Остра белодробна бластомикоза МКБ B40.0

Засягането на пулмоналната система при инвазия с гъбичките от вида Blastomyces dermatitidis протича под формата на остра белодробна бластомикоза.

Етиологичните причинители на болестта се отличават с характерни морфологични особености.

Blastomyces dermatitidis е безполовата, несъвършена форма на Ajellomyces dermatitidis, които са термично диморфни гъбички.

Гъбичките обикновено се изолират в почвата в своята мицелна форма, като благоприятна за развитието им е влажната среда, обогатена с животински изпражнения, гниеща дървесина и растителни субстанции.

Човек се заразява със спорите на гъбичките по въздушно-капков механизъм. При вдишването им те попадат последователно в горните и долните дихателни пътища и предизвикват възпаление. Наблюдават се характерни патофизиологични изменения в зависимост от локализацията на развитие на процеса.

Най-често се засягат белите дробове, но е възможно засягане и на други органи и системи, както и дисеминиране на процеса.

Характерни за болестта са огнища с ендемичен и спорадичен характер, като особено висока е честотата на инфекцията в САЩ, Канада и Африка. Описани са множество случаи в Централна и Южна Америка, Индия, Великобритания.

Описани са случаи на големи огнища на болестта при освобождаване на спори от почвата при различни строителни обекти и съоръжения.

Заболяването засяга в еднаква степен представителите на двата пола, главно в средна възраст. Рискови за развитие на инфекция са фактори с професионален характер, като например работа в близък контакт с почвата, индивидуална имунологична резистентност, престой и пребиваване в ендемичен район.

Инкубационният период е вариабилен при отделните пациенти и зависи от редица фактори, като например степен на инвазия на макроорганизма, патогенност на причинителите, имунен статус на болния.

Приблизително една трета до една втора от заразените лица не проявяват клинични признаци на болестта и при тях състоянието протича напълно безсимптомно.

При останалите пациенти е възможно развитие на някои от следните клинични признаци:

• висока температура
• втрисане
• мускулни болки
• главоболие
• болка и дискомфорт в гърдите
• непродуктивна кашлица

При повечето пациенти заболяването наподобява грип, като при остро развитие на симптомите е възможно наличие на плеврални болки и продуктивна кашлица с гнойни или мукопурулентни храчки.

При имунокомпрометирани лица е възможно развитие на тежка симптоматика, която включва остър респираторен дистрес синдром, екстремно повишение на телесната температура, изразен задух, тахипнея, наличие на множество белодробни инфилтрати.

Често е налице и засягане на кожата с формиране на полиморфни лезии, главно по лицето, шията и крайниците.

Необходимо е разграничаване на състоянието от идентично протичащи заболявания, като например:

• актиномикоза
• аспергилоза
• криптококоза
• хистоплазмоза
• грип, предизвикан от идентифициран вирус на грипа
• саркоидоза
• туберкулоза
• бактериална или вирусна пневмония
• метастатичен карцином в белия дроб с неизвестна първична локализация

За поставяне на диагнозата при пациенти с остра белодробна бластомикоза е необходимо провеждане на редица микробиологични и образни изследвания.

Епидемиологичната анамнеза за престой или посещение на ендемичен район в комбинация с неспецифичната белодробна симптоматика, насочва към състоянието.

Необходимо е изолиране на причинителя, като за целта се използва материал от кръв, храчка, бронхоалвеоларен лаваж. Прилагат се различни методики, като например серологични и имунологични тестове, радиоимуноанализ.

Параклиничните показатели често показват промяна в нормалните нива на белите кръвни клетки, главно под формата на левкоцитоза с олевяване.

От образните изследвания с висока информативна стойност са рентгенографията на белия дроб, компютърната томография и ядрено-магнитният резонанс.

При пациентите без клинично проявена симптоматика не се налага провеждане на терапия, необходимо е само периодично проследяване.

Терапията при клинично проявена остра белодробна бластомикоза се състои в приложение на системни противогъбични средства, главно представители на групата на азолите (например итраконазол) и амфотерицин В.