Градинска паламида

Градинска паламида (Cirsium oleraceum) представлява многогодишно тревисто растение от семейство Сложноцветни (Asteraceae, Compositae). Специфичният му епитет "oleraceum" означава „растителен/билков“ на латински и е форма на "holeraceus" (oleraceus). Видът не е защитен от Закона за биологичното разнообразие у нас.

Устройство на градинска паламида

Изображение: DiAuras, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Растението достига до 1,5 м височина. Стъблата му са неразклонени или с много малко разклонения. Образува базална розетка от листа. Листата са широки и яйцевидни, със слабо заострен ръб, перести. Дължината на бодилчетата по ръба е 1-2 мм. Цветовете са събрани в гъсти цветни глави, които са с диаметър 2,5-4 см, бледожълти, понякога с розов нюанс. Цъфти през месеците юни-септември, а семената узряват от август до октомври. Видът е хермафродит (има мъжки и женски плодни органи) и се опрашва от пчели, мухи, Lepidoptera (молци и пеперуди), бръмбари. Растението е самоплодно.

Разпространение на градинска паламида

Растението е родено в Централна и Източна Европа, с изключение на Португалия, Албания и Гърция и в Азия - простиращо се през Русия до Западен Сибир и Казахстан. В България се установява на надморска височина от 600 до 1500 метра. Издържа на замръзване. Може да расте на полусянка или без сянка. Предпочита влажна почва. Избягва кисели почви. Вирее в блата, мочурища, брегове на потоци и влажни гори. Привлича пчели и пеперуди.

Използваема част на градинска паламида

Младите листа и стъбла на растението са годни за консумация и се използват като зеленчук и за готвене; корените в миналото също са употребявани като храна.

Приложение на градинска паламида

Изображение: Enrico Blasutto, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Растението се добива от дивата природа за местна употреба като храна и източник на материали за бита. Култивирано е на експериментална основа за добив на храна. Няма медицинско приложение. Младите листа, стъбла и корен могат да се варят и консумират като зеленчук. За тази цел паламидата се събира преди цъфтеж.

Вероятно коренът на растението е богат на инулин, нишесте, което не може да се усвои от хората. По този начин това нишесте преминава направо през храносмилателната система и при някои хора ферментира и предизвиква метеоризъм.

Пухът от семената се използва като търкалка.

Заглавно изображение: Enrico Blasutto, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons