Полип на стомаха и дванадесетопръстника МКБ K31.7

В рубриката други болести на стомаха и дванадесетопръстника се включва и развитието на полип на стомаха и дванадесетопръстника. Полипите са доброкачествени образувания, произхождащи от лигавицата на стомаха и дванадесетопръстника.

Полипите на стомаха и дванадесетопръстника могат да бъдат неопластични, възпалителни, хиперпласитични, регенеративни, алергични, хамартомни или хетеротропни. Повечето от полипи на дванадесетопръстника растат под форма на „полип на краче” и достигат различни размери.

Биват единични и множествени и обикновено се локализират в дуоденума или илеума (част от тънкото черво). Хистологично представляват аденоми, но са описани и вилозни аденоми. Обикновено нямат клинично значение и се откриват случайно при аутопсия.

Само тези от тях, които дават чревна непроходимост, кръвотечение или злокачествено израждане, представляват диагностичен проблем. Рентгенологично се доказват трудно и точната диагноза се поставя при лапаротомия.

Полип на стомаха и дванадесетопръстника: особености, симптоми

С понятието полипи на стомаха се обозначават макроскопски описаните изменения в лумена на стомаха, към които се включват епителните и мезенхимните тумори.

Етиологията и патогенезата не са изяснени. Роля играят съдържащите се в храната канцерогенни фактори, продължителните механични и химични дразнения на стомашната лигавица, несъмнено играят роля и наследствените фактори, особено при тип А гастрит и пернициозна анемия. В определени фамилии по-често се наблюдават полипи на стомаха. Все пак трябва да се отбележи, че екзогенните фактори (хранителни, канцерогенни, алкохол, никотин) имат по-голямо значение за възникването на полипи.

Клиничната картина при стомашни и дуоденални полипи показва голяма вариабилност при отделните пациенти в зависимост от особеностите в протичането на болестния процес. В масовия случай са напълно безсимптомни и пациентите не подозират за тяхното съществуване, откриват се случайно при изследвания по друг повод.

При някои пациенти се описват нехарактерни прояви, често имитиращи други болестни процеси в областта.

Симптомите на полипите на стомаха и дванадесетопръстника не са характерни и в много отношения са подобни на симптомите на хроничен атрофичен гастрит и хроничен дуоденит. Най-често се наблюдават тежест и болки в епигастриума, оригване, гадене, понякога повръщане, безапетитие и редукция на телесното тегло.

Почти при половината болни заболяването протича безсимптомно и се открива случайно при рентгенов или ендоскопски преглед. При пролапс на полипи в пилора или дуоденума възникват пристъпни болки и картината на остър илеус (чревна непроходимост), която бързо се появява и бързо изчезва. При локализация на полипите в областта на кардията може да възникне дисфагия (болезнено преглъщане). Наблюдаващите се клинични прояви често се дължат на усложнения или на съпътстващи заболявания.

Важно усложнение са интермитиращите (повтарящите се) кръвотечения, които могат да доведат до желязо дефицитна анемия. Кръвотеченията по-често се наблюдават при мезенхималните полипи. Динамичното наблюдение на болните със стомашни полипи показва два варианта на клинично протичане. При болните с единични полипи в антрума продължително време не се наблюдават усложнения. При втората група се срещат усложнения (кръвотечение и пролапс на полипа в дуоденума).

При ранно откриване на полипите се минимизира рискът от възникване на усложнения и е възможно ефективно и дефинитивно лечение на болестта.

Поставяне на диагнозата

Поставянето на диагнозата при полипи на стомаха и дванадесетопръстника се осъществява главно с помощта на образни изследвания, които позволяват визуализация на наличните дефекти. Другите изследвания, които се назначават, имат за цел подпомагане на диференциалната диагноза и установяване на налични усложнения, допълнителни увреждания, подлежащи, недиагностицирани до този момент заболявания.

Обикновено диагнозата на стомашните и дуоденалните полипи се осъществява въз основа на информацията, получена от следните диагностични методи:

• клинико-лабораторни изследвания: анамнезата и физикалният преглед обикновено са слабо информативни, но могат да насочат към изясняването на някои рискови фактори. Лабораторните изследвания подпомагат установяването на налични усложнения, хематологични промени, нарушения в електролитния баланс, наличие на увреждания на други органи. По преценка на лекуващия лекар може да се назначи и микробиологична диагностика, като най-често целенасочено се търси наличието на инфекция с хеликобактер пилори
• образни и инструментални изследвания: образната диагностика играе изключително важна роля при диагностицирането на полипите, като на практика потвърждава диагнозата. Диагнозата се поставя рентгенологично и ендоскопски. С двоен контраст рентгенологично сравнително точно се поставя диагнозата главно при полипи с диаметър над един сантиметър. Полипите се виждат като кръгли, по-рядко овални, добре очертани с резки и гладки контури дефекти в изпълването, около които дъгообразно се разполагат лигавичните гънки. За изключване на подлежащ неопластичен процес може да се наложи извършването на биопсия и последваща хистологична обработка на материала в хода на ендоскопското изследване

Диференциална диагноза включва хроничен полипообразен гастрит, заболявания с инфекциозна, неопластична и възпалителна етиология. Малките полипи трудно се разграничават от хроничните ерозии в антрума. Трудно е разграничаването на полипите от стомашния рак (биопсията потвърждава диагнозата).

Лечение при полип на стомаха и дванадесетопръстника

Терапевтичният подход при стомашните и дуоденалните полипи е индивидуален и зависи от редица фактори. Лечението на полипите на стомаха и дванадесетопръстника се определя от патохистологичната диагноза, големината, разпространението на тумора и от опасността от усложнения. Лечението трябва да се съобразява с тежестта на интервенцията, локализацията на процеса и възрастта на пациентите.

Малките по размери полипи, които не водят до симптоматика и не причиняват дискомфорт на пациентите подлежат на активно проследяване.

При по-големите по размери полипи, наличие на усложнения, както и по преценка на лекуващия лекар се предприема оперативна терапия, като се предпочитат минимално инвазивни техники.

Ендоскопската полипектомия (отстраняване на полипа) е едновременно диагностична и терапевтична процедура. Болните с полипи на стомаха и дванадесетопръстника са със запазена трудоспособност, с изключение при развитие на усложнения на полипите. Оперативното лечение обикновено се понася добре, като рисковете от постоперативни усложнения са ниски. Въпреки това се препоръчва активен мониторинг на състоянието на пациентите до пълното им възстановяване.

При данни за инфекциозен процес (главно инфекция с хеликобактер пилори) се назначава подходяща противомикробна терапия, като за ерадикация на хеликобактер пилори се назначава тройна или четворна комбинация от лекарства, включваща антибиотици, антисекреторни агенти и при нужда бисмутови препарати.

Профилактиката се състои в рационално хранене, наблюдение на наследствено обременените лица и ограничение на всички фактори, които играят роля за възникване на хроничен гастрит и дуоденит.

Препоръчва се консултация с лекуващия лекар при поява на необичайни симптоми и провеждане на редовните профилактични изследвания.

Прогнозата при полип на стомаха и дванадесетопръстника се определя индивидуално при отделните пациенти, като добри прогностични фактори са ранното откриване на полипите, малките им размери и добрият терапевтичен отговор спрямо приложените лечебни мероприятия.

Заглавно изображение: CC0 Public Domain