Ентерит, предизвикан от Campylobacter МКБ A04.5

Кампилобактериозата представлява остро чревно инфекциозно заболяване с причинител бактериии от род Campylobacter, от които C.jejuni е най-често срещания при острите ентерити.

Причини

Бактериите от семейство Enterobactericeae, род Campylobacter са Грам-отрицателни, спираловидно извити пръчици с две флагели, които осигуряват тяхната подвижност. Тези патогенни микроорганизми са изолирани за пръв път от сър Джон Макфадийн в Кралския ветеринарен колеж през 1906 г. Към рода се отнасят 5 вида бактерии - Campylobacter upsaliensis, C.hyointestinalis, C.fetus, C.jejuni и C.lanienae, от тях заболяване при човека причинят C.jejuni и C.fetus, останалите представители причиняват зоонози (инфекциозни заболявания при животните). Притежават O- и H-антигени, въз основа на които се разделят на много серологични типове. Неустойчиви са на ниски и високи температури и на дезинфекционни средства. Отделят ендо- и ентеротоксин, а някои серотипове - и цитотоксин.

Разпространение

Кампилобактериозата и зооантропонозно заболяване - резервоар и източник на инфекцията са основно птици, овце, крави, кучета и котки. Източниците на инфекцията отделят кампилобактериите с урина и фецес. Човекът се заразява по алиментарен път - консумация на контаминирани хранителни продукти, особено фекално замърсени или при липсата на добра термична обработка. В напредналите страни над 50% от всички случаи са свързани с консумация на месо от домашни птици. Предаването от чоек на човек се среща значително по-рядко.

Заболяването е разпространено в целия свят и е с характерна лятно-есенна сезонност. Възприемчивостта е всеобща, но най-често боледува възрастта от 1 до 5 години. Застрашени са животновъди, особено работещи в големи ферми и ветеринарни лекари. Сезонността на заболяването е целогодишна с пик през лятото и ранната есен. Често срещани са спорадичните заболявания и рядко се наблюдават епидемии.

Патофизиология

Входна врата за кампилобактерната инфекция е стомашно-чревният тракт. В стомаха голяма част от причинителите се разрушават от солната киселина. Бактериите, които преодолеят бариерата на стомашната киселинност достигат до тънките и дебели черва. Патогените адхезират чревната лигавица и проникват в чревните епителни клетки, като бързо достигат дълбоките слоеве на лигавицата. В субмукозата продължава размножаването на патогените и в същото време разграждането им от фагоцитите, в резултат на което настъпва възпалителен процес и освобождаване на ендо- и ентеротоксини. Ендотоксинът причинява обща интоксикация, а ентеротоксинът - диариен синдром. Част от агентите могат да преминат в мезентериалните лимфни възли и в кръвообращението.

Поради значителният възпалителен процес лигавицата на тънкото и дебелото черво (особено на йеюнум, илеум и колон) е оточна, с огнищни хеморагии и некроза на епитела.

Симптоми

Симптомите на инфекция с Campylobacter са описани за пръв път през 1886 г. от Теодор Ешерих. Първоначално инфекцията е наречена холера инфантум, или "лятни оплаквания", (summer complaint).

Ентеритът, предизвикан от Campylobacter е широко разпространена зооантропоноза, характеризираща се с развитието на токсиинфекциозен и ентероколитен синдром, коремна болка и хепотоспленомегалия.

Инкубационният период е от 1 до 7 дни, най-често 3-4 дни.

Началото на кампилобактерният ентерит е остро, наблюдават се:

• висока температура, достигаща 39-40 °C;
• главоболие;
• болки в мускулите;
• отпадналост - 12 до 24 часа преди началото на чревната симптоматика.

В разгара на заболяването се появяват коликообразни или дифузни болки в корема, гадене, повръщане и диария (около 10 изхождания в денонощие). Фекалните маси са рядко-кашави или воднисти, с неприятна миризма, жълти или жълто-зелени, примесени със слуз и кръв, а при по-тежко протичащи клинични форми и с гной. Общото състояние бързо се влошава, настъпва изразена дехидратация на организма, хипотония и подчертана слабост. Особено тежко протича дехидратацията в ранна детска възраст.

При достигане на бактериите до кръвния ток е възможно развитието на сепсис. Наблюдавани са изолирани поражения на вътрешните органи (висцерални форми) - менингит, хепатит, реактивен артрит и др. Тези генерализирани форми са рядко срещани и се наблюдават най-вече при имунокомпрометирани пациенти.

Изследвания

За поставяне на диагнозата ентерит, предизвикан от Campylobacter е неоходимо провеждането на физикален преглед, снемане на щателна анамнеза и провеждането на лабораторни, микробиологични изследвания и серологични изследвания за доказване на спацифични антитела.

Лабораторни изследвания

• Пълна кръвна картина;
• Левкоцити.

Лабораторните промени при кампилобактериоза показват умерено ускорено СУЕ и левкоцитоза.

Микробиологични изследвания

Провежднето на микроилогично изследване на фецес, урина или кръв (при генерализираните форми) е задължително и решаващо за диагнозата.

Директната микроскопия на нативни препарати установява типичната подвижност на кампилабактериите. Посявката на фекална проба в специфични хранителни среди и провеждането на фекален тест дефинитивно доказва причинителя.

Серологични изследвания

При нужда от доказване на специфични интитела се провеждат изследвания като латекс аглутинация и Елайза.

Диференциална диагноза

Ентерит, предизвикан от Campylobacter може да се заподозре при епидемиологични данни - диария сред животновъди след консумация на полусурово месо, при пиене на непреварено мляко и др., особено ако са доказани други бактериални чревни инфекции. Поради сходната клинична картина при бактериалните чревни инфекции, диференциална диагноза се прави с:

• Шигелоза;
• Салмонелозен ентерит;
• Ентерит, предизвикан от Yersinia enterocolitica;
• Ентеропатогенна инфекция, предизвикана от Escherichia coli;
• Други бактериални, чревни инфекции.

Потвърждаването на диагнозата става чрез изолиране на причинителите от копрокултури, посети на специални хранителни среди.

Лечение

Болните подлежат на хоспитализация в инфекциозно отделение. Лечението започва с почивка на легло и диета.

Етиологичното лечение може да се проведе с антибиотици от групата на макролидната или тетрациклиновата групи. Патогенитечното лечение се състои в рехидратация и дезинтоксикация.

Прогнозата е благоприятна, особено при адекватно лечение. Възможен е летален изход при кърмачета и имунокомпрометирани лица, поради настъпване на хипопротеинемия или септични усложнения.

Профилактиката на широко разпространените кампилобактерни гастроентерити се провежда чрез дезинфекция на питейната вода, консумация на пастьоризирано мляко и достатъчна термична обработка на месните хранителни продукти.