Бял божур (Paeonia lactiflora)

от 20 май 2014г., обновено на 22 авг 2023г.

Бял божур (Paeonia lactiflora) е вид тревисто многогодишно, цъфтящо растение, принадлежащо към семейство Божурови (Paeoniaceae). Известен е още с имената Китайски божур, Обикновен градински божур, а на латиница като Paeonia albiflora, Chinese peony, Common garden peony.

В Китай Paeonia lactiflora е по-малко ценен като декоративно растение, отколкото сортовете Дърво божур (Paeonia rockii) и планинския божур (Paeonia suffruticosa).

Устройство на бял божур

бял божур

Изображение: KENPEI, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Белият божур е от 50 до 70 см. висок и със същата широчина на растеж. Листата са 9-триделни, от 20 до 40 см. дълги. Цветните пъпки се появяват в края на пролетта. Те са големи и кръгли, уханни, като при отваряне придобиват форма подобна на купа, с големина от 8 до 16 см. в диаметър. Венчелистчетата са на брой от 5 до 10, бели, розови или пурпурни на цвят, със жълти тичинки. В началото на цъфтежа си, белият божур цъфти в розово, като при пълното разцъфтяване цветът му преминава в снежно бял. Цъфти през май-юни.

Разпространение на Бял Божур

Родното място на белият божур е Централна и Източна Азия от Източен Тибет през Северен Китай до Източен Сибир. Когато за пръв път е въведен в Европа, става известен с името Paeonia albiflora. В Англия е разпространен в средата на 18 век, и е родоначалник на повечето съвременни сортове божур.

Използваема част на Бял Божур

В медицината се използват корените на растението. Различни проложения намират и неговите семена, листа и стъбла.

Химичен състав на Бял божур

В корените на растението се откриват съставки като: бензолна киселина, калций, мед, галска киселина, глюкоза, лимонена киселина, магнезий, калий, танин, цинк.

Листата на много сортове божур са с високо съдържание на олеанова и урзолова киселина.

Белият божур съдържа още фенолни съединения, цис-епсилон-виниферин, транс-ресвератрол, транс-ресвератрол-4-О-бета-D-глюкопиранозид, транс-епсилон-виниферин, гнетин Н и суфрутикозо А, В, пеонифлоринови естери, флавоноиди, антоцианини като пеонидин-3,5-ди-О-глюкозид, пеларгонидин-3,5-ди-О-глюкозид, цианидин-3,5-ди-О-глюкозид, пеонидин-3-О-глюкозид, цианидин-3-О-глюкозид, пеонидин-3-О-глюкозид-5-О-арабинозид, цианидин-3-О-глюкозид-5-О-галактозид и пеларгонидин-3-О-глюкозид-5-О-галактозид, аспарагинова киселина, ситостерол, гликозиди - пеонифлорин, албифлорин.

Лечебни свойства и приложение на Бял божур

Белият божур притежава противовъзпалителни, диуретични и имуномодулиращи свойства.

Коренът на китайския божур е бил използван преди повече от 1500 години в китайската медицина. Той е част от „Four Things Soup” - тонизиращо средство за жената, лечебно средство при гинекологични проблеми, при крампи, болки и виене на свят.

Корените се събират през есента от култивирани растения, които са на възраст 4 - 5 години и се варят, или могат да бъдат изсушени на слънце за по-късна употреба. Същото се случва и с корените на дивите растения божур.

бял божур

Изображение: Salicyna, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Лечебни свойства на бял божур

Коренът е аналгетик, болкоуспокояващ, притежава антибактериално, противовъзпалително, антисептично, спазмолитично, стягащо, газогонно, диуретично, ускоряващо менструалния поток действие. Действа още отхрачващо, антипиретично, хипотензивно, тонично и успокояващо нервите. Най-важната съставка като лекарство в корена е пеонифлорин, която има силна спазмолитична активност насочена към чревния тракт, също така намалява кръвното налягане, понижава телесната температура при треска и предпазва от стрес и развитие на язви. Приема се вътрешно при лечение на менструални смущения, травми, високо кръвно налягане, предменструално напрежение и чернодробни нарушения.

Заболявания и състояния, при които се употребява белият божур

миома;
пневмония;
като средство за премахване на бръчки;
хроничен хепатит;
белодробно сърце;
хормонални дисбаланси;
превенция на сърдечно-съдови заболявания;
епилепсия;
подагра;
остеоартрит;
треска;
синдром на поликистозните яйчници;
предменструален синдром;
вирусен хепатит;
цироза на черния дроб;
стомашно разстройство;
мускулни спазми;
атеросклероза;
синдром на хронична умора;
за предизвикване на повръщане;
невралгии;
кашлица;
настинка;
коремни спазми;
главоболие;
кръвоизливи;
нервни разтройства;
менструални проблеми.

Взаимодействия на белия божур с други билки и медикаменти

Белият божур може да увеличи риска от кървене, когато се приема в комбинация с аспирин, антикоагуланти (средства за разреждане на кръвта) като варфарин (Coumadin) или хепарин, антитромбоцитни лекарства като клопидогрел (Plavix) и нестероидни противовъзпалителни лекарства като ибупрофен (Motrin, Advil) или напроксен (Naprosyn, Aleve).

бял божур

Изображение: freepik.com

Той може да взаимодейства с тамоксифен, лекарство, което намалява растежа на кръвоносните съдове; лекарства, които разширяват кръвоносните съдове; наркотици с хормоналната активност; лекарства, които влияят на имунната система, както и лекарства, използвани за лечение на рак, възпаления, вирусни инфекции, високо кръвно налягане и висок холестерол.

Белият божур може да забави усвояването на противогърчови средства (например Dilantin). Може да намали необходимостта от приложението на стероидни лекарства. Повишава риска от кървене, когато се приема с билки и добавки, чиято употреба също е предпоставка за увеличение риска от кървене. Множество случаи на кървене са били наблюдавани при съвместната употреба на гинко билоба и божур, и по-малко случаи при употребата му с чесън и ниска палма.

Китайският божур може да взаимодейства с антиоксиданти, ферулинова киселина, ресвератрол; билки и добавки с хормоналната активност; билки и добавки, които намаляват разширението на кръвоносните съдове; билки и добавки, които понижават холестерола, включват се в лечението на вируси, разширяват кръвоносните съдове, понижават кръвното налягане, стимулират имунната система или намаляват възпалението.

Начин на приложение на бял божур

Една кафена лъжица наситнени корени от бял божур се поставят за 5 минути в 500 милилитра гореща вода. Прецежда се и се пие три пъти дневно по 80 милилитра след ядене.

Чай, направен от изсушени смачкани листенца от различни видове божур, е бил използван като средство при кашлица и за лечение на хемороиди и разширени вени.

В кулинарията корените се консумират варени, заедно с бульона. Стъблата също се варят. Семената се приготвят на прах и се добавят към чайове. Но преди консумацията му, винаги се консултирайте с билкар или подходящ специалист.