Бобова тонка

Бобова тонка (Dipterih оdorata) е вид цъфтящо дърво от семейство Fabaceae. Радиовъглеродното датиране на пънове D. odorata, оставени от голяма операция по дърводобив близо до Манаус от Ниро Хигучи, Джефри Чембърс и Джошуа Шимел, показа, че това е един от около 100 вида, които определено живеят над 1000 години. До тяхното изследване се предполага малко вероятно някое амазонско дърво да доживее до дълбока старост поради условията на дъждовната гора.

Устройство на бобова тонка

Изображение: Tatters ?, CC0, via Wikimedia Commons

Дървото нараства до 25-30 метра, със ствол с диаметър до един метър. Кората на дървото е гладка и сива, докато дървото е червено. Дървото има редуващи се перести листа с три до шест листчета, кожести, лъскави и тъмнозелени. Развива розови и черно-виолетови цветове с дължина от 3 до 5 см. D. odorata се опрашва от насекоми. Всеки развит плод съдържа по едно семе. Семената са черни и сбръчкани, а вътрешността е гладка и кафява.

Разпространение на бобова тонка

Дървото е местно за Централна Америка и Северна Южна Америка, Африка. Отглежда се в Бразилия, Гвиана и Венецуела. Tonka e въведена през 1793 г. във Франция.

Най-лошите вредители за растението са прилепите, защото ядат кашавата плът на плодовете. Няколко известни гъбички могат да причинят други проблеми при вида: Anthostomella abdita, Diatrype ruficarnis, Macrophoma calvuligera и Myiocopron cubense.

Използваема част на бобова тонка

• семена;

Химичен състав на бобова тонка

• кумарин;

Бобовата тонка наподобява уханието на канела, бадеми, карамфил, а също така и ванилия, за чиито заместител често се употребява.

Лечебни свойства и приложение на бобова тонка

Изображение: i, Public domain, via Wikimedia Commons

Семената му са известни като зърна тонка или зърна тонкин. Те са черни и набръчкани и имат гладък, кафяв интериор. Те имат силен аромат, подобен на сладък дървесен материал, поради високото съдържание на кумарин. Обикновено семената съдържат около 1 до 3% кумарин, но рядко могат да постигнат 10%. Кумаринът е отговорен за приятната миризма на семената и се използва в парфюмерийната индустрия. Той е горчив на вкус и в големи инфузирани дози може да причини кръвоизливи, увреждане на черния дроб или парализа на сърцето. Следователно той се контролира като хранителна добавка от много правителства. Подобно на редица други растения, бобова тонка вероятно произвежда кумарин като защитен химикал.

Свойства на бобова тонка

• противосъсирващи свойства (антикоагуланти);
• действа успокояващо;
• има балансиращ ефект върху настроението.

Кумаринът е открит през 1868 година с помощта на химически процеси. За да се екстрахира кумарина от семената те се накисват в алкохол или ром за 12-24 часа. Когато набъбнат добре те се сушат и ферментират за няколко дни. Кристалите на кумарина ще се появят на повърхността им.

Начин на употреба на бобова тонка

• в медицината;
• в ароматерапията;
• в парфюмерията.

Бобова тонка е прекрасна добавка за подобряване на аромата. Парфюмерното впечатление на зърната тонка е следното: мек, но интензивен аромат, със сладка нотка, носещ опияняващ характер -  свързано с категорията на ориенталските аромати.

Изображение: Mecredis / Fred Benenson, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Зърната тонка се използват като източник на естествен кумарин. След синтеза му през 40-те години изкуственият кумарин се превръща в един от първите изкуствени ароматизатори като заместител на ванилията. Вносът на натурални зърна тонка в САЩ обаче е забранен от FDA от 1954 г., тъй като бобът е показал токсичност в изключително високи концентрации. След забраната продуктът често се внася незаконно в Съединените щати от гастрономически ентусиасти. Има призиви за премахване на ограниченията за използване на зърна тонка в храната в САЩ, подобни на успешните дерегулации на мангостан и абсент в началото на 21-ви век.

Във Франция зърната тонка се използват в кухнята (особено в десерти и яхнии) и в състава на парфюми, предимно мъжки.

Много лекарства с антикоагулантно предписание, като варфарин, се основават на 4-хидроксикумарин, химично производно на кумарина, първоначално изолирано от този боб тонка. Кумаринът обаче няма антикоагулантни свойства.

По-рано на зърната се пишело „тонкин“, въпреки че няма връзка с Тонкин, сега част от Виетнам. Tonquin се използва и до днес за ароматизиране на суровина, известна също като бразилски тик, която е все по-популярна твърда дървесина, използвана за подови настилки в САЩ. Той има много привлекателна естествена вариация на цвета и се счита за доста издръжлив, тъй като има оценка 3540 по скалата на твърдост на Janka. Настилките на имат клас на пожароустойчивост клас A, тъй като имат индекс на разпространение на пламъка 20.

Социални аспекти

Този вид е добре известен на местно ниво и генерира важен доход за селските семейства, особено като буфер по време на трудности. Той се използва за дървен материал и недървесни изделия, така че е от решаващо значение използването на този ресурс да се извършва по устойчив начин. Добивът на дърво е около 1,0-3,5 кг годишно, но дърветата дават голям обем семена на всеки четири години.

В нашето време на природата свойствата на кумарина напълно заместват синтетичните.

Внимание!

Зърната тонка се влагат в храни и лекарства, като не трабва да се използват в големи дози. Кумаринът обикновено е добавка към наркотични вещества.

Заглавно изображение: Tatters ?, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons