Адаптирано или краве мляко - кое е по-полезно за бебето?

Най-добрият източник на хранителни вещества за всяко бебе, безспорно е кърмата. Това не е нито изненада, нито новина за който и да е. Понякога обаче, се налага кърменето да бъде прекратено (често поради заболяване на майката) или е възпрепятствано (трудности при засукване, нужда от смесено хранене по препоръки на лекар, завръщане на работа и други). В тези случаи се налага да се прибегне до заместителите на майчиното мляко, добре познати като адаптирани млека.

Много родители и баби се питат защо според съвременните препоръки не могат да хранят бебето си с кисело мляко, с което (по техните думи) са израснали редица поколения. Сред честите причини някои хора да предпочитат киселото мляко като храна за бебето са:

• цена – кравето мляко е значително по-евтино;
• достъпност – краве мляко може да се закупи от всеки хранителен магазин, докато адаптираните млека се продават предимно в магазини за бебешки продукти;
• не на последно място е и убеждението, че адаптираните млека са изкуствени и дори вредят на бебето, а киселото мляко си е „истинско“ и е най-здравословният избор.

Истината всъщност е следната: малките бебета не могат да усвояват кравето мляко пълноценно, освен това, процесът на разграждане на кравето мляко е значително по-труден за, все още несъвършената, храносмилателна система на бебето.

Краве мляко или кърма

Кравето мляко се различава от кърмата по редица показатели:

• в него има повече протеин, който е твърде много за едно бебе;
• съдържа твърде много сол;
• кърмата съдържа повече полезни мазнини и холестерол, които действително са необходими за растящото бебе;
• кърмата съдържа антитела, които осигуряват по-висока имунна защита на новороденото.

Повече за състава на кърмата може да откриете в темата "Какво съдържа кърмата"

Адаптирано или краве мляко?

Храните за кърмачета (адаптирани млека) са създадени с цел максимално да се доближават до състава на кърмата. Те задоволяват по-голямата част от нужните на кърмачето вещества, в същите количества, както и кърмата, което ги прави следващият най-добър избор, след нея. Основна разлика между кърмата и адаптирано мляко е липсата на антитела в адаптираните млека.

Кравето мляко е специфично и съобразено с нуждите на телетата, а не с тези на бебетата!

Освен това, има значителни разлики в състава на кравето мляко и това на адаптираните млека:

Кърмата е доста по-различна по състав, когато бебето е на 6 дни, 6 месеца или на 18 месеца. Тези промени настъпват постепенно, съобразно нуждите на бебето. За да отговарят на промените в хранителните нужди на децата, адаптираните млека се предлагат в няколко разновидности, спрямо различните възрастови групи. Адаптираните млека за деца на 1 година съдържа същите витамини и минерали, откривани в храните за кърмачетата, но основната разлика между малкото дете и кърмачето е, че млеката за малките деца съдържат по-високи нива на калций и фосфор, тъй като в този период те растат интензивно и се нуждаят от по-високи количества от тези макроелементи.

Адаптираните млека осигуряват, не само витамин и минерали в оптимални нива, но и количество и вид мазнини, белтъчини и захари. При изготвянето на адаптираните млека следва да се спазват строги стандарти, относно съдържание и количества по отношение на хранителните вещества, витамини, макро- и микроелементи:

• Протеини. Новородените бебета не са с напълно развита храносмилателна система и може да имат проблеми с усвояване на млечните протеини в кравето и другите животински млека. Майчиното мляко и адаптираното мляко имат висока концентрация на суроватъчен протеин и ниска концентрация на казеин (друг вид протеин). От друга страна, пълномасленото мляко съдържа 18 % суроватка и 82 % казеин.

Казеинът е вид млечен протеин, който е по-трудно смилаем и големите протеинови молекули могат да раздразнят уязвимата чревна лигавица на бебето, в резултат на което да настъпи раздразнение и кървене.

Процентното съдържание на протеините в пълномасленото мляко в сравнение с кърмата и адаптираното мляко също е много различно: в 100 грама кърма се съдържат 1 грам протеини , в 100 грама адаптирано мляко, 2 грама протеин, а в пълномасленото мляко 3.3 грама протеин. По-големите количество протеин в пълномасленото мляко може да увреди бъбреците на бебето.

По отношение на усвояемостта и намаляване на количеството, протеинът в адаптирането мляко е подобен на този в майчината кърма.

• Желязо. Новороденото се нуждае от адекватни количества желязо за оптимално функциониране на мозъка.

Поради голямото количество калций в пълномасленото мляко (130 милиграма калций на 100 грама мляко), усвояване на желязото драстично намалява до около 4 %. Дори и бебето да получава желязо от други източници (каши и други бебешки храни), високото количество калций в млякото ще попречи на абсорбцията (усвояването) на желязото от тези източници. В организма, калцият и желязото се свързват в общ комплекс, който се усвоява по-трудно и се отделя с изпражненията.

Липсата на желязо през първата година от живота на бебето може да има сериозни последствия върху развитието на мозъка и нервната система.

• Витамини и минерали. Пълномасленото краве мляко не съдържа всички витамини и минерали, нужни на бебето през първата година от живота му. То е с ниско съдържание на витамин Е и С, а ниските нива на витамин С може да е в основата на отслабен имунитет и повишен риск от заболявания. При хранене с краве мляко, често бебето развива и дефицит на мед.

Приема на краве мляко увеличава нивата на натрий, калий и хлорид, а претоварването на организма с тези електролити може да натовари бъбреците. Високият прием на натрий може да доведе до задържане на вода и дехидратация.

