Други уточнени микози МКБ B48.8

Инфекцията, предизвикана от Emmonsia parva, води до развитие на адиаспиромикоза, която принадлежи към групата на други уточнени микози.

Към тази група микози се отнасят и инфекциите на меките тъкани и органите, предизвикани от родовете Alternaria, Drechslera и Fusarium, но с най-високо клинично значение са инфекциите, предизвикани от род Emmonsia.

Гъбичките от род Emmonsia са сапрофити, като към рода принадлежат още и Emmonsia crescens и Emmonsia pasteuriana, които се отличават с различни екологични характеристики.

Обитават почвената повърхност, могат да оцелеят известно време и като спори във въздуха.

Предизвикват заболяване при голямо разнообразие от животински видове, главно гризачи. При човек инфекция се развива относително по-рядко в сравнение с животните.

Гъбичките се отличават с характерни морфологични и структурни особености, като при стайна температура растат и се развиват като хифи, а при високи температури се превръщат в адиаспори.

Показват бавен растеж и липса на специални изисквания по отношение на хранителните среди, върху които се отглеждат и доказват.

Основният механизъм на заразяване при хората е посредством инхалиране на спори на гъбичките и достигане на последните в дихателната система.

В еднаква степен боледуват пациенти с активна или нарушена имунна защита на организма, като при наличие на имунен дефицит е налице повишен риск от развитие на дисеминация и тежки усложнения.

Инфекцията показва повсеместно разпространение, като по-висока честота е регистрирана в районите с тропичен и/или субтропичен климат.

Засягат се по-често представителите на мъжкия пол, поради повишен риск на експозиция, главно в активна възраст.

При пациенти с висока имунологична реактивност заболяването наподобява грип или настинка и протича обикновено субклинично.

При лица с изразена имунна супресия, особено болни от СПИН, се наблюдава повишен риск от развитие на усложнения и полиорганни увреждания.

След проникване на гъбичките в дихателната система, те се локализират в алвеолите, като след различно продължителен при всеки отделен пациент инкубационен период, водят до съответните клинични прояви.

Главните фактори за тежестта на клиничната картина са имунологичният статус на болния и степента на инвазия на причинителите.

При вдишване на голямо количество от етиологичните агенти и масивна инвазия на организма се развива остра белодробна адиаспиромикоза.

Налице е изразена кашлица, задух, повишена телесна температура, редукция на тегло, зрителни нарушения (фотофобия, конюнктивит, замъглено зрение, хиперемия и оток на склерата).

При слаба експозиция е възможно напълно безсимптомно протичане на болестта или развитие на бързопреходни прояви.

Диференциалната диагноза включва разграничаване на процеса от други, с подобна клинична симптоматика, заболявания.

Диагностицирането на микозата се осъществява на базата на следните методи на изследване и анализ:

• анамнеза
• физикални находки
• параклинични показатели
• микробиологични и хистологични находки
• образна диагностика

С особено високо информативно значение са хистологичните данни, като е необходимо откриване на дисеминирани нодуларни лезии в белите дробове, клинични прояви от страна на дихателната система и наличие на адиаспори в пулмоналните грануломи за категорично поставяне на диагнозата.

За установяване на степента на засягане на белите дробове е уместно извършването на рентгенография или компютърна томография.

Лечението при адиаспиромикоза и други уточнени микози се осъществява с противогъбични средства от различни фармакологични групи.

Прилагат се предимно флуконазол и кетоконазол, които представляват азоли.

Обикновено инфекцията е самоограничаваща се и с доброкачествено протичане, но при някои пациенти се налага хирургична терапия като крайна мярка, при липса на ефект от медикаментозното лечение.

Прогнозата при по-големия процент от заразените и с клинични прояви лица е относително благоприятна, рядко се развиват сериозни усложнения.