябълка

Дяволска ябълка (Solanum sodomaeum, Solanum linnaeanum, Apple of Sodom, Devil's Apple) представлява отровно растение с плодове подобни на домат. Когато са сурови, плодовете му са зелени и изглеждат точно като тайландския патладжан, а когато узреят, са жълти. В Укамбани, източна Кения, децата в селата през летния сезон използват отровните жълти плодове като футболна топка, но с повишено внимание. В Испания плодовете на S. linnaeanum изглежда не се консумират от животни, обичайно е да се намерят плодове от няколко години, все още на растението.

Растението се добива от дивата природа за местна употреба като лекарство. Съдържа токсични алкалоиди и сапонини, което го прави плодовете и другите му части отровни при поглъщане, въпреки че не е известно, че има годни за консумация вещества. В местния си ареал има ограничени традиционни медицински приложения, като например листни инфузии за промиване на очите или лечение на безсъние и прекомерна менструация, но токсичността ограничава по-широката употреба. Като инвазивен плевел, S. linnaeanum представлява значителни предизвикателства пред управлението, измествайки пасищните треви, осигурявайки прикритие за вредители като зайци и изисквайки интегриран контрол чрез механично отстраняване, хербициди, култивиране или паша от кози.

Устройство на дяволска ябълка

Solanum sodomeum е овласен и бодлив храст, достигащ височина до 1,5 метра. Листата му са яйцевидни, тъмнозелени с 2-3 назъбени дяла; 4-8 см дълги, 3-6 см широки, дълбоко нарязани; горната им повърхност е рядко овласена, долната повърхност по-гъсто овласена; имат дръжка 1-2 см дълга. Цветовете са виолетови, атрактивни, всеки цвят е с по пет венчелистчета и малки жълти близалца; с големина от 15-20 мм в диаметър. Плодовете са оранжеви, кълбовидни, до 3-5 см големина в диаметър и многосеменни. Появяват се в края на лятото; постепенно променят цвета си от зелено до ярко жълто и накрая черно. Те са смъртоносно отровни и никога не трябва да се консумират. Има жълтеникави бодли, разпръснати по повечето му части.

Дяволската ябълка се размножава изобилно чрез семена, които остават жизнеспособни в продължение на няколко години. Цъфтежът се случва от юли до декември месец в южното полукълбо. Растението може да цъфти и да дава плодове през цялата година.

Разпространение на дяволска ябълка

Билката води произходът си от много африкански страни като Кения, Танзания, Южна Африка, Зимбабве и Мозамбик, и се счита за инвазивен вид в Австралия, Нова Зеландия, Хавай, Фиджи, Нова Каледония, други тихоокеански острови, региона Асир в Саудитска Арабия и северните райони на Пакистан. Той е интродуциран и натурализиран широко в топъл умерен и средиземноморски климат, включително Австралия (крайбрежните Нов Южен Уелс, Куинсланд, Южна Австралия, Виктория и Западна Австралия от 1801 г.), Хавай (Оаху, Молокай, Ланай, Мауи и Хавай от 1895 г.), Средиземноморския басейн и други региони с годишни валежи над 500 мм, а наскоро и в Мароко (към 2024 г.). Култивира се в градините на Багио и Манила. В Испания Solanum Linnaeanum се среща на Балеарските острови, но също и в Аликанте, Барселона, Кастельон, Жерона, Тарагона и Валенсия.

Вирее в деградирали местообитания като крайбрежни дюни, храсталаци, полусухи тревни съобщества, речни брегове и крайпътни зони, скалисти склонове, горски покрайнини и нарушени места на надморска височина до 1200 м.

Може да се намери самостоятелно или на малки кръгли групи, обикновено близо до селски къщи. Може да стане инвазивен, образувайки гъсти храсталаци, които изтласкват местните растения, като се конкурират за пространство, вода и хранителни вещества. Той заразява сухи пасища и гори, измествайки други растения и възпрепятствайки движението на хора и животни.

В екологично отношение S. linnaeanum е рудерален вид, който образува гъсти храсталаци в пасища, крайпътни зони, градски храсталаци и сухи гори, изтласквайки местната растителност и ограничавайки достъпа за добитък и хора поради бодлите си.

