Прогресивна загуба на слух

Прогресивна загуба на слух представлява силно намален или липсващ слух, поради функционални и структурни нарушения в слуховият апарат.

Прогресивна загуба на слух може да се дължи на спукана тъпанчева мембрана, травма, силни звукови въздействия, набиране на ушна кал и течности, болест на Мениер (Meniere), фронтометафизална дисплазия, инсулт, синузит, ангина, заушка, попадане на чуждо тяло в ухото, отит, рубеола, вибрационна тъкан, напреднала възраст, вродена глухота, менингит, алергичен ринит, настинка, отосклероза, тумор в ушния канал, акустична неврома, силен шум на работното място, прием на някои лекарствени медикаменти (гентамицин) и др.

Фронтометафизална дисплазия (Frontometaphyseal dysplasia) е вродено заболяване, за което са характерни предимно лицевите деформации, но и други такива: бавно поникване на зъбите, широк таз, непълно развити синуси, необичайна форма на големия пищял и фемура кост, проминиращи надочни ръбове, сколиоза, прогресивна загуба на слуха, широко интерпедикуларно пространство, стесняване участъка над ацетабулума, малка долна челюст, намалена подвижност на ставите, удебеляване на костите в областта на диафизите, частично сливане на тарзални и карпални кости, задържане на млечни зъби, изпъкнала агонална бразда, широк отвор на гръбначния канал и др.