Повишено вътречерепно налягане

Вътречерепното (интракраниалното) налягане е налягането, което гръбначно-мозъчната (цереброспиналната) течност оказва върху гръбначно-мозъчния канал и мозъчните кухини при своята циркулация. Интракраниалното налягане се измерва в милиметри живачен стълб (mmHg) и за нормални се смятат стойностите между 7-15mmHg в легнало положение при възрастен човек.
Повишеното вътречерепно налягане (интракраниална хипертония) е състояние, при което стойностите на налягането са над 20mmHg. Вътречерепното налягане се повишава нормално при физиологични процеси като кихане, кашляне, наклоняване на тялото и др. Патологичното повишено вътречерепно налягане, което не е резултат от физиологични явления, е спешно медицинско състояние и се нуждае от спешна медицинска помощ. Колкото по-рано се вземат мерки за намаляването му, толкова по-вероятно е пациентът да се възстанови без последствия за организма.

Симптоми при повишено вътречерепно налягане

• Главоболие
• Повишено кръвно налягане
• Гадене
• Повръщане
• Нарушена концентрация
• Страбизъм
• Диплопия
• Нарушения в говора
• Отслабен пулс
• Намалена дихателна честота
• Повърхностно дишане
• Загуба на съзнание

Важно е да се отбележи т.нар. триада на Къшинг. Това е термин, който се използва за описването на три симптома, случващи се заедно, като сигнализират за повишено вътречерепно налягане. Триадата включва:

• Хипертензия (хипертония)
• Брадикардия (бавен пулс)
• Дишане тип Cheyne-Stokes

На какво може да се дължи повишеното вътречерепно налягане?

Повишеното вътречерепно налягане може да се дължи на:

• Болести на нервната система - мозъчен оток, хидроцефалия, церебрална киста, менингит, енцефалит, епилепсия, мозъчен абсцес.
• Травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини - травма на главата, епидурален хематом, субдурален хематом.
• Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата - хипервитаминоза А.
• Болести на органите на кръвообращението - инсулт, мозъчен аневризъм, неконтролирана хипертония, вътремозъчен кръвоизлив.
• Новообразувания - мозъчен тумор, глиом.
• Вродени аномалии, деформации и хромозомни аберации - краниосиностоза, синдром на Сакати (Sakati syndrome), малформация Арнолд-Киари (Arnold-Chiari malformation), синдром на Денди-Уокър (Dandy-Walker syndrome).

По-чести причини за повишено интракраниално налягане

• Мозъчен оток - патологично състояние, характеризиращо се с повишаване вътречерепното налягане, поради абнормно натрупване на течност в в мозъчната тъкан екстра- или интрацелуларно и мозъчните стомахчета (вентрикули). Течността, която се натрупва, може да се насочи в две направления:

1. В мозъчната тъкан - наблюдава се състоянието церебрален едем (оток). Най-често се развива вследствие на травми, тумори, инфекции, малигнена хипертензия, злоупотреба с опиоиди и др.
2. В мозъчните вентрикули - възниква хидроцефалия, която се наблюдава по-често при малки деца и новородени и дава своите характерни особености - тъй като фонтанелите все още не са затворени и шевовете не са вкостени, размерът на главата се увеличава при хидроцефалия поради този специфичен строеж.

• Менингит - представлява възпалително увреждане на меките мозъчни обвивки, обграждащи гръбначния и главния мозък. Менингитът може да бъде както с бактериален, така и с вирусен произход. Един от основните синдроми, проявяващ се при менингококовата инфекция е синдромът на повишеното вътречерепно налягане, проявяващ се с гадене, повръщане, дифузно главоболие, което не се влияе от аналгетици, както и забавен пулс (брадикардия).
• Епилепсия (morbus sacer) - хронично неврологично заболяване, при което има наличие на пристъпи от различен характер - сетивни, двигателни, поведенчески, психични. Патогенезата на заболяването е свързана с образуването на т.нар. епилептични огнища, при които се наблюдава увреждане на голям брой неврони в резултат от автономна възбудимост.
• Травми на главата (черепно-мозъчни травми) - вид увреждане с висока честота най-вече в млада възраст под действието на външен физичен фактор, в резултат на което се нарушават костите на главата, меките тъкани, главния мозък с или без неговите мозъчни обвивки. В зависимост от вида на физичния фактор, който е причинил черепно-мозъчната травма, цялостта на меките тъкани, клиничното състояние на пациента, както и находките от образните методи, които са открити, се извършва класификация на черепно-мозъчната травма, която е и комбинирана, ако увреждащият фактор е повече от един. Поради разрушаване на някои от гореописаните структури е силно вероятно и да се повиши вътрчерепното налягане.
• Хипервитаминоза А (токсичност на витамин А) - състояние, при което нивата на витамина е с повтарящи се стойности над 33 000 IU при възрастни и 12 500 IU при кърмачета. Хипервитаминозата може да бъде както локална, така и орална. Постоянната употреба на ретиноиди крие своите рискове, изразяващи се най-често в тератогенни находки, включващи аномалии в сърдечната, костната, тимусната и нервната системи. При аномалиите на нервната система от хипервитаминоза могат да се наблюдават хидро- и микроцефалия. Ето защо повишеното интракраниално налягане е симптом, който е възможно да се прояви.
• Мозъчен инфаркт - независимо дали инфарктът е от тромботичен или емболичен произход, резултатът е оклузия на кръвоносен съд. В следствие на запушването се появяват редица циркулаторни, биохимични и метаболитни нарушения, като в крайна сметка резултатът е поява на мозъчен оток, който от своя страна задължително се придружава от повишено вътречерепно налягане.

Диагноза

Диагнозата на повишено вътречерепно налягане се поставя въз основа на анамнезата снета по данни на пациента ако е в съзнание или на неговите близки ако не е, най-често в спешна медицинска помощ. Задължително се извършва физикален преглед за установяване дали присъстват дадени неврологични показатели като реакции на зеницата, рефлекси, координация и движение, баланс. Трябва да се уточни причината за възникване на повишеното интракраниално налягане - дали е в следствие на травма или в резултат на друго заболяване, за което пациентът знае или не. Извършват се изследвания като лумбална пункция (измерва се налягането на цереброспиналната течност), ядрено магнитен резонанс или компютърна томография (за откриване на промени в мозъчната тъкан), като ЯМР е с по-информативен характер, за разлика от компютърната томография и рентгенографията.

Лечение

Лечението е свързано на първо място с установяване причината за повишеното интракраниално налягане. Това е спешно състояние, изискващо незабавна медицинска намеса, а самолечението е абсолютно забранено.

Изображения:freepik.com