Лупина

Лупина (Lupinus sp.) представлява род растения, наброяващ около 300 вида, повечето многогодишни и повечето от които диворастящи. Класифицират се към семейство Бобови (Fabaceae). Безалкалоидните видове, наречени "сладки" лупини, са създадени през 30-години на XX век и оттогава значението им както за храна на животните, така и в бита на хората непрекъснато нараства.

Устройство на лупина

Изображение: wikimedia.org

Лупината израства на височина до 1,5 метра, като многогодишно растение. Като едногодишно може да достигне 3 метра височина. Из между всички видове лупина има един представител - Lupinus jaimehintoniana, който е дърво, растящо в Оахака, Мексико, и достигащо височина до 8 метра. Листата са характерно сиви, сиво-зелени, покрити с меки сребристи власинки и имащи множество разклонения.

Цветовете приличат на тези на граха и са оцветени най - често в лилаво, розово, жълто, оранжево, бяло. Разположени са в щитовидни съцветия и имат големина до 2 см. Плодът на растението е шушулка, съдържаща няколко семенца.

Разпространение на лупина

Родина на лупината вероятно са Египет и Средиземноморието. Широко разпространена е в Южна и Северна Америка. Тя е непретенциозно по отношение на почва и условия на околната среда растение, което издържа резки застудявания. На много места по света се отглежда за храна и като декоративна флорална единица. За ларвите на различни насекоми, лупината е важна храна.

Някои от видовете лупина се приемат като плевели, започвайки да се разпространяват извън характерното им местообитание. Растението е било внесено във Финландия с цел засаждане покрай пътищата. Но от там се е разпространило безконтролно в дивата природа. Същото се е случило с него и в Нова Зеландия.

Определени видове, като например жълтият храст лупин (L. arboreus), се считат за инвазивни плевели, когато се появяват извън родния им диапазон. В Нова Зеландия L. polyphyllus е избягал в дивата природа и расте в голям брой по главни пътища и потоци на Южния остров. Подобно разпространение на вида е имало във Финландия, след като неместните видове за първи път са били умишлено засадени в озеленяването по главните пътища. Лупините са засадени в някои части на Австралия със значително по-хладен климат, особено в селските райони Виктория и Нов Южен Уелс.

Консумиран в Средиземноморския регион и Андите, лупините са били изяждани от ранните египетски и прединкански хора и са били известни на римските земеделци за способността си да подобряват плодородието на почвите.

В края на 18 век лупинът е въведен в Северна Европа като средство за подобряване на качеството на почвата, а до 1860-те години градинският жълт лупин се вижда през пясъчните почви на прибалтийската равнина.

Изображение: No machine-readable author provided. Mr. Tickle assumed (based on copyright claims)., CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Първите стъпки за истинска трансформация на лупина в съвременна, опитомена култура бяха предприети в началото на 20 век. Германски учени се опитаха да отглеждат „сладък“ сорт лупин, който няма горчивия вкус (поради смес от алкалоиди в семената), което го прави по-подходящ както за консумация от хора, така и за животни.

Успешното развитие на сортовете лупин с необходимия "сладък ген" проправи пътя за по-голямото приемане на лупина в цяла Европа, а по-късно и в Австралия.

По-нататъшната работа, проведена от Министерството на земеделието и храните на Западна Австралия през 50-те и 60-те години, доведе до по-сладки култури от лупин, произведени в Западна Австралия сега, отколкото където и да е другаде по света.

Използваема част на лупина

Употребяемите части на растението са неговите:

• листа;
• узрели плодове;
• семена;
• стебла.

Химичен състав на лупина

От лупината са извлечени следните вещества

• семена - голяма количество токсични алкалоиди (анагирин, лупанин, спартеин);
• белтъчини (32-38%);
• аминокиселини;
• изофлавони.

Лечебни свойства и приложение на лупина

Основното приложение на лупината е включването й в състава на медицинска козметика. За тази цел се използват безалкалоидни видове лупина, например като бялата лупина, която стимулира регенерацията на клетките; повишава естествената защита на кожата срещу вредните фактори на средата.

Лупината в кулинарията

Изображение: jacilluch, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons

Семената на билката са използвани като храна в Римската империя, по Средиземноморието, в Андите, от индиански племена, от инките, от преди хиляди години. От някои народи са били киснати в студена вода, за да бъдат извлечени по-голямо количество от алкалоидите им, за да се намали горчивината им, след което са били печени, сварявани или изсушавани. Скоро интересът към тях като към храна е възобновен.

Добавени към храната, те могат да й предадат сладки и пикантни нотки. Ястията с лупина най-често се срещат в Европа, особено в Португалия, Испания, Гърция и Италия. Срещат се и в Бразилия и Египет. В Египет е популярна улична закуска, докато в Португалия и Испания се консумира с бира. В Ливан, Йордания, Сирия, Палестина и Израел лупината се сервира като част от аперитива.

Декоративна стойност на лупина

Lupinus polyphyllus и Lupinus arboreus са популярни декоративни растения за градини и са източник на многобройни хибриди и сортове с широк набор от цветове. Като зеленчук, лупината е добра придружаваща култура в градината, увеличавайки азота в почвата за другите растения.

Изображение: Bernard Spragg. NZ from Christchurch, New Zealand, CC0, via Wikimedia Commons

Многогодишните видове лупина се използват в селското стопанство и повечето от тях имат средиземноморски произход. Докато първоначално се култивират за зелен фураж, лупините все повече се отглеждат заради семената им, които могат да се използват като алтернатива на соята. Сладките (нискоалкалоидни) лупини са високо ценени като фураж, особено за преживни животни, но също и за свине и домашни птици, а отскоро и като съставка в аква фуражите. Пазарът на лупинови семена за човешка храна в момента е малък, но изследователите смятат, че той има голям потенциал. Лупиновите семена се считат за "превъзходни" на соята в определени приложения и доказателствата се увеличават за техните потенциални ползи за здравето. Те съдържат сходен протеин със соята, но по-малко мазнини. Като хранителен източник те са без глутен и са с високо съдържание на диетични фибри, аминокиселини и антиоксиданти и се считат за пребиотици. Около 85% от семената на лупина в света се получават в Западна Австралия.

Три средиземноморски вида лупина, син, бял и жълт са широко култивирани за животни и домашни птици.

Внимание!

Признаци на отравяне с лупина - при хората предизвиква замайване и некоординирани движения.

Риск от алергия към лупина съществува при пациентите с алергия към фъстъци. Повечето от докладваните алергични реакции към лупина включват хора с алергия към фъстъци. Поради кръстосаната алергенност на фъстъците и лупина, от 2006 г. Европейската комисия изисква етикетите на храните да посочват наличието на „лупина и продукти от нея“ в храните.

Изображение: Alan Liefting, Public domain, via Wikimedia Commons