Развитие на женските гонади и вътрешните женски полови органи

Развитието на женските гонади и вътрешните женски полови органи се свързва с отсъствието на секс-определящият фактор (SRY). Неговата липса дава тласък към развитие на кортикалните полови върви. Първичните кортикални полови върви бързо атрофират (дегенерират) и от целомния епител на половите гребени се развиват вторични кортикални полови върви. Те обгръщат първичните полови клетки (бъдещите овогонии). От клетъчната маса около гонадите се диференцират фоликулните клетки на яйчника.

Първичните женски полови клетки се диференцират в овогонии и навлизат в първо мейотично делене като първични овоцити преди индуциращото инхибиращо действие на фоликулните клетки. Инхибиращото влияние се проявява върху първичните овоцити и те спират диференциацията си до пубертета. Чак при навлизането в пубертета, под влияние на гонадотропините се развиват следващите етапи от развитието на женските гонади и вътрешните женски полови органи.

Отсъствието на тестис-определящ фактор (TDF) и тестостерон води до дегенерация на мезонефрогенната тъкан и Волфовия канал. Могат да се наблюдават остатъци от мезонефрогенните каналчета, които остават да персистират в мезентериума на бъдещия яйчник (епиофорон и параофорон) или около задната стена на влагалището (кистички на Гартнер).

Наблюдава се развитие на Мюлеров (парамезонефрогенен канал), чиито дистални краища се сливат малко преди да контактуват със задната стена на малкотазовате част на урогениталния синус. В този участък от стената на урогениталния синус се развива малко възвишение. Възвишението е известно като синусоидално възвишение или tuberculum sinusoidalis. Обединеният край на Мюлеровите канали се свързва с това възвишение и от този момент започва сливане на каналите в краниално направление. Развива се лумен във вътрешността им. Формира се тръба, която се означава като утеровагинален канал. Каналът постепенно се диференцира в матка и горна част на влагалището. Горните части на Мюлеровите канали, които остават неслети се диференцират в маточни тръби. Формирането на утреовагиналния канал се осъществява по време на 3-ия месец. Тогава ендодермалната тъкан на синусоидалното възвишение задебелява и образува две задебеления, които се означават като синовагинални колбички. От тях се развиват следващите 20% от влагалището. От най-долната част на утеровагиналния канал се развива влагалищна плочка. Влагалищната плочка се удължава между 3-ия и 5-ия месец, канализира се в процес на десквамация и се образува най-долната част на влагалището. От ендодермата на урогениталния синус се образува мембрана, която разделя лумена на влагалището от останалата част на урогениталния синус. След 5-ия месец тя се подлага на дегенерация и остава остатък, който се означава като химен. От последната дефинитивна част на урогениталния синус се развива преддверието на влагалището.