Мезотелиом на перитонеума МКБ C45.1

Перитонеумът (от лат. - peritoneum) или т.нар коремница представлява серозна обвивка (мембрана), която покрива вътрешната повърхност на коремната кухина и разположените в нея вътрешни органи. Коремницата е разделена на две части - пристенна коремница (peritoneum parietale), покриваща коремните стени, и висцерална коремница (peritoneum viscerale), покриваща вътрешните органи. Двете части на коремницата заграждат пространство, което се нарича перитонеална кухина (cavitas peritonealis).

Подробна информация за анатомичното устройство на перитонеума може да прочетете при:

• Коремница (peritoneum)

В рубриката мезотелиом на перитонеума се включват злокачествени мезотелиоми на мезентериум, мезоколон, оментум, перитонеум (париетален, тазов).

Мезотелиом на перитонеума представлява рядка първична неоплазия с произход от мезодермалния слой на перитонеума. Заболяването се развива най-често при хора с продължителна азбестова експозиция след дълъг латентен период (приблизително 40 год.). Тези тумори са изключително редки преди 1930г., след която се увеличава употребата на азбест в различни производства. Възрастовата група, която се засяга най-често е от 50 до 70 години, като само около 2-5% от всички случаи, се диагностицират в първите две десетилетия на живота. Заболяването е по-често при мъже, вероятно поради по-честа професионална експозиция с азбест. Въпреки че основният етиологичен фактор представлява азбестовата експозиция, някои тумори възникват в участъци на перитонеума, които са били облъчени предварително от източник на йонизираща радиация, както и след експозиция с торий, талк, слюда или зеолити като ерионит. При пациенти, засегнати от фамилна средиземноморска треска и дифузен лимфоцитен лимфом също са диагностицирани мезотелиоми. Едва 50% от пациентите с перитонеален мезотелиом имат анамнеза за експозиция с азбест.

Мезотелиом на перитонеума може да възникне от висцералния и париеталния лист на коремницата. В повечето случаи заболяването се диагностицира в напреднал стадий. Клинично най-често съобщаваните първоначални симптоми са коликообразни коремни болки (35%), подуване в областта на корема (31%), голяма палпираща се маса, анорексия (редукция на тегло), видима загуба на тегло и асцит. По-рядко се съобщават нощни изпотявания и симптоми на хиперкоагулация. Начална проява на заболяването също така може да бъде клинична картина с поява на симптоми като висока температура с неизвестен произход, чревна непроходимост или необходимост спешна хирургическа намеса (поради остри възпалителни лезии в коремна кухина). Притискането на органи в стомашно-чревния тракт може да усложни заболяването, но рядко представлява начален симптом. В някои случаи диагнозата се поставя по време на лапароскопия, извършена по друг повод.

Паранеопластичните синдроми, свързани с мезотелиом и по-специално с перитонеалните мезотелиоми, са тромбоцитоза, хипогликемия, венозна тромбоза, паранеопластична хепатопатия и кахексия. По-малко от половината от тези пациенти имат азбестоза, демонстрираща се на гръдните рентгенографии. За разлика от перитонеалната карциноматоза, мезотелиома се асоциира с по-малко асцит, отколкото степента на абдоминалната дистензия и цитологичното изследване на асцитна течност е рядко позитивно. Метастазите в белия и черния дроб се развиват късно.

Кистичен мезотелиом на оментума - среща се в зряла възраст и много по-често при жените. Той е твърде сходен по външен вид с кистичните лимфангиоми, но хистологично е изграден от плоски и кубични мезотелиални клетки, тяхното съдържимо е бистро и съдържа мукополизахариди. След локална ексцизия кистичният мезотелиом също има склонност към рецидивиране.

Поставянето на диагноза - мезотелиом на перитонеума, се затруднява от неспецифичната клинична картина и нехарактерните промени, наблюдавани с образните методи на изследване. От анамнезата най-често се установява болка в корема. Рутинните лабораторни тестове не показват специфични отклонения. Рентгенографията на коремна кухина визуализира картина на абдоминална дистензия.

Потенциално полезни серумни маркери за диагностика и проследяване на заболяването са:

• серумен мезотелин-свързан протеин (SMRP) - повишен е при повече от 84% от мезотелиомите на перитонеума и има 60% чувствителност при диагностициране на тумора;
• СА-125, СА 15-3, хиалуронова киселина и остеопонтин са други потенциални серумни маркери.

КАТ сканиране на долния торакс и корема показва неспецифични промени като: асцит, перитонеално и мезентериално уплътнение, плеврални плаки и мекотъканна маса, ангажираща оментума и перитонеума. Многократните ТАБ (трансабдоминална биопсия) под ултразвуков или КАТ контрол, или лапароскопията може да установи диагнозата. Електронната микроскопия е решаваща при неясни случаи.

Пациентите обикновено биват подлагани на лапаротомия или за установяване на диагнозата или поради илеус. Локализираните туморни маси се резецират за избягване на следващи обструкции. Дълго преживяващите (повече от 1 год.) са показани за комбинирано лечение чрез оперативни методи, интраперитонеално инстилиране на цисплатин-доксорубицин и лъчетерапия.