Виолетова тръбенка

Виолетова тръбенка (Gomphus clavatus) представлява известен ядлив вид гъба родена в Евразия и Северна Америка. Класифицира се към семейство Gomphaceae.

Устройство на виолетова тръбенка

Растежът на гъбата започва под формата на бухалка, която след това се разтваря до 15 см широчина и 17 см височина, ветрилообразно с вълнообразни ръбове, приличаща на ваза. Цветът на гъбата е оранжево-кафяв до виолетов, но избледнява до по-светлокафяв с възрастта. Краищата на шапката на по-старите гъби могат да бъдат накъсани. Долната нейна повърхност е набръчкана, често с гънки и ямки и виолетов до кафяв цвят. Твърдото стебло, което е непрекъснато с гуглата, е 0,8-3 см широко, 4-10 см високо, покрито с фини власинки, които стават по-груби към основата. Често гъбата е сложна организация, с няколко плодови тела, произлизащи от една базална част. Месото й може да бъде от белезникаво-розово, люляково или канелено-кафяво. Отпечатъкът на спорите е жълт до оранжево-жълт. Те са елипсовидни, набръчкани или леко набраздени, с големина 10-14 на 5-7,5 микрометра.

Разпространение на виолетова тръбенка

Гъбите произхождат от Северна Америка и Европа и са записани за първи път от немския натуралист Якоб Кристиан Шафер през 1774 г. След това този сорт е прехвърлен в много различни класификации, докато не е прекласифициран във вида Gomphus в началото на 2000-те.

Растящи на земята, гъбите се появяват поотделно или на туфи. Видът обикновено се среща в иглолистни гори и с предпочитание към влажни, сенчести зони с дълбока листна постеля или изгнили дървесни остатъци по земята. Той е еднакво често срещан в по-стари или по-млади насаждения с дървета. Плодовите тела лесно се пропускат, тъй като цветовете им се съчетават с тези на горския под. По-често се среща на надморски височини над 600 метра. Съобщава се, че Gomphus clavatus образува симбиотични (микоризни) асоциации с различни дървета: Abies alba, Abies cephalonica, Abies firma, Abies nephrolepis, Abies religiosa, видове Picea, Pinus densiflora, Pseudotsuga menziesii и Tsuga heterophylla. Съчетава се и с бук (Fagus sylvatica) в Европа.

Виолетовата тръбенка расте в Китай, Япония, Корея, Малайзия, Непал и Пакистан, Австрия, Чехия, Франция, Германия, Гърция, Италия, Литва, Полша, Румъния, Русия, Швеция, Швейцария и Турция, Канада, Мексико и Съединените щати, където е в изобилие в северозападната част на Тихия океан.

В Европа, Gomphus clavatus фигурира в националните червени списъци на застрашените гъби в 17 страни и е един от 33-те вида гъби, предложени за международно опазване съгласно Бернската конвенция. Поради значителен спад в наблюденията й, виолетовата тръбенка става законно защитен вид в Унгария на 1 септември 2005 г. Също така има правна защита в Словакия и Словения. Видът преди се е срещал на Британските острови, но не е виждан там от 1927 г. и сега се счита за изчезнал. Гъбата е изправена пред изчезване, поради влошаване на местообитанието й. Еутрофикацията (увеличени нитрати в почвата) е потенциална заплаха за съществуването й. Gomphus clavatus е избран за Pilz des Jahres („Гъба на годината“) през 1998 г. от Германското микологично дружество, отчасти за да подчертае уязвимия й статус.

Използваема част на виолетова тръбенка

За кулинарни цели се употребява цялата гъба.

Химичен състав на виолетова тръбенка

Екстрактите, приготвени от плодови тела на G. clavatus, имат висока антиоксидантна активност и висока концентрация на фенолни и флавоноидни съединения. Фенолните съединения, идентифицирани от гъбичките, включват протокатехуинова киселина, галова киселина, гентизинова киселина, ванилова киселина, сирингова киселина, канелена киселина, кафеена киселина, ферулова киселина и танинова киселина. При химичен анализ на колекции от южния егейски регион на Турция е показано, че гъбата е биоакумулирала токсичния метал кадмий до нива, надвишаващи максималния прием, препоръчан от Научния комитет по храните на Европейския съюз.

