Плеврит МКБ R09.1

Плевритът представлява възпаление на плеврата, която обгражда белия дроб. Характеризира се с остра болка, която се влошава при дълбоко вдишване или кашлица. Възпалението на плеврата може да бъде причинено от различни етиологични фактори.

Анатомия и физиология

Белите дробове, гръдната стена и гръдния кош са обвити от два непрекъснати слоя епител, известни като париетална и висцерална плевра. Париеталната (външната) плевра е епителната обвивка, покриваща гръдната стена, гръдния кош и медиастинума. Висцералната (вътрешна) покрива цялата повърхност на белия дроб. Външния слой притежава соматични рецептори за болка, сигналите се предават бързо (чрез диафрагмалния нерв), което води до остра болка. Висцералната плевра има автономно нервно снабдяване, усещанията за болка, ако има такива, се предават бавно и се характеризират като тъпи.

Между париеталната и висцералната плевра се намира плевралното пространство, което съдържа серозна течност. Плевралната течност се произвежда от плеврални съдове чрез отрицателно налягане, създадено при вдишване. След това течността излиза през париеталната лимфна система и се абсорбира от висцералната плевра непрекъснато. Плевралната течност осигурява смазване между гръдната стена и белия дроб, позволявайки на белите дробове да се плъзгат без усилие по време на вдишване и издишване. Ако гладките повърхности на плеврите се възпалят или ако плевралното пространство се увеличи или намали се получава плеврално триене, което има характерен звук. Тази класическа характеристика на плеврит, открита чрез аускултация на белите дробове, може да помогне за идентификация на болката в гърдите.

По време на нормално вдишване на белите дробове се създава отрицателно налягане в плевралното пространство, при което се разширява гръдната кухина. Когато излишната течност се натрупва в плевралното пространство, отрицателното налягане се намалява, променяйки способността на белия дроб да се разшири напълно при вдишването. Това може да доведе до неадекватен обем на кислород и въглероден диоксид.

Причини

Различни състояния могат да бъдат причина за възникване на плеврит. Някои от тях са:

• Вирусна инфекция – Коксаки В вирус, човешки респираторен синцитиален вирус, аденовирус, вирус на Ебщайн-Бар, парагрип, грип, COVID-19 са най-честата причина за плеврит.
• Автоимунни заболявания – системен лупус еритематозус, автоимунен хепатит, ревматоиден артрит, болест на Бехчет.
• Бактериални инфекции – могат да бъдат свързани с пневмония и туберкулоза.
• Сърдечни проблеми – исхемия, миокарден инфаркт или при хирургични операции на сърдечно-съдовата система
• Пневмоторакс – събиране на въздух в плевралното пространство между белия дроб и гръдната стена. Често това води до плеврит, както и недостиг на кислород, което може да е фатално.
• Белодробна емболия – запушване на артерия в белите дробове. В повечето пъти се причинява от кръвни съсиреци от дълбоките вени на краката и по-рядко от други вени на тялото (дълбока венозна тромбоза).
• Злокачествени заболявания на белия дроб.

Симптоми

В зависимост от основната причина за възникване на плеврит, пациентите могат да проявят голямо разнообразие от симптоми. Една обща характеристика на пациенти с плеврит е плевралното триене, което е породено от възпаление и може да бъде остро или хронично. Болката, която е остра и локализирана, има тенденция да се засилва допълнително при кашлица, кихане, дълбоко вдишване

Най-често признаците и симптомите на плеврит могат да включват:

• Болка в гърдите
• Задух
• Кашлица
• Треска

Диагноза

Плевритът може да е показателен за широк спектър от нарушения, вариращи от леки до животозастрашаващи. При физическия преглед могат да бъдат открити допълнително отслабено дишане, хрипове, продуктивна кашлица с отделяне на храчки или учестено,повърхностно дишане. За да се диагностицира точно причината за плеврит, трябва да се комбинира анамнезата на пациента, подробния физикален преглед, както и резултати от диагностични тестове.

С диагностичните тестове могат да се изключат сериозни диагнози като белодробна емболия, миокарден инфаркт и пневмоторакс.

• Рентгенография - Пневмотораксът, пневмонията и плевралният излив са лесно разпознаваеми на рентгенография на гръден кош или компютърна томография (КТ). Констатациите, които могат да бъдат идентифицирани чрез рентгенография на гръден кош, включват инфилтрации (при пневмония), изливи (при белодробна емболия, злокачествено заболяване) и/или липса на разпознаваеми белодробни белези (при пневмоторакс).
• Компютърна томография (КТ) - Компютърната томография може да даде много по-точни белези от тези при рентгенография.
• Електрокардиограма (ЕКГ) – Препоръчва се, ако пациентът има и други симптоми, наподобяващи миокарден инфаркт.
• Кръвни изследвания – Показатели като ПКК, Д-димер, изследване на газове в артериалната кръв и други могат също да помогнат за поставянето на точна диагноза.

Лечение

Лечението на плеврита е насочено главно към основното състояние и контрол на плевралната болка. Лечението се определя след подробна оценка на пациента.

При плеврит често се предписват нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) като начална терапия за лечение на възпаление на плевралното пространство. Ако НСПВС са неефективни, противопоказни или не се понасят, опиоидните аналгетици могат да се използват, но с повишено внимание.

Изображения: freepik.com