• Есенциални мастни киселини. Едно от предимствата на адаптираните млека пред пълномасленото краве мляко е, че адаптираните млека съдържат докозахексаеновата киселина (DHA) - важна омега-3 мастна киселини, която се открива и в кърмата.

Новородените се нуждаят от линолова киселина (Linoleic acid) и други есенциални мастни киселини за здравословно развитие на мозъка, а линоловата киселина не се съдържа в пълномасленото краве мляко. Именно, с цел да се осигурят оптимални нива на есенциални мастни киселини и да се подобри смилаемостта, адаптираните млека съдържат растителни масла.

Кога може бебето да се захрани с млечни продукти?

Въвеждането на храни в диетата на бебето е вълнуващ момент от техния растеж и развитие. Между 6 месечна и 12-месечна възраст обикновено започва въвеждането на някои твърди храни в менюто на бебето, както и малки количества краве, козе, соево или оризово мляко. Макар и това да е безопасно в повечето случаи (ако бебето не е алергично), трябва да се има предвид, че бебетата под 1 година са изложени на по-голям риск от алергична реакция.

Обикновено кисело мляко и извара могат да бъдат въведени между 6 и 12 месечна възраст. Тъй като са с мека консистенция, те лесно могат да бъдат предлагани с лъжичка. Като насока, 60 до 120 грама пълномаслено кисело мляко или извара е препоръчителното количество във възрастта 8-12 месеца.

След като бебето е започнало да се храни с твърди храни, може да му се предложи сирене под формата на много малки парченца. Около 30 грама е достатъчно количество.

Препоръчва се обикновеното прясно краве мляко да бъде въведено след навършване на 1 година. Тогава храносмилателната система е по-добре развита, за да разгражда кравето мляко. 120 мл прясно мляко за малки деца е достатъчно количество. 

Според някои експерти в областта на кърменето, кравето мляко може да се въведе в менюто на детето и още към края на първата година, с уточнението, че то продължава да бъде кърмено, за да се компенсират недостиците, които кравето мляко не може да допълни.

Млякото след 1 година…

Малките деца (над 1 година) не се нуждаят задължително от адаптирано мляко, ако се хранят с разнообразна и балансирана твърда храна. Ако имате опасения обаче, че детето Ви не получава достатъчно количество твърди храни, адаптираното мляко може да задоволи допълнителните нужди.

След навършване на една година, могат да се използват и други млека (различни от адаптираните), но е добре количеството им да бъде ограничено до 2-3 чаши на ден, тъй като тогава те не са единствен източник на хранителни вещества. Твърде големите количества краве мляко в диетата на детето го излага на риск от желязодефицитна анемия и да намали желанието за други храни.

Как да въведете киселото мляко в менюто на детето?

Може да опитате да дадете няколко лъжички директно. Ако това не сработи, трябва да прибегнете до план Б – постепенно въвеждане. Това означава смесване на кравето мляко с адапатираното, като в началото по-голямото количество е адаптирано мляко. Постепенно увеличавайте количеството на кравето мляко, а намалявайте това на адаптираното.

Най-добре е пълномасленото краве мляко да се въведе към менюто на детето, когато то вече е захранено с твърди храни и менюто му е балансирано по отношение на зърнени храни, плодове, зеленчуци и месо. Ограничете приема на мляко до 2-3 чаши на ден. По-големи количества от това може да предоставят твърде много калории и да намалят апетита за другите храни, от които организмът се нуждае.

Важно е да знаете, че не е нужно да "задължавате" детето да изяжда цялата порция храна, при всяко ядене. С оглед осигуряване на необходимите хранителни вещества и енергия на детето, е достатъчно да му предлагате здравословна и разнообразна храна, най-малко три пъти на ден, преди да му поднесете порцията мляко. За повечето деца е важно да ядат толкова, колкото искат. Не е нужно да ги убеждавате и стимулирате да ядат с движещата се като самолет лъжица, звуци или телевизия. Те разполагат с вътрешен механизъм, който им подсказва колко да ядат. Ако детето не пожелае да изяде целия си обяд, е твърде вероятно сутрешната закуска да е била в по-голямо количество или да е била по-питателна. Не го насилвайте! Вероятно ще компенсира със следобедната закуска или просто това не е необходимо на организма му.

Ако детето е с наднормено тегло, с риск от наднормено тегло или фамилна анамнеза за затлъстяване, високо кръвно налягане и болести на сърцето, педиатърът може да Ви препоръча да избирате 2 % мляко. В противен случай, не давайте на бебето мляко с по-малко от 2 % съдържание на мазнини, преди да навърши 2 години. В допълнение, към нуждите от по-високо съдържание на мазнини за нормално наддаване на тегло, също така е важно да се помогне на тялото му да абсорбира витамин А и витамин Д. Също така, нискомасленото или обезмасленото мляко осигуряват твърде висока концентрация на протеини и минерали и не трябва да се прилагат при кърмачета или малки деца до две години.

След 2-годишна възраст, хранителните нужди на детето трябва да се обсъдят с педиатър въз основа на темпа на наддаване, тегло и цялостно развитие.

Полезно ли е козето мляко за бебето

Използването на козе мляко преди 6 месеца и между 6 и 12 месеца не се препоръчва. Козето мляко не е по-подходящо за бебето от кравето мляко. Козето мляко е с високо съдържание на натрий и с много високо съдържание на хлорид и калий, при което натоварването на бъбреците е твърде високо за бебето. Това може да причини стомашно-чревни кръвоизливи, анемия и изоставане в растежа (тези проблеми обикновено се откриват месеци по-късно). Също така, козето мляко е дефицитно на фолиева киселина, което може да доведе до мегалобластна анемия. Важно е да се отбележи, че бебетата, които са алергични към протеините на кравето мляко, често са алергични и към козето мляко!