Пътник, пострадал при сблъскване с други неуточнени моторни превозни средства при непътна злополука МКБ V69.1

Степента на уврежданията на пътник, пострадал при сблъскване с други неуточнени моторни превозни средства при непътна злополука, се намира в зависимост от: скоростта на движение и особеностите на превозните средства, участващи в катастрофата; обстоятелствата, при които е станало произшествието; използването на предпазен колан и др.

Тежкотоварният автомобил като вид моторно превозно средство служи основно за транспортиране на товар с тегло, което е по-голямо от 3500 кг.

Водачът на камиона трябва да притежава специално право за управление.

Кабината на тежкотоварен автомобил за превоз на дълги разстояния предлага повече комфорт и удобство, тъй като се прекарва в нея много време. Кабината е проектирана със задно помещение, което е оборудвано за почивка с легло, умивалник, дори телевизор.

Голям процент от катастрофите с тежкотоварни автомобили се дължат на неизправност от страна на водача: умора; липса на нужното обучение или квалификация; използване на алкохол или лекарства, противопоказни при шофиране; увеличаване на скоростта над допустимата поради спазване на краен срок или график; без проверка относно сигурността и безопасността преди потегляне на път.

Умората на шофьора играе първостепенна роля за предизвикване на инциденти. В резултат на продължително пътуване без правене на почивка шофьорът губи концентрация и може да заспи докато шофира.

В някои страни се въвеждат специални уреди за записване на часовете, прекарани в път с цел да се възпрепятстват злополуки от умора на водача. Шофьорът може да управлява камиона най-много 9 часа на ден или 56 часа седмично.

Други важни обстоятелства, които могат да повлияят за създаването на инциденти, са: т.нар. "невидима зона", механична повреда и прекалено натоварване на камиона. Прекаленото количество товар не само е опасно, но и наврежда пътищата и увеличава разходите за поддръжката им.

Невидимата зона е полето около камиона, което шофьорът не може да види нито чрез огледалата, нито през стъклата. Невидимата зона е особено опасна при промяна посоката на движение на тежкотоварните автомобили и намиращи се в нея други участници в движението, като най-уязвими се смятат пешеходците, колоездачите и мотоциклетистите.

Решение на Европейския Съюз от 2007 г. за намаляване на злополуките с камиони узаконява произвеждането на нови тежкотоварни автомобили с огледала за невидимите зони, а вече наличните камиони да бъдат преоборудвани с такива съоръжения. Огледалата спомагат да се увеличи видимата област на водача и да се редуцира или премахне невидимото поле.

Огледалата са особено полезни при извършване на т.нар. "критична маневра" - пешеходец пред тежкотоварен автомобил, който потегля; дясно завиващ камион и велосипед или мотоциклет, който се намира от страната на пътника; смяна на лентата и мотоциклет или велосипед, който се движи отстрани.

Пътник, пострадал при сблъскване с други неуточнени моторни превозни средства при непътна злополука, се сдобива с увреждания основно в резултат на механизми от удари на пострадалия в стъклото и части на кабината и от сътресението на тялото.

Нараняванията по кожата се изразяват с различни по големина охлузвания, кръвонасядания и разкъсно-контузни рани.

Вследствие на удар в стъклото се образуват множество порезни рани по главата и горните крайници. В дълбочината на раните може да се намерят стъклени частици.

Увреждането в тилната област се образува при рязката флексия на врата и се изразява с камшичен удар. Той представлява нараняване на меките тъкани - мускули, нерви, сухожилия. Съпровожда се с главоболие и болки в горните крайници, световъртеж, ограничена подвижност на врата, мускулна слабост и изтръпване на горните крайници.

При по-силен сблъсък пострадалият пътник може да се сдобие с черепни фрактури, компресионни счупвания на прешлени, фрактура на долната челюст, мозъчни увреждания.

Степента на черепномозъчната травма може да варира - от лека до такава с трайни последици. Симптомите включват: главоболие, нарушение в зрението, виене на свят, загуба на памет, липса на концентрация, когнитивни увреждания, припадъци, загуба на съзнание и т.н.

Травмите на вътрешните органи могат да са с различна изявеност: кръвонасядания, частични или пълни откъсвания и разкъсвания на органи.

Възможно е да се установят разкъсани ставни връзки, фрактури на тазовите кости, счупвания на костите на горните и долните крайници.

При наличие на закопчан предпазен колан някои от травмите се изявяват с по-малка тежест, а други липсват. Предпазният колан причинява при сблъсък лентовидни охлузвания и кръвонасядания по кожата.