Кичуреста пънчушка, Летен меден агарик

Кичуреста пънчушка, Летен меден агарик (Kuehneromyces mutabilis, Sheathed Woodtuft) е вид годна за консумация базидиева гъба от семейство Строфариеви (Strophariaceae), които растат на групи по дървени пънове или друга мъртва дървесина. Тя е годна за консумация, но силно наподобява смъртоносно отровната Galerina marginata. Няколко други вида са описани в рода Kuehneromyces, но К. mutabilis е най-често срещаният и най-известен от всички останали.

"Kuehneromyces" идва от името на американски миколог Калвин Кюнер. "Mutabilis" произлиза от латинската дума Mutatus, която означава промяна или изменение, и се отнася до променливия характер на цвета на шапката на летния меден агарик. Няма истински аромат. Понякога изглежда сякаш мирише на влага, за което допринася гниещата около гъбата дървесина.

Подобни видове на летния меден агарик

Прилича на смъртоносно отровната Galerina marginata. Въпреки че типичният K. mutabilis лесно се различава от типичния G. marginata по „ботушообразното“ пънче, което е рошаво под пръстена, този белег не е надежден и G. marginata може също да има люспи. Основните разлики са:

• K. mutabilis изсъхва от центъра навън (така че има по-светъл цвят в центъра), а G. marginata изсъхва от ръба навътре;
• дръжката под пръстена е люспеста при K. mutabilis, но обикновено е влакнесто копринена при G. marginata;
• K. mutabilis има приятен мирис на гъби и мек вкус, докато G. marginata има вкус и миризма на брашно.

Подобни са също K. lignicola, K. marginellus, Pholiota angustipes и P. terrestris.

Зимната припънка (Flammulina velutipes) е типичен зимен вид, няма пръстен, стъблото й е кадифено и потъмнява към основата си.

Устройство на кичуреста пънчушка

Този вид гъба расте на снопчета върху мъртва дървесина. Скупчените лъскави изпъкнали шапки достигат големина до 8 сантиметра в диаметър. Склонни са да се сплескват с узряването си. Те са много хигрофанни, което означава, че променят цвета си значително в зависимост от това колко са влажни - във влажно състояние са лъскави и мазни с наситено оранжево-кафяв цвят към ръба; често има диск от по-светла (по-малко напоена) плът в средата; в сухо състояние са с цвят на канела. Ръбът е фино очертан, когато е влажен. Прикрепени към стъблото посредством прорез, затворени, къси, гъсти хриле; белезникави до бледокафяви, когато са млади, а стават канеленокафяви с узряването на гъбата; първоначално покрити с белезникав до бледокафяв частичен воал. Понякога са леко низходящо разположени.

Стъблата са доста дълги и тънки и имат пръстен. Пръстенът е дълъг 4–9 см и под 1 см в диаметър, разделящ голата, гладка светло канелена до бледокафява на цвят горна част на стъблото от по-тъмнокафявата, влакнеста, рошаво люспеста долна част. Стъблото е почти черно в основата си. Диаметър му е от 5 до 10 мм, а височината от 3 до 8 см; обикновено извито. Този тип стъбло понякога се описва като „ботушообразно“.

Спорите са червени до тъмно канеленокафяви. Те са широко елипсовидни, гладки, 5,5-7,5 x 4-5µm; с апикална зародишна пора. Отпечатък от спори е червеникаво-охрен, ръждивокафяв до тъмно канеленокафяв.

Разпространение на кичуреста пънчушка

Гъбата се среща в Австралия, Азия, Северна Америка и Европа. В Европа може да се намери от Южна Европа до Исландия и Скандинавия. Винаги расте върху дървесина, обикновено върху пънове на широколистни дървета (особено бук, бреза и елша), и рядко върху иглолистни дървета.

Тази привлекателна гъба се появява през цялата година, често на големи туфи, по пънове на широколистни дървета. Среща се от април до края на октомври, както и през останалите зимни месеци, когато условията са меки. Често се наблюдава в моменти, когато има малко други гъби.

Използваема част на кичуреста пънчушка

Употребява се цялата гъба за консумация или с медицинска цел.

Химичен състав на кичуреста пънчушка

Основни вещества изолирани от гъбата са полизахариди.

Лечебни свойства и приложение на кичуреста пънчушка

Тази гъба притежава антивирусна активност срещу грипен вирус. Противотуморните й свойства се дължат на изолираните от нея полизахариди. Екстрахирани от мицелната култура на K. mutabilis и приложени интраперитонеално на бели мишки в доза от 300 mg/kg, те инхибират растежа на два вида карциноми съответно със 100% и 90% 

Кулинарна употреба на кичуреста пънчушка

Кичурестите пънчушки са ядливи, но не са много ценени. Стъблата им са много жилави - изхвърлят се или се използват в краен случай. Шапките на летния меден агарик могат да се пържат или използват за овкусяване на сосове и супи. Вкусът е най-добър след готвене.

Внимание!

K. mutabilis не е безопасна за консумация, тъй като може да бъде объркана със смъртоносно отровната Galerina marginata, дори от хора, които са доста опитни гъбари.

Заглавно изображение: Reinhold Möller, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons