Дисеминирана криптококоза МКБ B45.7

Заразяването с диморфните гъбички от род Cryptococcus води най-често до развитие на инфекция на респираторния тракт.

При наличие на благоприятни фактори етиологичните агенти могат да попаднат в системната циркулация, предизвиквайки дисеминирана криптококоза.

Тази форма на болестта се отличава с изключително тежко протичане, засягане на редица органи и системи и неблагоприятна прогноза, поради малки терапевтични възможности.

За първи път болестта е описана през 1894 година, като от тогава нейната честотата е нараснала значително.

Описват се над петдесет различни вида гъбички от род Cryptococcus, но главните патогени при човек са повсеместно разпространените Cryptococcus neoformans и изолираните предимно в географските зони с тропичен и субтропичен климат Cryptococcus gattii.

Някои видове птици играя известна роля в процеса на разпространение на болестта.

Боледуват в еднаква степен представителите на различните раси, като най-засегната е възрастта в интервала между 30 и 60 години.

По отношение на разпределението на честотата на микозата по пол, има данни, че мъжете боледуват до три пъти по-често.

Рисковите фактори, които се свързват с по-тежко протичане на болестта и висок риск от дисеминация, включват:

• дефект в клетъчно медиирания имунитет
• пациенти със СПИН, тежки заболявания на хемопоезата, левкемия, нехочкинови лимфоми
• след органна или тъканна трансплантация
• при продължително лечение с имуносупресори (химиотерапевтици, кортикостероиди)

Механизмът на заразяване е инхалаторен, като спорадични случаи се описват на инфектиране след директна инокулация на причинителите в кожата.

Първоначално гъбичките попадат в белодробните алвеоли, където предизвикват неспецифични промени и първоначално слаба възпалителна реакция.

Някои особености в структурата им, като например наличието на капсула, ги предпазват от процесите на фагоцитоза.

След хематогенна дисеминация и попадане в системната циркулация причинителите водят до генерализирана криптококоза.

За развитието на състоянието е необходим различно дълъг интервал от време след първоначалната експозиция, който трудно може да бъде определен.

Клиничната картина включва полиморфни признаци и данни за ангажиране на много органи и структури.

Най-често се наблюдават симптоми, свързани със засягане на белите дробове, централната нервна система, кожата, опорно-двигателния апарат:

• кашлица и задух
• болка и дискомфорт в гърдите
• главоболие и фотофобия
• вратна ригидност и патологични рефлекси
• зрителни нарушения, промяна в когнитивния статус
• полиморфни лезии по кожата на шията, главата, носа
• миалгия и артралгия
• болка по костите и патологични фрактури

При малка част от пациентите са налице увреждания на черния дроб, бъбреците, гастроинтестиналния тракт.

Възможно е развитие на бъбречна или чернодробна недостатъчност, провокиране на гърчове и кома.

Често е налице обостряне и рязко влошаване на подлежащите заболявания, което допълнително допринася за тежестта на инфекцията.

Диференциалната диагноза включва идентично протичащи заболявания с инфекциозна и неинфекциозна етиология, сепсис, шок.

Диагнозата при генерализираната криптококоза се поставя въз основа на обстойния анализ на проведените многобройни микробиологични, параклинични и образни изследвания.

Пациентите обикновено са в тежко общо състояние. Лабораторните изследвания са неспецифични, като са налице данни за общо увреждане на организма.

Изолирането на етиологичните агенти се извършва чрез серологични, антигенни и културелни методи, като е необходим материал от кръв, урина, слюнка, бронхоалвеоларен лаваж, кожна лезия.

Образната диагностика е информативна за наличните увреждания и тежестта им в отделните органи и системи, като се прилагат главно рентгенография, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс.

Лечението при дисеминирана криптококоза е комплексно и включва противогъбични препарати, имуностимулиращи агенти, средства за овладяване на наличните електролитни и метаболитни нарушения.

С висока активност спрямо етиологичните агенти са амфотерицин В, флуцитозин и някои представители на азолите, като е необходимо приложението им в достатъчно високи дози и продължителен период от време.

Прогнозата при тази форма на болестта е сериозна, като основно значение има своевременното поставяне на диагнозата и започване на терапията.