Лице, намиращо се в тежкотоварен автомобил и пострадало при други и неуточнени транспортни злополуки МКБ V69

Лице, намиращо се в тежкотоварен автомобил и пострадало при други и неуточнени транспортни злополуки, получава различни по тежест травми в зависимост от: скоростта на движение на тежкотоварното превозно средство; обстоятелствата, при които е станало произшествието; особеностите на кабината на камиона; употребата на колани и др.

Тежкотоварният автомобил служи за транспортиране на товари с маса, по-голяма от 3500 г.

Водачът трябва да притежава специално право за управление.

Камионите за превоз на товари на дълги разстояния разполагат с кабини, предлагащи повече комфорт и удобство. Снабдени са със задно помещение за почивка и сън, в което може да са разположени легло, умивалник, дори телевизор. Уредите за управление са направени по начин, по който да се управляват с лекота. При поява на повреда на камиона се включва светлинна индикация на таблото.

Най-често неизправност на шофьора предизвиква създаването на произшествия: умора при непрекъснато продължително пътуване без почивка; водач без подходяща квалификация или обучение; увеличаване на скоростта на движение поради краен срок или график; приемане на лекарства или алкохол, водещо до нарушаване на шофьорските умения; водачът не е направил преди потегляне на път нужната проверка за сигурност и безопасност.

Главна роля за злополуки с тежкотоварни автомобили играе умората на водача, която е резултат от продължително управление на камиона без правене на почивка. Водачът губи концентрация, може да заспи зад волана.

За възпрепятстване на злополуки са въведени специални уреди в камионите за отчитане на изминалите часове пътуване. Според нормата водачът може да пътува не повече от 9 часа дневно или 56 часа седмично, като на всеки 4,5 часа трябва да почива от около час.

Други обстоятелства, оказващи влияние за възникване на инциденти, са: повреда на тежкотоварния автомобил; т.нар. "невидима зона" и прекаленото количество на товар.

Невидимата зона е областта около камиона, която не може да се види от водача нито през стъклата, нито чрез огледала. Тя има голямо значение за предизвикване на произшествия с тежкотоварни автомобили и други участници в движението при промяна на посоката на движение на пътни възли или кръстовища, когато участниците попаднат в невидимата зона. С най-голяма уязвимост са велосипедисти, мотоциклетисти и пешеходци.

Европейският Съюз приема през 2007 г. директива, според която всички нови камиони трябва да се произвеждат с огледала за невидимите зони, а наличните тежкотоварни средства да се снабдят с такива съоръжения.

Огледалата, които имат за цел да повишат видимата зона на вода чрез намаляване или премахване на невидимото поле, имат висока ефективност при предотвратяване на злополуки при т.нар. "критични маневри" - извършване на десен завой и мотоциклет или велосипед, който се намира от страната на пътника; потегляне и разположен пред камиона пешеходец; смяна на лентата и мотоциклет или велосипед, който се движи отстрани.

Механизмите на получаване на травмите на лице, намиращо се в тежкотоварен автомобил и пострадало при други и неуточнени транспортни злополуки, са удари в части от кабината и сътресението на тялото.

Тялото се изтласква напред и нагоре, при което главата се удря в стъклото или тавана на кабината, коремната област и долните крайници на пострадалото лице в части на таблото за управление или части на кабината, а предната част на тялото на водача - във волана.

Ударът в главата предизвиква появата на порезни рани, охлузвания и кръвонасядания. При по-силен сблъсък се установяват фрактури на черепа и увреждане на мозъка, изразяващо се с различна степен.

В тилната област поради рязката екстензия може да се получи камшичест удар - нараняване на меките тъкани като мускули, нерви, сухожилия.

При удар във волана се образуват охлузвания и кръвонасядания по предната част на гръдния кош, фрактури на ребра, навяхване или счупване на костите на дланта.

В резултат на удара в таблото за управление или части на кабината се установяват охлузвания, кръвонасядания и разкъсни рани в мястото на удара; счупване на костите на долните крайници - най-често на подбедрицата и колянната става.

Злополуки с по-тежки последствия се изразяват с тазови фрактури; разкъсване на ставни съчленения; фрактури на прешлени най-вече в шийната и поясната област.

Травматичните наранявания на вътрешните органи в гръдната и коремната кухина се получават от сътресението на тялото и може да се проявят с различна тежест - от кръвонасядания до частични или пълни разкъсвания и размествания на органи.

При използване на предпазен колан нараняванията се характеризират с по-лека степен на изява. Образуват се лентовидни охлузвания и кръвонасядания по кожата на мястото на съприкосновение с предпазния колан.