Ембриология на лице, нос и небце

Лицето, носът и небцето се образуват от пет ембрионални зачатъка, които произлизат от клетки на нервния гребен. Тези клетки участват в изграждането на първия чифт фарингеални (гълтачови) дъги. От тях се развиват всички съединително-тъканни компоненти, хрущяли, кости и връзки (лигаменти) на лицевата и устната област.

Петте ембрионални зачатъка, които се развиват като изпъкналости или израстъци обграждат първичната устна кухина, наречена още стомодеум (stomodeum). Петте ембрионални зачатъка включват челно-носова изпъкналост (израстък), две горночелюстни и две долночелюстни изпъкналости (израстъци).

Челната част на фронто-назалната изпъкналост (челноносния израстък) изгражда челото, докато назалната част обхваща ростралната част на първичната устна кухина и участва в изграждането на носа.

Чифтните горночелюстни (максиларни) изпъкналости образуват латералните граници на първичната устна кухина, а чифтните долночелюстни (мандибуларни) изпъкналости съставят каудалната граница на стомодеума.

Петте изпъкналости са активни центрове на растеж в подлежащия мезенхим, който е непрекъснат в преходите между отделните израстъци.

Оформянето на лицето се изгражда в периода от 4-та до 8-ма седмица. В края на този период лицето придобива човешкото си изражение. Лицевите пропорции се доразвиват през плодния период. Първите оформящи се структури са долната челюст и долната устна. Те са резултат от свързването на двата долночелюстни израстъка по време на 4-та седмица.

В края на 4-та седмица върху вентро-латералните части на фронтоназалната изпъкналост се появяват билатерални (от двете страни) задебеления на ектодермата, които се означават като назални плакоди. Назалните плакоди са първични зачатъци на носа и носните кухини. Постепенно в тях се развиват вдлъбвания, които се обграждат от подковообразни разраствания на мезенхима, означени като медиални и латерални носни изпъкналости. Носните плакоди се превръщат в ямки, от които по-късно произлизат носните отвори и носните кухини. Медиалното разрастване на мезенхима на максиларните израстъци придвижва медиалните носни изпъкналости към срединната равнина и между тях и латералните изпъкналости се появява бразда. Браздата се означава като sulcus nasolacrimalis (носнослъзна бразда). В края на 6-та седмица всяка максиларна изпъкналост се слива с латералната носна изпъкналост около носнослъзната бразда. В резултат липсва рязка граница между латералните (страничните) страни на носа, които са изградени от латералната изпъкналост и бузите, които са изградени от максиларните израстъци.

В периода между 7-та и 10-та седмица настъпва сливане между медиалните носни изпъкналости от една страна, а от друга страна - на максиларните и латерални изпъкналости. По този начин се изграждат непрекъснати горна челюст и горна устна. Слетите медиални изпъкналости дават начало на т. нар. интермаксиларен сегмент. От интермаксиларния сегмент произхождат филтрума на горната устна, медиалната част на максилата със съответната гингива (венец) и първичното небце. Горната челюст, латералните части на горната устна, вторичното небце и бузите произхождат от максиларните изпъкналости.

В първичните устни и бузи прониква мезенхим от вторите гълтачови дъги. От мезенхима се развиват мимическите мускули, които се инервират от лицевия нерв (също произхождат от втората фарингеална дъга).

През 8-та и 9-та седмица медиалните стени на максиларните израстъци образуват тънки медиални разраствания. Разрастванията се означават като небцови рафтове. Небцовите рафтове нарастват каудално, успоредно на страничните части на езика, а след това ротират в краниална посока един към друг и се сливат в една срединна линия. По този начин се сформира вторичното небце. Сливането започва от предния край на устната кухина и напредва в дорзална посока. Мезенхимът във вентралната част на вторичното небце подлежи на ендохондрална осификация и се преобразува в твърдо небце. В дорзалната част на вторичното небце миогенният мезенхим дава началото на мускулите на небцето. След образуването на вторичното небце, разрастванията на ектодермата и мезодермата на фронтоназалната изпъкналост и медиалната носна изпъкналост образуват срединна носна преграда. Срединната носна преграда нараства в каудална посока до сливането си с горните повърхности на първичното и вторичното небце.

В края на 6-та седмица носните ямички разрастват, сливат се помежду си и образуват обща ектодермална носна торбичка. Общата ектодермална торбичка се разполага зад интермаксиларния сегмент. Торбичката пролиферира и в задната и долната и част се образува тънка устно-носна мембрана, която разделя торбичката от устната кухина. Мембраната се разкъсва през 7-ма седмица и се получава широк отвор- първична хоана (choana). На този етап подът на носната кухина е представен само от задното разрастване на интермаксиларния сегмент, известено като първично небце. След срастването на първичното и вторичното небце и изграждането на срединната носна преграда се отварят двата носни хода. Зад вторичното небце, те се свързват с гълтача и се образуват крайните дефинитивни хоани.

През същия период горната, средната и долната носна конха (носни миди) се развиват като странични издавания от латералните стени на носните кухини. От ектодермалния слой на носния покрив се развива специфичният олфакторен епител.

При раждането отношението между обема на лицевите и черепните кости е 1:7. След раждането и по време на ранното детство съотношението рязко намалява в резултат на развитието на зъбите и околоносните кухини. Наблюдават се четири чифта околоносни синуси - максиларни, челни, решетъчни и клиновидни синуси. Те се изграждат от инвагинации на носните кухини към съответните кости. Към 3-ия месец се появяват максиларните синуси, а разрастването им се осъществява главно през ранното детство. През 5-ия месец се появяват решетъчните синуси. Те представляват инвагинации на средния носов ход и завършват развитието си чак през пубертета. Клиновидните синуси се развиват като част от етмоидалните инвагинации в клиновидната кост и завършват развитието си също през пубертета. Челните синуси се развиват между 5-та и 6-та година след раждането. Част от тях могат да се развият като етмоидална инвагинация в челната кост, а другата - като инвагинация на средния носов ход в челната кост.

 Венците (гингивите) и устните се развиват като линеарно задебеление на ектодермата. Линеарното задебеление е известно като ламина лабиогингивалис (устновенечна пластинка, lamina labiogingivalis) и прониква в подлежащия паренхим. Постепенно ламината дегенерира и се маркира само като устна бразда (sulcus labialis). Малка част от нея остава като frenulum linguae (юздичка на езика).

Окончателното формиране на лицето е продължителен процес, който зависи от правилното развитие на отделните му зачатъци. Малкото и слабо развито лице преди всичко е резултат от рудиментарното развитие на двете челюсти, закъсняло зъбно развитие и носни кухини с малки размери.

Вродените аномалии, които са свързани с ембриологията на лицето, носа и небцето са свързани с пълно или частично нарушение на развитието зъбите, устните, небцето, носните кухини, формирането на лицето и други. Наблюдават се т. нар. лицеви цепки. Лицевите цепки могат да се развият едностранно или двустранно. Могат да бъдат засегнати както небцето, така и устните.