Растението често се свързва с места, нарушени от човека, като стари полета и пустеещи земи, което отразява адаптацията му към открита, слънчева среда в тези региони. В интродуцирани райони, S. linnaeanum образува гъсти насаждения, които се конкурират агресивно с местната растителност, особено в крайбрежните дюни и необлагородените пасища, което води до намалено биоразнообразие и промяна на местните екосистеми. Семената му допринасят за устойчива банка от семена в почвата, чиято жизнеспособност се оценява на поне 5 години, което усложнява дългосрочните усилия за унищожаване.

Използваема част на дяволска ябълка

Плодът се счита за отровен. Употребяват се листата на растението с лечебна цел.

През 90-те и началото на 2000-те години Solbec Pharmaceuticals екстрахира гликоалкалоидна смес, наречена корамзин (SBP002), състояща се от соламаргин и соласонин от S. linnaeanum, за потенциална противоракова терапия. Съединението демонстрира обещаващи резултати in vitro чрез индуциране на апоптоза в туморни клетки чрез разрушаване на мембраната и показва безопасност във фаза I на клинични изпитвания за напреднали видове рак, без да са съобщени сериозни нежелани реакции. Разработката обаче не успява да продължи след фаза I/IIa поради недостатъчно финансиране след финансовата криза от 2008 г., което накара Solbec да се откаже от проекта.

Химичен състав на дяволска ябълка

Зрелите плодове показват по-високо общо съдържание на липиди и се характеризират с полиненаситени мастни киселини, представени главно от линолова киселина. Добиви на етерични масла са установени при незрели и зрели плодове. Тетрахидронафтален е установен като основен компонент на етеричното масло в незрял стадий в сравнение с дихидрокумарин пентан, хексадеканова киселина и 2-ундеканон в зрели плодове. Проучване на пресни плодове изолира два нови пиролови алкалоида, солсодомин А и Б.

Растението съдържа токсични съединения, включително глюкоалкалоиди (хетерозиди на соласодин) и сапонозиди. Въпреки че тези алкалоиди могат да направят растението полезно при лечението на редица медицински състояния, те могат да причинят и проблеми като гадене, повръщане, слюноотделяне, сънливост, коремна болка, диария, слабост и респираторна депресия.

Лечебни свойства и приложение на дяволска ябълка

Крем формула, съдържаща гликоалкалоиди, извлечени от дяволска ябълка, е ефективна при лечение на злокачествени тумори на човешката кожа; базалноклетъчни карциноми (БКК), плоскоклетъчни карциноми (ПКК) и доброкачествени тумори; кератози и кератоакантоми. Хистологичните анализи на биопсии, взети преди, по време и след лечението, дават убедителни доказателства за ефикасността на формулата. Третираните лезии не са се рецидивирали поне 3 години след прекратяване на терапията. Наблюдаваните пълни регресии са: за БКК; за ПЛК; за кератозите; и за кератоакантомите. Биохимични, хематологични и уринни аналитични проучвания показват, че не е имало нежелани ефекти върху черния дроб, бъбреците или хематопоетичната система по време на лечението. Нормалната кожа, третирана с формулата, също е била без нежелани хистологични или клинични ефекти. Данните показват, че гликоалкалоидите от този тип следователно са потенциално полезни при лечението на няколко вида рак на човешката кожа.

Свойства на дяволска ябълка

• антиоксидантни;
• антибактериални;
• антимикобактериални;
• противоракови;
• хипотензивни;
• антипролиферативни;
• инсектицидни.

Етеричното масло от зрелите плодове на S. sodomaeum е активно срещу бактерии. Листата са афродизиак. Използват се като лечение на безсъние и за спиране на прекомерна менструация. Запарка от листата се използва като средство за промиване на очите.

Във Филипините се прилага при цистит, дерматит, обрив, плеврит, болки в гърлото, зъбобол и безплодие. В Конго се използва за хипертония. Във Великденския нос, Южна Африка, лапа от плодове и листа в масло или мазнина се прилага върху кожни обриви. В Парагвай се използва заради диуретичното и антихипертензивното си действие.

