Неврална терапия - нов подход при хронична болка

› Въведение

› Какво е неврална терапия?

› Ползи и приложение на невралната терапия

› Ефект от неврална терапия при хронична болка

› Рискове и съображения

Въведение

Невралната терапия представлява вид алтернативен метод на лечение при хронична болка, при който се използват ниски концентрации и дози на локални анестетици (лидокаин, прокаин), които се инжектират в определени точки на тялото. В основата на метода е идеята за подлежаща дисфункция в автономната нервна система и възможностите за модулация чрез този метод. Намира приложение като допълваща терапия при мигрена, артрози, невралгии, болки в гърба, но следва да се прилага от добре обучен персонал, тъй като неправилните техники на инжектиране крият риск от някои странични ефекти.

Какво е неврална терапия?

Невралната терапия представлява метод на алтернативно лечение, при който се използват локални анестетици (най-чести опции на избор са лидокаин или прокаин) в много ниски концентрации.

Инжектират се в кожата, подкожието, мускулите, но също и в областта на белези и около нервни окончания с цел модулация на нервната система и възстановяване на нарушената регулация на болкови и някои вегетативни процеси.

Използват се локални анестетици в ниски концентрации, най-често прокаин в концентрация до един процент или лидокаин в концентрация до един процент, с цел модулиране на нервната проводимост.

Прилагат се интрадермално или подкожно, перивертебрално или паравертебрално около нервни структури в близост до гръбначния стълб, както и директно в зони на белези (тези зони се считат за огнища на хронично дразнене). Обикновено се правят в серия от четири до шест процедури, веднъж или два пъти седмично.

Методът е разработен през двадесетте години на двадесети век в Германия и постепенно придобива популярност в много страни от Европа като нов подход при овладяване на хронична болка и различни функционални нарушения. Основната идея, заложена в методиката, е че локалният анестетик позволява на организма да възстанови собствената си регулация, като в същото време действа и обезболяващо.

Към днешна дата невралната терапия намира основно приложение във физиотерапията, както и сред специалисти, практикуващи холистична медицина, основно като средство за справяне с хроничната болка с различна етиология.

Ползи и приложение на невралната терапия

Невралната терапия се разглежда като метод, който не само временно потиска и облекчава болката в определени региони на тялото, но и въздейства върху нервната система и подпомага възстановяването на нормалната регулация в организма.

Сред основните ползи от приложението на неврална терапия се включват:

• облекчение на хронична болка: ниските дози анестетици, инжектирани в подходящото място и с подходяща техника, водят до облекчение на болката от различно естество, като могат да са ефективни за лечение на мигрена, болки в гърба, ставите и мускулите
• подобрение на локалния кръвоток: чрез своите въздействия върху вегетативната нервна система, невралната терапия води до подобрение на локалното кръвообращение
• редукция на възпалението: използваните лекарства сами по себе си показват известна противовъзпалителна активност, което допринася за постигане на желаните ефекти
• възстановяване на нервната регулация: едно от основните предимства на този вид терапия е възможността за оказване на цялостна регулация, а не само локално обезболяване в областта на хроничните огнища

Основна полза на метода е използването на много ниски дози от лекарствата и съответно минимално лекарствено натоварване, с нищожен риск за поява на системни странични ефекти.

Сред основните сфери на приложение на невралната терапия и основните показания за стартиране на лечението се включват мускулни и ставни болки с различна локализация, миофасциален болков синдром, мигрена, тензионно главоболие, невралгии, постоперативни белези, някои форми на синузит, както и евентуална ефективност при някои форми на вегетативна дистония и синдром на раздразненото черво.

Ефект от неврална терапия при хронична болка

Хроничната болка често е свързана не само с локални увреждания, но и с промени в начина, по който нервната система обработва сигналите и регулаторните механизми. Това води до състояние на свръхвъзбудимост и поддържане на болкови импулси дори след отстраняването на първоначалния причинител. Основната цел на невралната терапия е прекъсване на този порочен кръг и съответно овладяване на хроничната болка посредством използването на ниски дози анестетик.

Сред основните ефекти от невралната терапия се включват:

• бърз ефект: при много от пациентите ефектът на облекчение и обезболяване се усеща почти веднага след инжектиране на анестетика
• продължителен ефект: при провеждане на курс на лечение (провеждане на определен брой сесии, съобразно вида и тежестта на оплакванията при конкретния пациент) може да се наблюдава трайно, продължително облекчение на оплакванията и подобряване на комфорта, което се дължи на възстановяването на нервната регулация
• ограничаване на зависимост към лекарства: пациентите с хронична болка често показват склонност към ежедневен прием на различни обезболяващи средства, което от своя страна ги предразполага към друг вид рискове и поява на нежелани ефекти, лекарствени взаимодействия и други. Облекчението на хроничната болка води до редукция на използваните допълнителни симптоматични средства или намаляване на тяхната доза
• подобряване качеството на живот: много от пациентите съобщават за по-добър сън и намаляване нарушенията на съня, повече енергия през деня, възможност за физическа активност и подобряване на социалния живот

Редица проучвания в областта потвърждават, че методът е особено ефективен при болки в гърба, артроза, невралгии, мигрена, но липсата на разширени клинични проучвания, обхващащи множество пациенти от различни групи е сред основните причини невралната терапия все още да е допълващ метод, а не основно, конвенционално лечение.

Рискове и съображения

Въпреки че невралната терапия се счита за безопасна във връзка много ниските концентрации и дози от използваните лекарства, то за нейното приложение е необходим обучен медицински персонал, тъй като сама по себе си се счита за инвазивна процедура.

Сред основните потенциални рискове след неврална терапия се включват:

• локални реакции: при неправилна техника на инжектиране са възможни различни по вид и тежест локални прояви, като сред най-честите са болка, зачервяване, леко подуване, образуване на хематом (синина) на мястото на инжектиране, изтръпване и други
• алергия: алергични прояви могат да се наблюдават при инжектиране на локални анестетици при лица, които имат алергия към тях
• инфекции: в съвременната медицина много рядко се наблюдава инфектиране след инжектиране, главно при нарушения в методите на стерилизация, дезинфекция и антисептична обработка
• системни ефекти: при неправилна техника на инжектиране и попадане на анестетика в кръвоносен съд могат да се наблюдават сърцебиене, шум в ушите, световъртеж и други, които обикновено отшумяват бързо, тъй като използваните концентрации от лекарствата са много ниски

Невралната терапия не се препоръчва по време на бременност, при тежки подлежащи сърдечно-съдови увреждания, коагулопатии, както и при потвърдена алергия към анестетици.

Следва да се има предвид, че невралната терапия е допълващ метод и не се използва като първи избор при хронична болка, а само в комбинация с други подходящи, одобрени методи на лечение и изисква строго индивидуален подход за определяне на броя на процедурите, мястото и вида на инжектиране и други особености, съобразно състоянието на пациента.

Изображения: freepik.com