Гърлица, Лимониум

Гърлица, Лимониум (Limonium sinuatum) е многогодишно тревисто растение, което е представител на семейство Саркофаеви (Plumbaginaceae). Рода на лимониума включва над 120 вида. Известни са още под имената морска лавандула, каспийски или блатен розмарин. Наименованието "лимониум“ произхожда от древногръцки, използвано е от Плиний за дивите растения и в превод означава "ливада".

Устройство на гърлица

Изображение: I, Nevit Dilmen, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Височината на лимониума достига от 15 до 70 сантиметра. Листата са голи и с дължина от 6 до 15 cантиметра. Съцветието е гъсто, широко, яйцевидно със заоблени във връхната част ръбести клонки. Класчетата са двуцветни, събрани в 10-20 милиметра, с умерена гъстота. Присъцветниците също са голи с тесни полупрозрачни ръбове. Чашката е с дължина от 4 до 6 сантиметра в горната третина и постепенно се разширява фуниевидно. Баграта й е бяла или бледовиолетова, десетделна, с пет добре изразени с кафяви жилки. Венчелистчето на лимониума има големина от 6 до 8 милиметра. Обикновено е синьо-виолетово, но след прецъфтяване делчетата му се завиват навътре и се скриват в чашката. Гърлицата цъфти през юни-юли месец.

Разпространение на гърлица

Билката е разпространена на Балканския полуостров. Среща се още в Северна Африка, Канарските острови и Израел. Обикновено лимониумът предпочита пясъчни почви. Расте по тревисти, каменисти и песъчливи места, на засолени почви. В България се среща по черноморието (Шабла, Тюленово, Камен бряг, Бургас) и Тунджанската хълмиста равнина.

Химичен състав на гърлица

В химичния състав на лимониум взимат участие летливи масла, смолисти вещества, гума, протеини, танинова киселина, багрилни вещества и фибри. При подробен химичен анализ на билката са открити съединенията галинхин, апигенин-галактопиранозид, кверцетин, кверцетин-3-0- епигалокатехин-3-мирицетин-3-0- (3-О-епигалокатехин, мирицетин-3-0-а-ранмопиранозид, мирицетин-3-0-галактопиранозид и мирицетин-3-0- (2" -О-галоил) -L-арабинопиранозид.

Използваема част на гърлица

Употребяват се коренищата на билката.

Лечебни свойства и приложение на гърлица

Изображение: Gideon Pisanty (Gidip) ????? ??????, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons

Още в миналото гърлицата е използвана като средство за лечение на диария, дизентерия и други стомашни нарушения. Употребата й е предимно като стимулиращ тоник след изтичането на острата фаза на заболяването. Отварата от лимониум е прилагана като гаргара или за промивки на афти в устата и гърлото. Прахообразният корен се прилага при стари язви или се прави с успокояващ мехлем при хемороиди. Билката е приложима и при гонорея, левкорея (колпит) и при някои офталмологични заболявания.

Лечебни свойства на лимониум

• противовъзпалително;
• стягащо;
• хепатопротективно;
• разхлабително (лаксативно).

Заболявания и състояния, при които се прилага лимониум

• бактериални инфекции;
• фарингит;
• суха кашлица;
• констипация (запек);
• хронична умора;
• хепатит;
• афти;
• гингивит;
• колпит.

Начин на приложение

• отвара от гърлица - една чаена лъжица стрити изсушени корени от лимониум се заливат с 500 милилитра гореща вода. Оставя се да ври около 40 минути, след което се прецежда и се консумира охладена. Използва се за гаргара при възпалителни заболявания на устната кухина.

Внимание!

Възможно е гърлицата да предизвика алергични реакции или отравяния. Консултирайте се с лекар или фармацевт преди да употребявате билката с лечебна цел.

Заглавно изображение: Magnus Manske, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons