Старопланинска иглика

Старопланинска иглика (Primula frondosa) е вид цъфтящо, краткотрайно, тревисто, многогодишно растение от семейство Игликови (Primulaceae). Защитена е от Закона за биологичното разнообразие и е ендемит за България. Растението изчезва като вид, пропорционално на развиващия се планински туризъм. Старопланинската иглика не се използва с медицинска цел, а само с декоративна.

Устройство на старопланинска иглика

Израства на височина до 27 см и 10 см широчина. Първо образува розетка от листа, заобикалящи централно стъбло. Кореновата й система е нишковидна. Стъблото й е изправено, като в горната му част е покрито с власинки. Листата на старопланинската иглика имат лопатовидна до обратно яйцевидна форма и са покрити с брашнеста субстанция. Те са жлезистовлакнести и сивосинкави на цвят. През пролетта то носи свободни сенниковидни съцветия, състоящи се от розови цветя с подчертано жълт център. В едно съцветие те наброяват до около 20 цвята. Плодът представлява разпуклива едногнездна кутийка. Размножава се със семена и вегетативно.

Разпространение на старопланинска иглика

Вирее на Балканския полуостров. Обитава сенчести места в малък регион от Национален парк Централен Балкан в България, където се среща на височина от 800 до 2200 м. Популациите му са разположени в границите на парка и природните резервати Соколна, Джендема и Стара река. За да се развива добре, този вид иглика обича влагата и варовитите почви. Расте добре в кисели почви, при подобни условия на тези в алпийските региони.

За отглеждането си в Обединеното кралство, P. frondosa е удостоена с наградата за градински заслуги на Кралското градинарско общество.
Изборажение: Ghislain118 http://www.fleurs-des-montagnes.net, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons