Начало Медицинска енциклопедия Медицински изследвания Анти-бета 2 гликопротеин I тест

Анти-бета 2 гликопротеин I тест

Анти-бета 2 гликопротеин I тест - изображение

Бета 2 гликопротеин I (beta 2 GPI, известен още, като аполипопротеин H) е полипептид синтезиран в хепатоцитите (чернодробните клетки) и ендотелните клетки на кръвоносните съдове. Анти-бета 2 гликопротеин I тест измерва един или повече от класовете (IgM, IgG, или IgA) антитела срещу бета 2 гликопротеин I. Тези автоантитела атакуват собствените липопротеини (фосфолипиди), като бета 2 гликопротеин I, които се намират върху клетъчната мембрана на клетките и тромбоцитите. Тези автоантитела се наричат антифосфолипидни антитела.

Наличието на антифосфолипидни антитела увеличават риска от развитие на артериални или венозни кръвни съсиреци (тромби).

Антифосфолипидните антитела често се отчитат при пациенти с антифосфолипиден синдром (APS), системен лупус еритематозус (SLE), автоимунни отклонения асоциирани с тромбози, ниски нива на тромбоцитите (тромбоцитопения), усложнения при бременност, като прееклампсия, повтарящи се спонтанни аборти особенно през втория или третия триместър от бременноста, необясними кожни циркулаторни промени (ливидо ретикуларис или пиодерма гангренозум), хемолитична анемия и асептичен тромботичен ендокардит.

В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването?

При диагностициране на Антифосфолипиден синдром, beta 2 GPI антителата имат по-висока специфичност от кардиолипиновите антитела, защото могат да се открият, дори когато теста за кардиолипинови антитела е негативен.

Необходима ли е предварителна подготовка?

Не е необходима предварителна подготовка за пациент.

Метод на провеждане на изследването:

Метод, който се прилага в отчитането на Анти-бета-2-Гликопротеин I антитела от класове (IgG, IgM, IgA) насочени срещу бета-2-Гликопротеин I е Елайза (ELISA). За теста е необходим около 0,5 ml серум на пациент.

Какво ще усещате по време на изследването?

Взема се венозна кръвна проба от ръката на пациента.

Има ли рискове от провеждането на изследването?

Рисковете при вземане на венозна кръв са минимални.

Резултати от проведеното изследване:

Референтни стойности:

  • по-малко от 10.0 U/ml-негативен резултат
  • 10.0-14.9 U/ml-граничен резултат
  • 15.0 U/m или повече-позитивен резултат

Референтни стойности са приложими за всички възрасти.

За поставяне диагнозата Антифосфолипиден синдром (APS) изискването е да се изпълнят поне един клиничен и един лабораторен критерии.

Клиничния критерии включва: съдова тромбоза (артериална или венозна), заболявания свързани с бременноста (неочаквана смърт на плода, преждевременно раждане, тежка прееклампсия или плацентарна недостатъчност). Други клинични проявления включващи заболявания на сърдечните клапи, кожни циркулаторни усложнения (ливидо ретикуларис или пиодерма гангренозум), понижение на тромбоцитния брой, нефропатия, неврологични симптоми често се свързват с APS, но не са включени в диагностичните критерии.

Лабораторните критрерии за диагноза на APS са представени от IgG и/или IgM антикардиолипин антитела и/или наличие на IgG и/или IgM beta 2 GPI антитела. Анти-бета 2 гликопротеин I тест е по-специфичен, при поставяне на диагнозата APS. Анти-кардиолипин и бета-2-Гликопротеин I антитела от IgA тип не са част от лабораторните критерии, поради липса на специфичност.

Силно позитивен резултат за IgG and IgM beta 2 GPI антитела (>40 U/mL за IgG и/или IgM) са достатъчен диагностичен критерии за Антифосфолипиден синдром.

По-ниските нива на beta 2 GPI антитела и антитела от IgA тип може да се наблюдават при пациенти с клинични симптоми на APS, но резултатът не се счита за достоверен. Beta 2 GPI антитела трябва да се позитивират в две или повече изследвания с разстояние от поне 12 седмици, за да се изпълнят диагностичните критерии за поставяне на диагнозата. IgA beta 2 GPI антитяло резултат >15 U/mL с негативен IgG and IgM beta 2 GP1 антитела резултат, не е достатъчен диагностичен критерий да се постави диагнозата APS. Измерването на beta 2 GP1 антитела не се влияе от антикоагулантна терапия. Имунологичното изследване за beta 2 GPI антитела е неприложимо между автоантитела и антитела продуцирани в отговор на инфекциозни агенти. Поради тази причина един позитивен тест не е достатъчен да покрие серологичните критерии за Антифосфолипиден синдром.

Кога не трябва да провеждате изследването?

Тези антитела могат да бъдат открити временно при пациенти с остри инфекции, СПИН, ракови новообразования, при употреба на лекарства като Фенитоин, Пеницилин, Прокаинамид. Тестът не трябва да се провежда при наличие на тежка липемия или хемолиза на серума или ако е бил замразен повече от 21 дни. Отчетените резултати няма да бъдат достоверни.

5.0, 2 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

Медицински изследванияЛюбопитноАлтернативна медицинаЛеченияКлинични пътекиБотаникаЛайфстайлСнимкиСоциални грижиЗдравни съветиИсторияНормативни актовеСпециалистиНовиниСпортЗаведенияОрганизации