Нехочкинов лимфом, неуточнен МКБ C85.9

Лимфомите представляват новообразувания, започващи своето развитие от лимфната тъкан.

Злокачествените лимфоми въз основа на хистоморфологични критерии се разделят на две главни групи, а именно хочкинови и нехочкинови лимфоми.

Нехочкиновите лимфоми са голяма група заболявания, със сходно клинично протичане по отношение на някои общи признаци, но с разлики, базирани на хистоморфологични, цитогенетични, ултраструктурни и имунологични параметри.

В групата на нехочкинов лимфом, неуточнен, се включват злокачествени неопластични заболявания, ангажиращи лимфната система. Дължат се на малигена, клонална пролиферация на В или Т лимфоцитите, която засяга лимфните възли, костния мозък, с или без наличие на екстранодално разпространение.

Могат да се проявят във всяка възраст, но малко по-често се наблюдават след 40-50 години, с леко превалиране на мъжкия пол.

Причините за възникването на това състояние са все още неуточнени, но се обсъжда ролята на генетична предиспозиция, редица инфекции, автоимунни и хронични възпалителни заболявания, засягащи лимфната система.

Не е за пренебрегване и ролята на вредностите от околната среда, промишлени отрови и токсични агенти. Болните от СПИН и други имунодефицитни заболявания са с многократно завишен риск от развитието на нехочкинови лимфоми.

Клиничната картина при отделните пациенти показва различен ход, който варира от дългогодишно безсимптомно протичане до бързо и фатално развитие на симптоматиката.

Най-честият признак е увеличение на лимфните възли, обикновено в областта на шията, подмишницата или ингвиналната зона. Рядко са болезнени. Други възможни прояви са:

• необяснима редукция на теглото
• треска
• нощни изпотявания
• задух
• дискомфорт или болка в гърдите
• слабост и лесна уморяемост
• диспептични смущения
• органомегалия

Според локализацията на засегнатите лимфни възли, заболяването се категоризира в четири стадия.

При първи стадий е налице засягане само на една група лимфни възли. За втория стадий е характерно обхващане на повече от една група лимфни възли, но с тази особеност, че са разположени от едната страна на диафрагмата. При трети стадий се наблюдава ангажиране на няколко групи лимфни възли, с характерно разположение от двете страни на диафрагмата. При четвърти стадий е налице разпространение на процеса и екстранодални лезии, най-често в костния мозък, слезката и черния дроб.

Диагнозата при нехочкинов лимфом, неуточнен, в повечето случаи е трудна и изисква провеждането на редица клинико-лабораторни и инструментални тестове. Физикалният преглед и лабораторните данни могат да насочат към заболяване на лимфната система.

Образните изследвания, като КТ и ЯМР, които имат висока разделителна способност, показват подробна информация относно разположението, големината и броя на засегнатите лимфни възли, наличието на екстранодални лезии.

Диагнозата се потвърждава след извършването на пункционна биопсия на лимфен възел и хистоморфологично изследване на получената тъкан.

Лечението се състои в провеждане на комбинирана полихимиотерапия, към която се включват интерферони, моноклонални антитела, кортикостероиди.

Прогнозата трудно може да бъде определена, тъй като зависи от множество фактори, основно от стадия на процеса, терапевтичния отговор и състоянието на пациента.