Чревна хелминтоза, неуточнена МКБ B82.0

При чревна хелминтоза, неуточнена, е налице инвазия на макроорганизма с представители на някои от различните видове хелминти.

Отделните представители се характеризират със специфични морфологични особености в структурата, размерите им варират, като обикновено женските хелминти са с почти два пъти по-големи размери от мъжките индивиди.

Жизненият цикъл обикновено включва ембриониране на паразитните яйца и преминаването им в различни стадии на ларви, които се осъществяват в почвата, в междинен или в крайния гостоприемник.

Хелминтните яйца показват различна устойчивост към въздействието на факторите от околната среда, като някои могат да оцелеят в продължение на десетки години, докато други бързо се инактивират при неблагоприятни условия.

Полово зрелите възрастни форми обикновено паразитират в интестиналния тракт на крайните гостоприемници, включително и хората.

Хелминтите оказват токсично, травматично и механично въздействие и водят до различни нарушения.

Травматичното и механичното въздействие се свързват с развитието на нарушения в нормалната функционална цялост на чревната стена, възпаление, еритем и оток. Възможно е развитие на ентеропатия и синдром на малабсорбция.

Токсичното въздействие се асоциира с отделяните от хелминтите продукти на обмяната, различни секрети и екскрети, които сенсибилизират и алергизират макроорганизма.

Развива се алергичен синдром, с различно изявен полиморфен или уртикариален обрив, сърбеж, конюнктивит, ринит. Лабораторно обикновено се установява еозинофилия.

В зависимост от конкретния етиологичен причинител, степента на инвазия и имунната реактивност на макроорганизма се различава безсимптомно, леко, средно по тежест и тежко протичане.

Безсимптомното протичане има важно значение от епидемиологична гледна точка, тъй като здравите заразоносители разпространяват заболяването и заразяват околните.

При ниска инвазия обикновено се проявява леко протичане, с грипоподобни прояви, намален апетит и коремен дискомфорт. Средната и масивната инвазия протичат по-тежко, с възможно развитие на усложнения.

Обикновено се наблюдават някои от следните клинични симптоми:

• гадене с или без повръщане
• тежест, болка и дискомфорт в корема или в епигастриума
• запек или диария
• липса на апетит
• редукция на теглото
• общо неразположение
• перианален сърбеж
• слабост и лесна уморяемост

При тежко протичане е възможно развитие на перфорация или обструкция на чревната стена, пролапс на ректума, перитонит, сепсис.

Рискови фактори, водещи до агресивно и хронично протичане са различните подлжещи заболявания, имуносупресията, малигнените неоплазми, органната трансплантация.

Диференциалната диагноза е широка и включва всички чревни хелминтни заболявания, някои други паразитози, неоплазми и хронични автоимунни или възпалителни заболявания.

За поставяне на диагнозата е необходимо провеждането на подробен разпит на пациента, физикален преглед, редица лабораторни, паразитологични и образни изследвания.

Параклинично често се установява еозинофилия, удължено протромбиново време и различна по тежест нормохромна или хипохромна анемия. Материал за паразитологичните изследвания се взима от фекални проби, перианален секрет, дуоденално съдържимо, храчки. Използват се микроскопски, серологични и имунодиагностични методики.

При наличие на полиорганни увреждания се извършват и образни изследвания, обикновено ехография, компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс.

Лечението на пациентите с чревна хелминтоза, неуточнена, се осъществява предимно консервативно с различни противохелминтни медикаменти. Най-често се прилагат представители на бензимидазоловата група, като албендазол и мебендазол, също и пирантел, ивермектин и други. Използват се и симптоматични средства, поливитаминни препарати, средства за коригиране на анемичния синдром, антихистамини.
При някои пациенти се налага хирургично отстраняване на паразитите.

Прогнозата при отделните пациенти е различна и се определя от множество фактори, като с най-голямо значение са видът и патогенността на етиологичните агенти и общото здравословно състояние на пациента.