Бяла ретама, Ретама ретам, Метловиден храст

Бяла ретама, Ретама ретам, Метловиден храст (Retama raetam, White broom) представлява цъфтящо, пустинно растение от семейство Бобови (Fabaceae, Leguminosae). Най-често използваният вид като билка в Северна Африка, който е с голямо икономическо значение. Употребява се широко от местното население за строителни и декоративни цели, както и за лечение на заболявания. Видовете растения Retama осигуряват паша, сянка и подслон за животните, особено в горещи и сухи дни.

Видът е описан за първи път през 1775 г. от Петер Форскал като Genista raetam. Епитетът е произлязъл от еврейското име от Еврейската Библия. Ретама ретам се споменава в Еврейската Библия, в Книги на царете и в Книга Йов. Еврейското име е „Ротем“, а преведеното име е „Дърво метла“. Видът е пренесен в Ретама от Филип Баркър-Уеб и Сабин Бертелот в част от публикация, датирана от 1842 г. Видът, който се среща на Канарските острови, сега се счита за Retama rhodorhizoides, а не за R. raetam, въпреки че последното име се използва за растенията на Канарските острови.

Устройство на бяла ретама

Метловидният храст е грациозен, широколистен храст с тънки, увиснали клони; може да достигне до 3 метра височина и 6 метра ширина. Листата са много малки и бързо окапват. Растението остава безлистно през по-голямата част от годината, като фотосинтезата се извършва от зелените стъбла.

Разпространение на бяла ретама

Билката вирее от Северна Африка от Западна Сахара до Судан, Сицилия, Израел, Синайския полуостров, региона на Палестина и Саудитска Арабия. Расте в Ливан, Йордания и Израел, Сирия. Натурализирано е на много места. Среща се в Южно и Източно Средиземноморие. РАзвива се предимно в пустинята или сух храстовиден биом.

Използваема част на бяла ретама

Растението се добива от дивата природа за местна употреба като лекарство и източник на гориво - понякога се продава на местните пазари като лечебна билка. Отглежда се като декоративно, особено в средиземноморски климат. Кладодите (фотосинтетични млади стъбла), цветовете, плодове, семена и корени, участват в различни традиционни лекарства под формата на прах, запарка или отвара за външна употреба, като лапа, като вана или за перорално приложение.

Химичен състав на бяла ретама

От надземните части на билката са изолирани флавоноиди, полифеноли, алкалоиди и етерични масла, флавони, изофлавони, фенолни киселини, кумарин, сирингинова киселина; каротеноиди, мастни киселини, аскорбинова киселина, пролин, пинитол. Бипиперидинов алкалоид амодендрин, тетрациклични хинолизидиновни алкалоиди (спартеин, лупанин и ретамин) представляват основните компоненти на корените и фотосинтезиращите стъбла. Алфа-пиридоновите алкалоиди, като цитизин, метилцитизин и анагирин, произлизат от тетрацикличния алкалоид лупанин и са открити във високи концентрации в цветове и семена на билката.

Лечебни свойства и приложение на бяла ретама

Бяла ретама е лечебно и ароматно растение, срещащо се във влажните до сухи биоклиматични райони. Традиционно то се използва като антиоксидантно, антимикробно, слабително и антисептично, противогъбично средство.

Притежава още следните свойства

• антивирусно; антибактериално;
• противовъзпалително;
• антипролиферативно, химиопротективно, противораково,цитотоксичната активност на сурови екстракти, фракции и изолирани съединения;
• противоязвено;
• хепатопротективно;
• антихелминтно;
• успокоително;
• ранозаздравяващо;
• гастропротективно;
• аналгетично;
• антихипертензивен и диуретичен ефект;
• хипогликемична активност и антидиабетен ефект.

R. raetam проявява цитотоксична активност срещу големи белодробни карциномни клетки. Етилацетатният екстракт от надземните части на билката, богат на флавоноиди, танини и алкалоиди, е показал значителна антибактериална активност срещу грам-положителни микроорганизми, особено метицилин-чувствителни и метицилин-резистентни.

Етеричното масло, изолирано от растението, е богато на кислородни монотерпени и сескитерпенови въглеводороди, като основните получени компоненти са нонанал, α-хумулен, ацеталдехид, β-линалоол, 2-децен-1-ол и лимонен. То проявява умерена антибактериална и противогъбична активност.

