Начало Медицинска енциклопедия Ботаника Група Еудикоти (Eudicots) Клон Същински еудикоти (Core eudicots) Разред Caryophyllales Сем. Portulacaceae Тученица

Тученица

Сем. Portulacaceae

Тученица - изображение

Тученица (Portulaca oleraceae) представлява тревисто, пълзящо растение, което в повечето случаи е смятано за плевел, давано за храна на тревопасните животни, а рядко известно с лечебните си свойства. Принадлежи към семейство Портулакови (Portulacaceae). Известни са около 40 вида тученица. На латиница е популярно още с имената verdolaga, little hogweed, pigweed, red root, moss rose, pursley. Повече от 4000 години видът се отглежда като растителна храна и лечебно растение. Често се използва като фураж за домашните птици, с цел намаляване количеството на холестерола в произведените от тях яйца.

УСТРОЙСТВО:

тученица листа и стъбла

Тученицата достига височина от 15 - 20 до 40 см и дължина до 1 метър. Стъблата й са гладки, полегнали по земята и се разпространяват настрани, а не толкова във височина. По-старите от тях имат червеникаво оцветяване. Листата й са месести, малки, с овално-продълговата форма, по-тесни в основата и по-широки към заобления връх. Тези, които са прорастли в основата на растението са разположени последователно, а стоящите към върха на стъблата са срещуположни.

цвят на тученица

Цъфти през юни и юли. Цъфтежът може да продължи и по-дълго в зависимост от валежите през топлите сезони. Цветовете са с големина около 6 мм, хермафродитни и се опрашват от насекоми. Те са копринено гладки, със жълт цвят, пет венчелистчета и множество тичинки. Развиват се самостоятелно или по 2-3 едно до друго. Разтварят се сутрин рано под въздействието на слънчевите лъчи.

семена на тученицаПлодовете на тученицата имат обратно яйцевидна форма и представляват капсула с големина 4-8 мм, която се отваря при узряване. Семенцата в нея са черни, приличащи на бобчета, големи около 1мм в диаметър, с бяло петънце в областта на покълването им. Те узряват до август месец. След посяването им, най-късият период, в който може да се развие растение е около 6-8 седмици. Има данни, че семената на тученицата могат да останат жизнеспособни в почвата 40 години.

тученица цветове

 

Култивираните форми на вида, известни като калдъръмче, цъфтят в оранжев, цикламен или наситено червен цвят. Тяхната стойност е основно декоративна, включени като такива в саксийни конфигурации или наземни флорални решения. В облачни и дъждовни дни цветчетата не се разтварят.

 

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ:

Произхожда от Северна Африка, Близкия Изток и Индийския субконтинент до Малайзия и Австралия. Разпространена е в Аржентина, Бразилия, Уругвай. Среща се в по-голямата част на Европа, в Средна Азия, в Северна Америка и на много други места по света. Някъде е считана за плевел, а другаде се натурализира. Тученицата в България се смята за бурен, докато в цял свят е ценен зеленчук. Вирее до 1000 метра надморска височина.

ИЗПОЛЗВАЕМА ЧАСТ:

Надземните части нарастението се отрязват по време на нейния цъфтеж. Почистват се и се сушат на сянка. От 7 килограма зелена маса се получава 1 килограм суха.

ХИМИЧЕН СЪСТАВ:

Тученицата съдържа 7-8 пъти повече витамин С от цитрусовите плодове. В нея е установено по-голямо съдържание на омега-3 мастни киселини, отколкото в рибеното масло. Омега-3 мастните киселини предотвратяват сърдечно-съдови заболявания, укрепват имунната система и благоприятстват менталното и физическо развитие на децата. Богата е на ненаситени мастни киселини и каротин. Има количества от витамини А, В и Е, както и следните минерални вещества:

  • магнезий;
  • калций;
  • калий;
  • желязо;
  • цинк.

Растението съдържа още:

  • алкалоиди;
  • флавоноиди;
  • кумарин;
  • сапонин;
  • глутаминова киселина;
  • оксална киселина;
  • гелова субстанция;
  • пигментни вещества.

Химичните съставки включват още фолиева киселина, литий, мелатонин, стероли, кумарини, норадреналин, допамин, янтарна, фумарова и оцетна киселини, ябълчна киселина, лимонена киселина, аспарагинова киселина, никотинова киселина, аланин, глюкоза, фруктоза, захароза, тритерпеноиди, фенолни компоненти (скополетин, бергаптен, изопимпинелин, лонхокарпова киселина, робустин, генистеин, и др), фенилаланин, аланин, тирозин и аспартат.

Етеричното масло получено от P. oleracea, съдържа главно линалол и тетраметил-2-хексадецен-1-оил.

Семената съдържат: 21 грама протеин, 18,9 грама мазнини, 3,4 грама пепел, мастни киселини в съотношение 10,9% палмитинова, 3,7% стеаринова, 1,3% бехенова, 28.7% олеинова, 38,9% линолова и 9,9% линоленова.

Бетацианините изолирани от тученицата, подобряват когнитивните дефицити при проведени изследвания върху възрастни мишки. Изолиран от растението подклас на хомоизифлавоноидите, показва ин витро цитотоксични ефекти при четири човешки ракови клетъчни линии.

Тученица съдържа повече омега-3 мастни киселини (по-специално алфа-линоленова киселина), отколкото всеки друг листен зеленчук. Изследвания са установили, че съдържа и по 0,01 мг / г растителна маса ейкозапентаенова киселина.

Установените пигменти в нея представляват два вида беталаинови алкалоида -  червеникавите бетацианини (видими в оцветяването на стъблата) и жълтите бетаксантини (забележими в цветята и в леко жълтеникавото оцветяване на листата). И двата вида пигменти са мощни антиоксиданти, с установена антимутагенна активност.

100 грама пресни листа от тученица (около половин чаша) съдържат от 300 до 400 мг алфа-линоленова киселина. Една чаша (250 мл) варени листа съдържат 90 мг калций, 561 мг калий и повече от 2000 IU (международни единици) витамин А. Половин чаша сурови листа от билката съдържат около 910 мг оксалати, съединения причина за образуването на камъни в бъбреците. Готвенето на тученицата намалява общото съдържание на разтворим оксалат в нея с 27%.

През нощта уловеният въглероден диоксид от листната маса на тученицата се превръща в ябълчена киселина, която през деня метаболизира в глюкоза. Прибраните в ранните сутрешни часове листата са десет пъти по-съдържателни на ябълчена киселина, отколкото браните в късния следобед, поради което имат значително по-остър вкус.

ДЕЙСТВИЕ:

Тученицата притежава следните свойства:

  • пикочогонно;
  • антиоксидантно;
  • слабително;
  • противоскорбутно;
  • диуретично;
  • антипиретично;
  • противоглистно;
  • тонизиращо;
  • предпазващо и възстановяващо кожата;
  • поддържа дейността на ендокринната система;
  • поддържа нормалното функциониране на сърдечно-съдовата система и предпазва от сърдечни заболявания;
  • укрепва имунната система;
  • предпазва от развитието на раково заболяване;
  • успокоява физическо напрежение;
  • облекчава симптомите на мигрена.

Тученицата помага за подобряване на зрението, регулира кръвната захар, предпазва от инфаркт. Учени от САЩ доказват благотворното влияние на билката върху организъм, страдащ от диабет, инфаркт, повърхностни изгаряния и рак. Много от механизмите на това нейно действие още не са изяснени.

Други състояния и заболявания, при които се прилага билката:

  • очни заболявания;
  • възпаление на пикочния мехур;
  • възпаление на простатата;
  • кисти;
  • затлъстяване;
  • микози.

Гелеподобната субстанция помага в лечениети на гастрит, киселини и запек. Сок от растението задържан в устната кухина укрепва клатещите се зъби. Тученица ефективно участва в лечението и на орален лихен планус. Провеждат се изследвания за установяване на лечебният й ефект при кървене на матката, астма и диабет тип 2.

В традиционната китайска медицина листата на растението се използват за лечение на ухапвания от насекоми и змии, при циреи, язви, болки от пчелни ужилвания, дизентерия, диария, хемороиди, следродилно кървене и чревни кръвоизливи.

Пресен сок от листата на тученицата се използва и при лечението на странгурия, кашлица, възпаления, редица кожни заболявания, болки в ушите. Чай, направен от тях, се приема при стомашни болки, храносмилателни проблеми и главоболие. Семената й са тонично и противоглистно средство. Освен това са показани при диспепсия и помътняване на роговицата.

Начин на употреба:

маска с тученица

  • чай - една супена лъжица тученица се залива с 250 милилитра вряла вода. Оставя се да кисне докато изстине. След това се прецежда и се изпива на веднъж за деня;
  • подмладяваща лицето маска с тученица - 2 супени лъжици каша от прясна билка се смесват с 1 чаена лъжица овесено брашно. Получената смес се нанася на лицето и престоява няколко минути. След нея кожата бива тонизирана, подхранена, а забележимостта на бръчките се понижава;
  • лосион против пърхот - една супена лъжица суха билка се прибавя към една чаена чаша вряла вода. След като течността изстине, тя се втрива в чистият след баня скалп.

Тученица в кулинарията:

След бране растението трябва да се измие и внимателно подсуши. В продължение на 3-4 дни може да се съхранява в хладилник. Консумира се докато е прясно, а не завехнало. На консумация подлежат листата, стъблата и пъпките на билката.

ястие с тученицаТученицата има подобен на кресон и спанак вкус. Термичната обработка на зеленчука променя съставът му, а оттам и антиоксидантните свойства на билката. Най-добре качествата й се запазват при приготвяне на пара. При варене тученицата и сокът стават лепкави и по-гъсти, което може да се изпозлва като сгъстител на супи и яхнии.

Пресните листа на растението имат кисел вкус за разлика от по-старите, които започват да горчат. Те се влагат успешно в салати, супи, яхнии, като гарнитура и декорация на различни основни ястия. Преди да се нареже за салата трябва да се накисне за кратко в подсолена вода. Много добре листата и стъблата й се комбинират със сирене, домати, лук, чесън, риган и зехтин. Тученицата се влага и в тестени изделия (баници, питки, макарони, спагети), сосове, както и за направата на сокове. Интересно е приложението й в таратор в комбинация с орехи, вместо краставица. Може да се пюрира или цяла да се добавя към сандвичи.

В Турция и Албания често се използва като заместител на спанака. В Португалия се влага в много супи, а в Пакистан се готви с варива. В Гърция листата се пържат в зехтин, след това се смесва със сирене фета, домати, лук чесън и риган.

Семената на билката също са годни за консумация. Приготвят се варени или служат за храна и сурови. Смлени на прах се смесват с житни култури за използване в каши, за месене на хляб, палачинки. Интересно приложение на праха е направата на чай от него или гранулирането му и влагането му в различни видове напитки, включително билкови такива. Семената са доста малки, което затруднява събирането и обработването им. В сухите райони на Австралия растенията се развиват доста големи и могат да произведат 10 000 семена от едно. Във Великобритания обаче, добивите са доста по-ниски, особено през хладни или влажни лета.

Хранителна стойност на 100 грама тученица: енергия - 84 kJ (20 kcal), въглехидрати - 3,39 грама, мазнини - 0,36 грама, протеини - 2,03 грама, витамини - A - 1320 IU, B1 - 0,047 мг, B2 - 0,112 мг, B3 - 0,48 мг, B6 - 0,073 мг, B9 - 12 мкг, C - 21 мг, E - 12,2 мг; минерални вещества - калций - 65 мг, желязо - 1,99 мг, магнезий - 68 мг, манган - 0,303 мг, фосфор - 44 мг, калий - 494 мг, цинк - 0,17 мг; вода - 92,86 грама.

Интересно за тученицата:

тученица

  • през 8-ми век преди новата ера за пръв път растението е описано като билка във вавилонски писания;
  • през 16-ти век информация за нея се открива в книга за билки, където е показана като средство против киселини в стомаха и разклатени зъби (дъвчене на стрък от билката);
  • древните араби наричат тученицата "благословен зеленчук"
  • символиката на растението в миналото се е изразявала в любов и късмет;
  • билката се е считала за противодействаща на магии, предпазваща от сънуването на кошмари и носеща успехи на войниците в битка;
  • в миналото се е използвала за прочистване на духа след боледуване;
  • в Гана е приета за символ на мира;
  • китайците са смятали, че съдържа живак;
  • в миналото народите са лекували с тученица главоболие, вътрешни опаразитявания, артрит, кашлица, също изгаряния, гинекологични заболявания, мигрена;
  • в древността Плиний препоръчват носенето на растението като амулет, за да изгони всяко зло;
  • пепелта от изгорелите растения, в някои крайща на света, се използва като заместител на солта;
  • в Калифорния Министерството на земеделието и храните е наложило контрол върху разпространението на тученицата в този щат;
  • древните римляни, използвали тученица за лечение на дизентерия, глисти, главоболие и болки в корема;
  • китайците, французите, италианците и англичаните основно в миналото използвали тученица като храна.

Внимание!

Употребата на тученица е противопоказана по време на бременност и от пациенти с нарушено храносмилане. Липсата на достъчно проучвания е причина за неустановени нежелани ефекти от нейната употреба. Спорен е и въпросът за влиянието й върху контракциите на матката.

Тученица съдържа оксалова киселина, естествено срещащо се вещество, открито в някои зеленчуци, което може да кристализира като оксалатни камъни в пикочните пътища при някои хора. 100 г пресни листа съдържат 1,31 грама оксалова киселина, повече от спанака и маниоката. Затова на пациенти, страдащи от уролитиаза, с камъни с известен оксалатен състав, се препоръчва да избягват консумацията на тученица.

4.3, 4 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ С РАСТЕНИЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ РАСТЕНИЕТО

РАСТЕНИЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

КатегорияЛюбопитноБотаникаЛеченияЛайфстайлИсторияЗдравни съветиРецептиАлтернативна медицинаНовиниКлинични пътекиМедицински изследванияАнкетиЗдравни проблемиЗаведенияСпортНормативни актовеСпециалистиСнимкиИнтервютаХрани и ястияДиетиТестовеОрганизацииХранене при...ПроизводителиАптеки