Гъбите съдържат желязо, цинк, мед, витамин D, фибри и мастни киселини, които имат противогъбични свойства. Те също така съдържат няколко основни ензима като протеаза, амилаза и липаза, които подпомагат усвояването на протеини, нишестета и мазнини.

Лечебни свойства и приложение на виолетова тръбенка

Въпреки че видът има известен лечебен потенциал, той не е традиционна част от народната медицина, нито е популярен сред ентусиастите на съвременната алтернативна медицина. Предварителните изследвания показват, че тръбенката съдържа химически вещества, които могат да убият лабораторно отгледани ракови клетки, но веществата не са тествани върху животни или хора. Видът обикновено не се използва като медицинско лечение или здравна добавка.

При проучване плодните тела на годната за консумация гъба са събрани от дивата природа и екстрахирани с разтворители. Суровите екстракти са оценени за общото им фенолно съдържание, антиоксидантния им капацитет и цитотоксичната им активност срещу ракови клетъчни линии MCF-7 и PC-3. По отношение на общите феноли и антиоксидантната активност, екстрактът от метанол показва най-мощната активност за отстраняване на радикали с инхибиране от 45,5% на 1,1-дифенил-2-пикрилхидразил при 3mg/mL. По-нататъшното химическо изследване на метанолния екстракт довежда до изолирането и идентифицирането на девет съединения, сред които четири производни на ергостерола. По отношение на цитотоксичността, екстрактът от дихлорометан показва най-интересна активност, със стойности на половината от максималната инхибираща концентрация (IC(50)) от 55,3 и 49,0 g/mL в MCF-7 и PC-3клетъчни линии, съответно. По-нататъшното изследване на екстракта от дихлорометан води до идентифициране на метилови естери на мастни киселини и изолиране на четири мастни киселини и три производни на ергостерола. Ергостерол пероксида е една от най-активните съставки, със стойности на IC(50) от 35,8M и 30,6M за MCF-7 и PC-3 клетки, съответно, което предполага, че цитотоксичната активност на суровия екстракт отчасти се дължи на наличието на производни на ергостерола. Тези открития предполагат, че G. clavatus може да се разглежда като лекарствена храна с антиоксидантно и химиопрофилактично действие.

Кулинарна употреба на виолетова тръбенка

Гъбата е годна за консумация. За някои е вкусна, за други не, а при трети причинява стомашни неразположения. Има земен вкус и месна текстура, които се считат за подходящи за ястия с червено месо. Месото става горчиво с възрастта, като и по-старите екземпляри могат да бъдат заразени с насекоми. Заразяването с насекоми е малко вероятно, ако времето е хладно.

Гъбите са най-подходящи за варене, пържене и сотиране. Имат твърда и месеста текстура, която е подходяща за супи, яхнии и сосове. Могат също да се сотират и сервират в редукционен сос заедно с говеждо или агнешко или да се сервират в кремообразни тестени ястия за допълнителна текстура. Съчетават се добре с чесън, лук, джинджифил, мащерка, естрагон, тофу от риган, тъмни меса като агнешко или говеждо, артишок, сладки чушки, тамари, саке, юфка и ориз. Те ще се съхраняват няколко дни, когато са прибрани в хартиена торбичка в хладилника или могат да бъдат сварени и бързо замразени във фризера за няколко месеца.

Други употреби на виолетова тръбенка

Като микоризна гъба, виолетовата тръбенка има допълнителна полза да помага на горите да растат като улавя въглерода. За съжаление, старите гори, където обикновено живее този вид, стават все по-редки, което се случва и със самата нея.

Внимание!

Виолетовата тръбенка не е токсична, въпреки че както при всяка храна, при хора може да причини алергии или свръхчувствителност.

Заглавно изображение: "Marco", Pilzfotograf, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons