Дъбова папрат

Дъбова папрат (Gymnocarpium dryopteris) наричана още западна дъбова папрат, обикновена дъбова папрат, или северна дъбова папрат, е широколистна папрат от семейство Cystopteridaceae. У нас е наричана още дъбов гимнокарпиум и линеева папрат; не е защитена от Закона за биологичното разнообразие и вирее повсеместно в страната ни.

Устройство на дъбова папрат

Изображение: Walter Siegmund, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Gymnocarpium dryopteris има малки, нежни листа с дължина до 40 см, с тройно сложни листни уши. Листата се срещат поединично. Всяка дръжка расте от един възел на пълзящо коренище. От долната страна на зрелите ушни листа могат да се намерят голи спори. Това е безсеменно, съдово растение (с ксилема и флоема), което се размножава чрез спори (не семена или цветове) и има жизнен цикъл с редуващи се, свободно живеещи спорофитни и гаметофитни фази. Видът расте с бавен темп.

Разпространение на дъбова папрат

Тя е широко разпространена в голяма част от Северна Америка и Евразия. Срещана е в Канада, Съединените щати, Гренландия, Китай, Япония, Корея, Русия и по-голямата част от Европа. Видът расте в хладни, иглолистни и смесени гори и в основата на шистови сипеидни склонове, от 0 до 3000 метра надморска височина.

В култивацията си във Великобритания това растение и сортът „Plumosum“ са получили наградата за градински заслуги на Кралското градинарско дружество.

Дъбовата папрат обикновено се среща във влажни, сенчести гори, с мокра почва и влажни условия. Често се среща в дренажни зони, канавки и склонове със северно изложение, тя вирее в добре дренирани почви с pH от 4,5-6,4. Текстурата на почвата варира от тинеста, глинесто-тинеста до песъчливо-чакълеста. Тази папрат се среща на надморска височина от 520 до 1370 м по умерено стръмни склонове със северно, източно и западно изложение. Тъй като е изключително чувствителна към екологични промени, северната дъбова папрат е важен вид, индикатор за влага. Разпространението му се увеличава с увеличаване на валежите, географската ширина и континенталността и намалява с повишаване на температурата. Разпръснато до изобилно е в гори на водоприемни (заливни низини, инфилтрационни зони и крайречни зони) места. Този вид не расте върху или близо до дъбови дървета, а расте поотделно на раздалечени интервали от дълги пълзящи коренища и обикновено в големи колонии.

Използваема част на дъбова папрат

Употребяват се листата и корените на папратта с медицинска цел.

Химичен състав на дъбова папрат

Билката съдържа въглехидрати, протеини, аминокиселини, сапонини, фенолни съединения, танини, летливи масла, терпеноиди, флавонолов гликозид астрагалин.

Лечебни свойства и приложение на дъбова папрат

Изображение: Rosser1954, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Gymnocarpium dryopteris има традиционни медицински приложения, предимно за лечение на кожни заболявания, включително като промивка при ухапвания от комари. Трябва да се използва с повишено внимание, тъй като много папрати съдържат токсини.

Местното население кри в миналото е използвало смачкани листа за лечение на ухапвания от комари.

Въпреки че специфичните фармакологични изследвания върху Gymnocarpium dryopteris са ограничени в сравнение с Dryopteris filix-mas (мъжка папрат), дъбовата папрат споделя обща класификация с други папрати, използвани традиционно при различни кожни заболявания. Притежавайки противовъзпалителни, антихелминтни, аналгетични, антисептични и други полезни свойства, тя е известна в народната медицина на много европейски и азиатски страни. Флавонолният гликозид астрагалин притежава противовъзпалителна, антиалергенна и антимикробна активност. Заедно с други флавоноиди се използва за лечение на ревматоиден артрит и остеоартрит.

Начин на употреба на дъбова папрат

• тинктурата от листата, както и отварите от листата, се използват като аналгетично и противовъзпалително средство при ревматични болки, артралгия, артрит и артроза;
• от отварата от листата се приготвят лосиони за лечение на рани, язви, мастит, натъртвания;
• водната отвара от корени на папрат има антихелминтен ефект. Използва се при заболявания на далака, някои заболявания на храносмилателния тракт и отделителната система (нефрит, цистит).

Други приложения на дъбова папрат

Изображение: Ryan Hodnett, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Добро почвопокривно растение е със средна гъстота за горската градина; буйните им, яркозелени листа озаряват тъмния горски под. Наблюдавани са гризли и лосове да ядат дъбова папрат. Успешно се включва и във флоралната декорация на частни градини.

Внимание!

Много папрати съдържат тиаминаза, ензим, който разрушава витамин B1. Поради тази причина и този вид папрат трябва да се ползва с повишено внимание.

Заглавно изображение: Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons