Цитомегалвирусна болест, неуточнена МКБ B25.9

При цитомегалвирусна болест, неуточнена, е налице инвазия на организма с човешкия цитомегалвирус.

Почти всеки човек в даден момент от живота си се заразява с тези етиологични агенти, като при голям процент от хората заболяването протича безсимптомно.

Признаци са налице при наличие на спад в имунната система, в резултат от силен стрес, заболяване, имуносупресивно лечение.

Честотата на инфекцията е постоянна и висока в световен мащаб, като боледуват в еднаква степен представителите и на двата пола, без разлики по отношение на етническата принадлежност.

В развиващите се страни първична инфекция се развива в млада възраст, докато в развитите страни заразяването се осъществява на по-късен етап и се наблюдава нарастване на честотата на болестта с увеличаване на възрастта.

Към предразполагащите фактори, увеличаващи риска от развитие на клинично проявена форма на болестта, се включват:

• вроден или придобит имунен дефицит: най-често се засягат болни от СПИН, левкемия, някои лимфоми
• при наличие на тежко системно и с хроничен характер заболяване
• след органна (бял дроб, черен дроб) или тъканна (костен мозък) трансплантация
• при продължително лечение с имуносупресори (кортикостероиди, химиотерапевтици)
• при кръвопреливане
• при честа и рискова смяна на половите партньори
• професия, свързана с чест контакт с кръв и кръвни продукти

Инфекцията е масово разпространена, поради многообразните механизми на заразяване.

Най-често пътят на проникване на причинителите е посредством директен контакт на секрети на болния (или здравия заразоносител, без клинично проявени симптоми) с лигавиците.

Възможно е заразяване и след вдишване на вирусните частици (по аерогенен път), след рисков сексуален контакт (по полов път), както и след кръвопреливане.

При бременните жени, заразени първично с вируса или развиващи реинфекция на латентен вирус, е налице възможност за вертикален механизъм на заразяване, от болната майка на плода. Относително рядко новородените имат изявени клинични симптоми, но при малък процент се наблюдават тежки нарушения в дейността на храносмилателната и сърдечно-съдовата система.

След проникване в човешкия организъм е необходимо определено време (инкубационен период) за размножаване на вирусите и първите клинични прояви.

При цитомегалвирусната инфекция това време при първично заразяване е обикновено в рамките на две, три до осем седмици.

Клиничната картина при неуточнената форма на болестта е полиморфна и включва увреждания от страна на една или повече системи в организма.

Нарушенията от страна на храносмилателната система включват възпалителни промени, засягащи стомашната или чревната лигавица и развитие на гастрит, ентерит, колит, с характерните за тях клинични прояви.

Относително рядко се засяга централната нервна система с прояви на енцефалит, много по-често се поразяват белите дробове и при имунокомпрометирани лица се развива тежка пневмония.

При малък процент от болните се наблюдават разязвявания по кожата, ритъмни нарушения, увреждане на отделителната система и зрителния анализатор (цитомегалвирусен ретинит или хориоретинит).

При лицата с активна имунна система заболяването може да протече грипоподобно или с лек стомашен дискомфорт.

При тежко проявен имунен дефицит обикновено е налице агресивно протичане, като е възможно и развитие на животозастрашаващи усложнения.

Диагностицирането на инфекцията понякога е трудно и налага извършването на множество лабораторни и микробиологични изследвания.

Анамнезата (разпитът) и находките от физикалния преглед много често са нехарактерни и неспецифични.

При някои пациенти се наблюдават промени в някои параклинични показатели, главно белите кръвни клетки и чернодробните ензими.

С особено висока информативна и диагностична стойност са данните от микробиологичния анализ (серология, хистология, имунохистохимия).

При наличие на неврологична симптоматика е уместно извършване на компютърна томография за определяне на тежестта на пораженията.

Диференциалната диагноза включва множество други инфекциозни и неинфекциозни заболявания, протичащи аналогично.

Терапията при цитомегалвирусна болест, неуточнена, се определя в зависимост от имунния статус и тежестта на клиничните прояви при засегнатите лица.

Обикновено при хора с висок имунен статус не е необходимо конвенционално лечение, прилагат се само симптоматични средства.

При лица с тежка имуносупресия е необходима антивирусна терапия, предимно с валганцикловир, ганцикловир, фоскарнет, като в някои страни се препоръчва профилактичен прием на ацикловир след органна трансплантация.