Известно е, че съдържащите се в билката цитизин и анагирин, стимулират мозъка в малки дози. При високи дози цитизинът причинява инхибиране на двигателната активност, а N-метилцитизинът произвежда седативен ефект.

Състояния и заболявания, при които се прилага бяла ретама

• диабет;
• хепатит, жълтеница;
• болки в гърлото;
• кожни заболявания;
• болки в ставите, ревматизъм;
• треска, възпаление;
• екзема и микробни инфекции;
• ухапвания от змии.
• рани, кожни обриви, сърбеж и др.

Приложение на бяла ретама в различни страни

• в Мароко, смлени на прах кладоди от R. raetam, R. monosperma и R. sphaerocarpa, смесени с мед, се прилагат перорално като повръщателно, а отвара от кладоди представлява полезна клизма, използвана като слабително и противовъзпалително средство.
• в Тисинт, смлени на прах кладоди и цветове от R. raetam се използват заради лечебните им свойства при
• обрязване, както и като средство за язви, антисептик и успокоително средство при локално лечение на рани, кожни язви и инфектирани пъпки.
• в Маракеш, R. raetam, смлян с мляко или масло, се използва със същите показания, докато отвари се прилагат при триене за облекчаване на сърбеж и краста при хора и животни. Корените се използват като клизми.
• в Сахара корените се използват при дифтерия, а кладодиите - като огнени шипове при невралгии, като ишиас.
• в Тата, югоизточна мароканска провинция, която граничи с Алжир, това растение се използва често за лечение на ухапвания от скорпиони, кожни заболявания, заздравяване на рани и ревматизъм. В Алжир се предписва за облекчаване на възпалени очи, треска, болки в стомаха, болки в гърба и диария.
• регионът Уаргла включва най-популярния оазис в алжирската Сахара в югоизточен Алжир, където отвара или инфузия от плодове и семена от R. raetam се използва за лечение на диабет.
• в региона Ал-Джабал Ал-Ахдар в Либия се препоръчва и за лечение на диабет и синузит. В Тунис се прилага външно при краста като лапа.
• в Близкия изток отвара от кладоди и цветове на R. raetam се използва за лечение на сифилис и женско безплодие. В Израел отвара от кладоди се използва като вана за болки в ставите, болки в гърба и кожни синини. Йордания е сравнително малка страна и се характеризира със слабо биоразнообразие. Жителите на района Муджиб използват R. raetam при фрактури и изгаряния като лапа, главно за животни. Отвара от кладоди се приготвя за лечение на изгаряния. В Ливан това растение се използва и за болки в ставите. В Палестина се предписва срещу възпаление на очите, болки в гърлото, ревматизъм, безплодие, парализа и стомашни болки. В Йемен традиционните медицински приложения на това растение са въведени от израелски и йеменски евреи; тези популации използват инфузия като лекарство за хепатит и жълтеница.

Начин на употреба на ретама ретам

Листата и младите стъбла се смилат, смесват с мед и се дават през устата като повръщателно. Запарка се използва за лечение на стомашни болки, ревматизъм, хепатит, жълтеница и др.

Отвара от листата се прилага като слабително и антихелминтно средство, обикновено под формата на клизми. Прилагани като промивки, листата и стъблата се използват за лечение на фрактури, изгаряния, болки в ставите и др.

Прилагани външно, смлените листа и цветове се използват за заздравяване на рани от обрязване и като антисептик за рани, ухапвания, кожни обриви, екзема и сърбеж. Отвара от растението се използва като масаж за лечение на сърбеж и краста.

Плодовете и семената се използват за лечение на диабет.

Стъблата, листата и цветовете се берат през пролетта и могат да се приготвят като запарка или отвара, а също така се използват в комбинация с други растения. Растението може да се приема през устата или да се използва външно като лапа.

Други употреби на ретама ретам

Растението се използва за стабилизиране на пясъчни дюни. Добро дърво е за огрев.

Внимание!

Плодовете (семенните шушулки) се считат за токсични и се смята, че предизвикват халюцинации. Прекомерният прием може да доведе до опасни проблеми с пикочните пътища.

Установено е обаче наличието на токсични ефекти на растението, като дихателна недостатъчност и потискане на централната нервна система. Многократното приложение на метаноловия екстракт от R. raetam има нисък нефротоксичен субакутен токсичен потенциал - може да прояви хепатотоксични, нефротоксични и мутагенни ефекти при по-високи дози.

Някои флавоноиди в билката са посочени като отговорни за добитъка.

Заглавна снимка: Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons