Друга миелоидна левкемия МКБ C92.7

Към групата друга миелоидна левкемия се отнасят малигнени клонални неопластични заболявания, които засягат костния мозък. Дължат се на прекъсване в развитието на хемопоетичните клетки в даден етап от тяхното развитие.

Патологичните клетки се разпространяват в кръвта, костния мозък, често ангажират черния дроб и слезката. Обикновено водят до нарушения в нормалното протичане на хемопоезата.

Могат да възникнат във всяка възраст, без значими разлики в честотата между мъжете и жените.

Като отключващи и провокиращи се разглеждат наличието на генетична предиспозиция и фамилност, йонизираща радиация, предишни хематологични нарушения, вредни фактори от околната среда, професионална експозиция на пестициди, бензол и други, употреба на химиотерапевтични агенти и наркотици и други.

Клиничната изява на симптоматиката при това състояние при отделните пациенти варира от безсимптомно протичане до остра изява на тежки функционални нарушения.

Най-често се наблюдават анемия, тромбоцитопения, неутропения и свързаните с тях прояви:

• бледа кожа и лигавици
• лесна уморяемост и слабост
• световъртеж
• бързо образуване на синини
• кървене от венците, носа
• чести инфекции
• редукция на телесното тегло
• органомегалия

По-рядко се наблюдават обривни единици по кожата, промени по ноктите, засягане на скелета.

За поставяне на диагнозата е необходимо извършване на редица тестове, което при някои пациенти може да е многократно, поради диагностични затруднения. Пълната кръвна картина с диференциално броене, натривката от периферна кръв и химичния профил показват характерните за миелоидните левкемии промени.

Необходимо е извършване на аспирационна биопсия на костен мозък и имунофенотипизиране и определяне на хистологичните особености на получения материал.

Компютърната томография и ядрено-магнитният резонанс се прилагат при съмнения за засягане на вътрешните органи.

В диференциалната диагноза е необходимо да се имат предвид остра лимфобластна левкемия, хронична миелоидна левкемия, миелодиспластичен синдром, първична миелофиброза, апластична анемия, някои лимфоми.

Лечението на пациенти с друга миелоидна левкемия се състои в интензифицирани курсове на комбинирана полихимиотерапия. При млади пациенти, отговарящи на определени критерии, може да се приложи автоложна трансплантация на костен мозък.

Прогнозата се определя в зависимост от множество различни фактори, като с най-голяма тежест са възрастта и общото състояние на пациента, разпространението на процеса и терапевтичния отговор към проведеното лечение.