Емболия и тромбоза на други и неуточнени части на аортата МКБ I74.1

Аортата е основната и най-голямата артерия в човешкото тяло, произхождаща от лявата камера на сърцето и простираща се до корема, където се разделя на две по-малки артерии (общите илиачни артерии). Аортата разпределя оксигенираната кръв във всички части на тялото чрез системната циркулация.

Емболия и тромбоза на други и неуточнени части на аортата е състояние, което води до структурни промени и нарушена функция на аортата.

Емболията може да се дефинира като запушване на артериален кръвоносен съд от ембол, който може да бъде чуждо тяло, част от туморно образувание, съсирена кръв, въздушни мехурчета, мастни капки и други. Тромбозата представлява запушването на даден кръвоносен съд от тромб.

Етиология

Причина за развитие на заболяването емболия и тромбоза на други и неуточнени части на аортата може да бъде сърдечно-съдово заболяване, повишени нива на холестерол в кръвта, повишено артериално кръвно налягане - хипертония, травма, интоксикация и други.

Сърцето отдавна се счита за основен източник на периферна тромбоемболия. Понякога аортната тромбоза може да бъде неподозиран източник на периферни емболи. Други причини са аортните аневризми и хроничните аортни дисекции.

Хиперкоагулацията на кръвта обикновено води до тромбоза във венозната циркулация. Артериалната тромбоза е рядка, а аортна тромбоза още по-рядко. Тромботичните епизоди са характеристика на синдрома на анти-фосфолипидни антитела. Тромбозата е както венозна (дълбоки вени, кухи вени, бъбречни и ретинални вени), така и артериална (церебрална, коронарна, ретинална и периферна) и именно тази връзка с артериалната тромбоза я отличава от всички други хиперкоагулируеми състояния. Освен венозна и артериална тромбоза, клиничните нарушения, при които са замесени антифосфолипидни антитела, включват повтарящи се аборти, тромбоцитоапения, тромбоемболична белодробна хипертония, неврологична дисфункция и различни сърдечни лезии. Досега, има само няколко случая, свързани с аортна тромбоза, с клинични и лабораторни характеристики на синдрома на първичните анти-фосфолипидни антитела.

Известно е, че много други дефекти на кръвен протеин произвеждат хиперкоагулация и тромбоза като вродени или придобити дефекти на антитромбин III, протеин С, протеин S, фибриноген, хепарин ко-фактор II и фибринолитични пътища,резистентност към активиран протеин С15 и дефицит на простациклин. Друга доказана причина за венозна, както и артериална тромбоза е хиперхомоцистеиновата анемия.

В условията на захарен диабет тромбозата на аортата обикновено се появява като усложнение на ускорената атеросклероза. Съобщава се обаче за инфекциозни причини за аортна тромбоза, особено в имунокомпрометирано състояние.

Тъпата или проникващата травма са редки причини за аортна тромбоза и се засягат от засилена атеросклероза или някакво друго състояние, което предразполага към тромбоза.

Неинфекциозните възпалителни лезии на аортата могат да предизвикат стесняване или запушване на аортните или артериалните лумени чрез наслагване на тромби. Съобщава се за неспецифичен аортоартериит и понякога аортитът може да бъде клинично окултен.

Атеросклеротичната плака с непокътната фиброзна капачка обикновено не е тромбогенна, освен ако не е придружена от нейните усложнения. Промени, свързани с възрастта, като фрагментация на еластични влакна и кистозна медионекроза, могат да причинят аортна дилатация и увреда, причинена от стрес, на неусложнена плака. Излагането на тромбогенни компоненти след това води до тромбоза.

Клинична картина

Клиничната картина на заболяването емболия и тромбоза на други и неуточнени части на аортата включва остра декомпенсирана исхемия на различни части на тялото, в зависимост от локализацията на патологичния процес. Основните оплаквания, които болния съобщава, са силна болка, мраморизация на кожата, студенина, парестезия, нарушения в двигателните дейности, разстройство във функциите на тазовите резервоари и други.

Диагноза

Диагноза на емболия и тромбоза на други и неуточнени части на аортата се поставя на базата на данните от анамнезата, физикалния и инструментален преглед. Физикалният преглед, състоящ се от оглед, палпация, перкусия и аускултация, показва промени в цвета на кожата в областта на засегнатия участък, нарушения в пулсовата честота, обща отпадналост на пациента. Необходимо е да се направят и някои инструментални изследвания като доплерова ехография и аортография.

Най-широко използваната техника за диагностика на аортна тромбоза е трансезофагеална ехография. Този тест има висока диагностична точност и позволява оценка на размера, морфологията и мястото на закрепване на тромба, както и характеристиките на аортната стена. Въпреки че няма проучвания, сравняващи различните образни техники при диагностицирането на аортна тромбоза, вероятно е те да имат подобна диагностична точност, както се случва при други заболявания на гръдната аорта.

Лечение

Лечението при емболия и тромбоза на други и неуточнени части на аортата е оперативно, по спешност. Прави се емболектомия. Предоперативно се включват венозно вазоактивни медикаменти и хепарин. В следоперативния период се прилага продължителна комплексна терапия с антикоагуланти или антиагреганти.

Терапевтичната стратегия за аортна тромбоза е противоречива, но основната стратегия е консервативната фармакотерапия. Няма категорични доказателства за избраната антитромботична терапия или подходящата продължителност на такова лечение в случай на аортна тромбоза. Друга стратегия е хирургичната терапия, която е особено полезна при симптоматични случаи с дистална тромбоемболия, а комбинираната терапия също може да бъде избрана понякога. Напоследък обаче техниката на лечение на аортен стент е значително подобрена, което позволява алтернативен избор на лечение на аортна тромбоза, особено в спешни случаи или при неблагоприятни условия.

Заглавно изображение: freepik.com