Друг субарахноидален кръвоизлив МКБ I60.8

Към друг субарахноидален кръвоизлив спадат менингеален кръвоизлив и руптура на мозъчен артериовенозен дефект. Субарахноидалният кръвоизлив се дефинира като събиране на известно количество кръв в субарахноидалното пространство - между пиа матер и арахноидалните обвивки.

При 85% от случаите на спонтанно възникнал субарахноидален кръвоизлив, причината е руптура на мозъчна аневризма. Най-често тези аневризми се разполагат в кръга на Уилис и неговите разклонения. При 15-20% от случаите със спонтанен субарахноидален кръвоизлив, аневризма не може да бъде установена по време на първа ангиография.

Основният симптом, наблюдаван при субарахноидален кръвоизлив е остро настъпилото силно главоболие. Близо 1/3 от болните нямат други симптоми, освен характерното главоболие и близо един от десет пациенти, които търсят медицинска помощ вследствие на този симптом, в по-късен етап са диагностицирани със субарахноидален кръвоизлив. Възможно е да се наблюдава повръщане и гърчова симптоматика. Объркване, намалена степен на съзнание или кома могат също да бъдат налице, както и вратна ригидност и други признаци на менингизъм. Освен изброените симптоми могат да се наблюдават още нарушен зеничен рефлекс и интраокуларен кръвоизлив.

Диагнозата друг субарахноидален кръвоизлив се поставя чрез употреба на различни образни диагностични методи като компютърна томография на главата, ангиография на мозъчните съдове и като допълнително диагностично средство лумбална пункция.

Лечението на друг субарахноидален кръвоизлив е хирургично и консервативно. Хирургичното лечение се осъществява от специалист по неврохирургия и има за цел дефинитивно прекратяване на кървенето. Консервативното лечение се осъществява с медикаменти, повлияващи благоприятно кървенето.