В традиционните източноафрикански общности, особено в Танзания, сокът, извлечен от плодовете на Solanum linnaeanum, се прилага за облекчаване на зъбобол, докато пулпата на плода се притиска към рани, за да се стимулира хемостазата и да се спре кървенето. В южноафриканските традиции, като например сред зулуските общности, парата от запарките на плодовете се вдишва или използва като вода за уста за облекчаване на симптомите на зъбобол. Запарките от листа се използват за промиване на очите и за лечение на безсъние и прекомерна менструация. Стъблата на растението понякога се превръщат в четки за зъби от местните племена в Танзания, ценени заради антибактериалните си свойства срещу орални заболявания.

Други употреби на дяволска ябълка

Въпреки токсичността си, жълтите плодове понякога се използват като играчки от деца в Укамбани, Източна Кения, които ги ритат като футболни топки през сухия сезон, като внимават да не ги погълнат. В културата S. linnaeanum е известен като дяволска ябълка, име, вкоренено във фолклора, свързващо атрактивните му, но горчиви, негодни за консумация плодове с библейските „ябълки на Содом“ - красиви изкушения, които се превръщат в пепел, символизиращи божествено наказание и горчивина.

Поради устойчивостта си на суша и ярките си лилави цветове, растението е използвано ограничено като декоративно в сухи градини в региони като Нова Зеландия, където е въведено с естетически цели.

Анализите подчертават наличието на различни класове съединения в листата на билката, включително терпеноиди и сескитерпеноиди, потенциално полезни в борбата срещу вредните растения както в естествени, така и в култивирани екосистеми.

Всички традиционни приложения трябва да отчитат присъщата токсичност на растението, която може да причини тежко отравяне при неправилно боравене.

Внимание!

Има съобщения за хроничен и осакатяващ артрит при добитъка в Бразилия, САЩ, Австралия и други места, демонстрирани с артериосклероза, хиперкалцемия, остеопетроза и ранна смърт, идентифицират виновниците като принадлежащи към семейство Solanacea, включително S. malacoxylon и S. sodomeum, C. diurnum и N. veitchii. Solanaceae, които съдържат инхибиращи холинестеразата гликоалкалоиди и стероиди, както и неговия метаболит витамин D3 и други неизвестни фактори и дефицити, могат кумулативно да причинят инвалидизиращо артритно състояние.

При прием на дяволска ябълка се наблюдават тежки затруднения с дишането, силни коремни спазми, повръщане и тежка диария с отделяне на кръв. Стига се до токсичен хепатит, белодробен оток и сърдечен арест.

Solanum linnaeanum съдържа стероидните гликоалкалоиди соламаргин и солазонин във всичките си части, с особено високи концентрации в неузрелите плодове. Тези съединения, структурно подобни на соланина, открит в други видове Solanum, разрушават клетъчните мембрани и инхибират ацетилхолинестеразата, което води до стомашно-чревни проблеми като гадене, повръщане и диария, както и до неврологични симптоми, включително объркване, халюцинации и в тежки случаи кома. При добитъка отравянията се случват предимно чрез поглъщане на зелени плодове или листа; симптомите са подобни на тези при хората и могат да доведат до смърт, ако се консумират големи количества. Случаите при хора са редки, но произтичат от случайно поглъщане на плодове, често от деца, причинявайки остра токсичност при дози от 2-5 mg/kg телесно тегло, със средна летална доза (LD50) от приблизително 3-6 mg/kg при бозайници.

Като инвазивен плевел, S. linnaeanum изисква интегрирани стратегии за управление, за да се смекчат рисковете от разпространение и токсичност. Превенцията се фокусира върху хигиената на семената, като почистване на оборудване и превозни средства, за да се избегне разпръскване, наред с ранното откриване и унищожаване в нови райони. Ръчният контрол включва ръчно издърпване на разсад и млади растения, осигуряване на пълно отстраняване на корените и събиране на всички плодове, за да се предотврати покълването, в идеалния случай по време на сухи периоди, за да се сведе до минимум повторният растеж. Химическите опции включват листно или отрязано пънче приложение на триклопир (600 g/L) върху активно растящи растения през пролетта до лятото, което ефективно е насочено към повторния растеж, но изисква последващо наблюдение. Не са установени успешно биоконтролни агенти.

Заглавно изображение: Júlio Reis, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons