Проба и нагласяне на изкуствено око МКБ Z44.2

Очното протезиране се налага в случаите, когато е налице агенезия (вродена липса) или окото е отстранено поради травматично увреждане или някакво заболяване (най-често злокачествен процес).

Рубриката проба и нагласяне на изкуствено око включва периода на изготвяне и напасване на протезата към очната орбита. Очните протези могат да бъдат: нефункционални, с които се цели единствено постигане на добър козметичен ефект и функционални, които се поставят на пациенти с частична или пълно слепота с цел възстановяване на зрението.

Изработването и нагласянето на една очна протеза е изключително труден процес, много по-сложен от изготвянето, на която и да е друга ектопротеза. Причините за това са специфичната форма на протезата, ограниченото пространство, в което се поставя и функцията, която трябва да изпълнява.

Изкуственото око е обемно тяло, което се поставя в очната орбита и съобразява с останалите структури (мускули, лигаменти и други). Трябва да се вземат предвид следните параметри: сагитален размер, фронтален, трансверзален и аксиален.

Изготвяне на протеза

Преди да се премине към изграждането на изкуственото око, тъканите трябва да са напълно заздравели. Обикновено това се случва 6-8 седмици след операцията по премахване на дефектната очна ябълка. Очната кухина се променя с времето, което налага и промени в протезата.

Процесът по създаване на протеза започва с използването на материал, наречен алгинат, който се оставя да изпълни очната кухина. След няколко минути алгинатът се втвърдява и изважда. Целта е всички параметри на очната кухина, извивки, възвишения, вдлъбвания и други структури да се отбележат върху него. Прави се отливка на алгината, след което в нея се излива разтопен восък. Изчаква се известно време да се охлади и втвърди. Използването на восък позволява да се правят промени по протезата.

Оформят се зеница, ирис и роговица. През този етап пациентът трябва да е до протезистът, защото се налага проба на изкуственото око след всяка промяна, която се направи. След създаването на последните детайли по протезата, се прави още една отливка. Тънък пластмасов слой обвива цялата протеза, върху него е разположен слой от прозрачен полиетилен, а над него – тънък слой прозрачна пластмасова обвивка.

Оцветяването на протезата се извършва с голяма прецизност. Тя трябва да се доближава естетически възможно най-много до истинското око на пациента. Когато протезата е завършена, върху предната част се излива прозрачен акрил, който се оставя да се втвърди. Той позволява цветовете на изкуственото око да се запазят за по-дълго време.

След като увреденото око се отстрани, към очедвигателните мускули се прикрепва очен имплант. Новите модели импланти позволяват на кръвоносните съдове, околните тъкани и мускули да се разраснат около него и по този начин протезираното око се движи синхронно със здравото. Зеницата на протезираното око не се променя, затова двете очи ще се различават.

Пробата и нагласянето на изкуствено око е трудоемък процес, особено при деца пациенти. В тези случаи се изготвят протези, които трябва да се подменят периодично. Това е свързано с растежа на детето, който води до промяната на костния череп и съответно на параметрите на очната орбита.

Бионично око

В последните години се създадоха бионични протези, които позволяват на пациентите да виждат. Имплантът, който се използва при бионичното око, е с малки размери около 3 кв.мм и включва около 1500 светлинни сензори. Изпращат се електрични импулсни към нервните клетки, като имплантът е свързан с малък компютър, който се намира под кожата зад ухото. Той се захранва от магнитна бобина върху кожата. На външен вид устройството прилича на слуховия апарат.

Когато устройството се включва за първи път, пациентите виждат само проблясъци от светлина, но до няколко седмици мозъкът се научава да преобразува тези проблясъци в изображения.

Грижа за протезата

Протезата трябва да се почиства редовно, за да се избегне инфекция. При всяко изваждане на изкуственото око, то и очната кухина трябва да се почистват. Налагат се редовни прегледи при протезистът, по време на които изкуственото око се полира, почиства, преглежда за дефекти или отклонения. След време то се износва и се налага създаването на нова протеза. Обикновено изкуственото око се сменя след 5-7 години.