Хипертонична енцефалопатия МКБ I67.4

Хипертоничната енцефалопатия представлява остро и преходно разстройство на мозъчните функции при внезапно силно покачване на кръвното налягане с развитие на преходен псевдотуморен синдром. Развива се при малигнена артериална хипертония, при остър или хроничен гломерулонефрит, еклампсия.

Най-важният морфологичен признак е дифузният мозъчен едем с белези на тонзиларно вклиняване. Понякога се наблюдават множество точковидни кръвоизливи в центрум семиовале и понса, или дори червени инфаркти с различна големина; вазоспазъм на големите и средните мозъчни артерии и паралитична вазодилатация на най-малките съдове. Съдовата стена е пропита с кръвна плазма. Налице е околосъдова плазморагия, екстравазация на кръвен белтък.

Основен патогенезен фактор в развитието на хипертонична енцефалопатия е внезапното ексцесивно покачване на кръвното налягане (над 240-280/140 mm Hg), което винаги е съчетано със силен вазоспазъм на мозъчните съдове, паралитична вазодилатация на най-малките (артериолите) и повишена проницаемост на кръвно-мозъчната бариера, развитие на дифузен мозъчен едем (псевдотуморен синдром). Повишеното вътречерепно налягане лежи в основата на повечето клинични прояви. Когато всичко това се комбинира с локални изменения в някой мозъчен съд (атеросклеротична плака, силна хиалиноза, патологична начупеност), може да се развие огнищен неврологичен дефицит.

Основните симптоми са тези на интракраниалната хипертензия - силно, понякога "цепещо" главоболие, помрачение на съзнанието, генерализирани или локални конвулсии, преходни огнищни неврологични дисфункции, спазъм на ретиналните съдове (усложнен с хеморагии и ексудати), често едем на папилите, повишено ликворно налягане. Нелекуваните болни могат да умрат, особено по време на следващите пристъпи.

Хипертоничната енцефалопатия обикновено се развива в по-късните фази на малигнената хипертония. Според основното заболяване тя се среща в различни възрастови преходи - в детско-юношеската възраст при острия гломерулонефрит, през 2-то и 3-ото десетилетие при хроничен гломерулонефрит, по време на ранна бременност при еклампсия, около 30-40 годишна възраст при малигнената артериална хипертония, макар че може да се наблюдава и в детска възраст.

Диагностичните методи, използвани за диагностициране на хипертонична енцефалопатия са физикален преглед, измерване на кръвното налягане, кръвни изследвания, ЕКГ, ЕЕГ, рентгенография на гръден кош, анализ на урина, АКР, компютърна томография и магнитен резонанс на главата.

Лечението на хипертонична енцефалопатия включва бързо понижаване на артериалното налягане, което може да отстрани клиничната симптоматика за няколко часа. Хипотензивното лечение се комбинира с диуретици и противоедемни средства. Прилагат се фуроземид, диазоксид, хидралазин, нитроглицерин, нитропрусид, резерпин, метилдопа, клонидин, манитол и други.