Токсоплазмоза с увреждане на други органи МКБ B58.8

Етиологичните агенти Toxoplasma gondii от род Toxoplasma причиняват опортюнистичната паразитоза токсоплазмоза.

Заболяването се отличава с космополитно разпространение, латентно протичане и изява на симптоматика предимно при имуносупресирани пациенти.

Наблюдават се различни форми на болестта в зависимост от засегнатите тъкани и структури. При токсоплазмоза с увреждане на други органи се наблюдат поражения предимно в миокарда, мускулите и отделителната система.

T. gondii е еукариотен едноклетъчен интрацелуларен паразит, с характерен жизнен цикъл.

Развитието му преминава през различни стадии и смяна на два гостоприемника. Крайни гостоприемници са членовете от семейство котки, като с особено важно значение за хората от епидемиологична гледна точка са домашните котки като източници на болестта. Междинни гостоприемници са множество видове бозайници и птици (над 200 вида бозайници и над 100 вида птици).

Котките отделят с изпражненията си ооцисти, които спорулират (узряват) в рамките на два до пет дни и могат да предизвикат заболяване. Тези форми са изключително резистентни към действието на редица топлинни и химически фактори от страна на околната среда, устойчиви са и към действието на дезинфектанти.

Инвазирането на хората се осъществява по няколко различни пътища:

• алиментарен: при поглъщане на замърсени с ооцисти хранителни продукти или вода, както и посредством замърсени ръце и контаминирани предмети

• при консумация на месо, съдържащо цисти, преминало недостатъчна топлинна обработка

• трансплацентарен път

• при хемотрансфузия

• по лабораторен път

• при органна трансплантация

Паразитите от интестиналния тракт посредством лимфогенна и хематогенна дисеминация достигат до редица органи, лимфните тъкани, скелетната мускулатура, миокарда, бъбречния паренхим.

В клетките се извършва делене и последващо разрушаване и инвазиране на нови клетки, което води до формиране на огнищни некрози. Огнищата цикатризират и калцират, в резултат на което се увреждат и деструктират тъканите необратимо.

Вегетативните форми се формират при осъществяването на безполово размножаване на паразитите в клетките. Размножавайки се вътреклетъчно вегетативните форми образуват струпвания (конгломерати), съдържащи множество токсоплазми. Тези конгломерати се наричат псевдоцисти.

При активна имунна система се активират различни механизми и се продуцират антитела, които унищожават част от паразитите. В миокарда и скелетната мускулатура, поради ниска дифузна проницаемост и слабо или липсващо проникване на антителата, се развиват истински цисти. Те оцеляват в продължение на десетки години и могат да се реактивират при имунен дефицит.

Клиничните прояви при тази форма на болестта са твърде вариабилни.

При засягане на сърдечния мускул се развива най-често миокардит. Наблюдават се дилатация на сърдечните кухини, камерни аритмии, атрио-вентрикуларен блок, развитие на сърдечна недостатъчност. При някои пациенти се развива и ексудативен перикардит, протичащ с характерна симптоматика.

Подробна информация може да прочетете на:

• Миокардит при други инфекциозни и паразитни болести, класифицирани другаде

При засягане на опорно-двигателния апарат се развива миозит, като подробна информация може да прочетете на:

• Миозити при паразитни и протозойни инфекции, класифицирани другаде

При проникване на паразитите в отделителната система най-често се наблюдават тежки поражения на бъбреците, протичащи под формата на тубулоинтестициална нефропатия или пиелонефрит.

Най-често се засягат лимфните структури и се наблюдава изолирана или генерализирана лимфаденопатия, със засягане предимно на шийната група лимфни възли.

Диференциалната диагноза при токсоплазмоза с увреждане на други органи е широка и включва различаване на болестта от миокардит, миозит и нефропатия с различна етиология. При засягане на лимфните възли се прави диференциална диагноза и с болест на Хочкин.

Диагностицирането на състоянието се извършва въз основа на проведения разпит и клиничен преглед, данните от параклиничните и паразитологичните изследвания, както и образните методи.

Лечението се провежда с комбинирана терапия от антипротозойни средства, сулфонамиди и антибиотици, като при необходимост се включват и кортикостероиди.