Вонящо обичниче, Миризливо обичниче

Вонящо обичниче, Миризливо обичниче (Thalictrum foetidum) представлява храстовидно растение, което принадлежи към рода на Таликтрумите, растителни видове наречени обичничета. Билката се отнася към семейство Лютикови (Ranunculaceae). У нас видът е застрашен от изчезване. На различни езици носи следните имена: английски - Foetid meadowrue, Glandularhairy meadowrue; руски - Василистник вонючий; узбекистански - Sassik sanchikoot; киргизстански - Сасьiк тармал чоп; монголски - Umhii buzhgar.

Устройство на миризливо обичниче

Изображение: Petr Filippov, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Растението има дълъг корен, снабден с множество извивки. Достига височина от 25 до 75 см и диаметър на стъблото около 1,5 см. То не се разклонява. Има два вида разположени по него листа - на дръжки в нискостоящата му част и приседнали по-високо по стъблото. Имат къси листни влагалища със светлокафеви израстъци. Листата са разделени на от 2 до 4 дяла.

Образува съцветие дълга метлица, която по времето на плододаване на обичничето заема 1/3 от цялата дължина на растението. Цветчетата са жълти, разположени на цветна дръжка с обща дължина от около 12 см. Имат прицветници и от 3 до 5 чашелистчета, с елипсовидна форма, дължина до 3 мм и ширина до 1 мм, които окапват бързо. Чашелистчетата са оцветени в различни нюанси на пурпурно-лилавото. Цветът се забелязва благодарение на тичинките си, които са на брой от 15 до 22 и имат дълги бледожълти дръжки и по-тъмно жълти главички. Между тях се намират от 8 до 12 плодника. Миризливото обичниче цъфти от май до август месец. Плодчетата му представляват елипсовидни орехчета, с големина до 1,2 мм и оребрена повърхност с осем ръба. Имат извито носле.

Разпространение на вонящо обичниче

Родният ареал на обитание на растението се намира в Европа и Азия. У нас вирее в Знеполския район на надморска височина до 1000 метра. Част от популацията му в България е установена в защитената местност „Ждрелото на река Ерма”, която е под попечителството на Натура 2000.

Използваема част на миризливо обичниче

Единични са научните доклади за медицинската употреба на билката. Някои посочват цялото растение за тази цел - надземна част и корени. Предстоят задълбочени проучвания в тази насока. Присъствието му в природата се отчита като застрашен вид, за който се полагат грижи да бъде съхранен, а популацията му увеличена.

Химичен състав на вонящо обичниче

Предстои по подробно изследване на растението за съдържание на алаклоиди и флавоноиди. До момента е установено следното:

• надземната му част съдържа - алкалоидите фетидин, берберин, таликтринин, изотетрандрин, бербамин, талфетидин, магнофлорин, талфин, талфинин; флавоноида рутин; линолова киселина, кумарини, тритерпени, гликозиди, танини, органични киселини, смоли; тлъсто масло;
• коренътсъдържа - отровни багрила в най-голяма концентрация от всички части на растението. От подземната част на този вид обичниче са изолирани и алкалоиди.

Изображение: Petr FIlippov, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons; Salicyna, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Лечебни свойства и приложение на миризливо обичниче

В древни времена, според народната медицина, на видовете обичничета са били приписвани различни лечебни свойства. Днес, някои от тях се считат за токсични и опасни за човешкото здраве. В действителност, най-вече корените им съдържат токсично жълто багрило, което се използва за оцветяване на вълна. Дори и при паша животните избягват яденето на листата на вонящото обичниче.

Оскъдни са данните за медицинското приложение на миризливото обичниче. В научната литература са посочени противоповръщателни, противооточни и противовъзпалителни негови свойства, които се дължат на съдържащите се в билката алкалоиди. От друга страна гликозидите във вонящото обичниче притежават контрацептивни ефекти, антитуморна активност и понижават нивото на холестерола в кръвния серум.

Тибетската медицина го използва за лечение на отоци и гинекологични заболявания. Чай или отвара от надземната му част биват включвани в лечението на епилепсия, жълтеница, антракс, треска, червен вятър, отоци, белодробна туберкулоза, кръвотечение от носа, гастроинтестинални неразположения, настинка, като общо тонизиращо средство. Лапа от билката се прилага локално при натъртване, абсцеси, рани, ревматични огнища. Отвара от корена на вонящото обичниче се препоръчва за пиене при диария, язва на стомаха, заболявания на бъбреците и черния дроб. Чай от семената и билката се дава при световъртеж, бронхит, главоболие, други болки.

Тинктура или готов билков препарат от нея се използват отново за лечение на високо кръвно налягане и стомашни заболявания. Установено е, че инфузия от билката помага при високо кръвно налягане в началото на проявлението му, при стенокардия и при нарушена циркулация на кръвта.

Заглавно изображение: Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons