Опистотонус

› Въведение

› Механизъм на възникване 

› По-чести причини за възникване 

› Симптоми 

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Опистотонус представлява медицински термин, с който се означава необичайно позициониране на тялото причинено от силни мускулни спазми. При опистотонус гърбът е извит като арка, а главата и долните крайници (петите) се опират на земята. Опистотонусът не е самостоятелно заболяване, а е признак на различни заболявания, най-често с неврологичен произход. Състоянието се среща сравнително рядко и може да засегне хора във всякакви възрасти - новородени, кърмачета, деца или възрастни.

Опистотонусът може да се дължи на:

• Болести на дихателната система - обструкция на дихателните пътища.
• Болести на нервната система - менингит, енцефалит, церебрална парализа.
• Инфекциозни и паразитни болести - тетанус, бяс, малария, невросифилис.
• Външни причини за заболеваемост и смъртност - употреба на медикаменти (фенотиазин, халоперидол, метоклопрамид, литиеви соли).
• Новообразувания - мозъчен тумор.
• Вродени аномалии, деформации и хромозомни аберации - синдром на Арнолд-Киари (Arnold-Chiari syndrome), микроцефалия.
• Болести на органите на кръвообращението - субарахноидален кръвоизлив.
• Травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини - тежка травма на главата. 
• Други - болест на Тей-Сакс (Tay-sachs disease).

Механизъм на възникване

Опистотонусът възниква поради прекомерна контракция на определени мускулни групи, които водят до хиперекстензия на гръбначния стълб. Основният механизъм включва дисбаланс между възбудните и инхибиторните сигнали в централната нервна система (ЦНС). 

В нормално състояние на тялото, възбудните невротрансмитери и инхибиторните невротрансмитери работят в балансиран начин за контролиране на мускулната активност. При повишена активност на възбудните невротрансмитери или дефицит на инхибиторни, се проявява прекомерна стимулация на моторните неврони в гръбначния мозък, водеща до непрекъснати мускулни контракции.

По-чести причини за възникване

Тетанус 

Тетанусът представлява остро инфекциозно заболяване и е най-честата причина за възникване на опистотонус. Причинява се от т.нар тетаничен бацил - Clostridium tetani, който произвежда специфичен екзотоксин. Човек се заразява след попадане на тетанични спори в рана на кожата и видимите лигавици. Продуцираният токсин навлиза в организма по кръвен и неврален път, след което достига до нервната система, където се фиксира в невромускулните синапси. Първите клинични признаци на тетанус включват характерни мускулни спазми, започващи от долната челюст и разпространяващи се низходящо към долните крайници. Развиват се симптоми като тризмус (силен спазъм на дъвкателната мускулатура), сардоничен смях - характерна гримаса, при която горната част на лицето изразява плач, а горната смях. С напредване на състоянието се развиват генерализирани тонични гърчове и дъговидно извиване на тялото (опистотонус). 

» Повече информация по темата: Тетанус

Менингит

Менингитът представлява възпалителен процес, обхващащ меките мозъчни обвивки. В зависимост от причинителя, менингитът може да бъде инфекциозен (бактериален, вирусен, микотичен) или неинфекциозен. Заболяването обикновено започва с внезапно повишение на температурата, силно главоболие, гадене, повръщане и повишена чувствителност към звуци и светлина. Опистотонус може да се наблюдава при напреднали или нелекувани случаи на менингит, особено при новородени и малки деца.

» Повече информация по темата: Менингит

Мозъчна травма

Опистотонусът може да бъде предизвикан от тежка черепно-мозъчна травма, особено когато е засегнат и мозъчният ствол. При травматично увреждане на мозъка може да се развие повишено вътречерепно налягане, мозъчен оток и компресия на различни мозъчни структури, някои от които контролиращи мускулния тонус. Травмата може да възникне по различен механизъм - директен удар, падане, пътно-транспортно произшествие и др. 

Церебрална парализа

Детската церебрална парализа обхваща група от непрогресиращи двигателни промени, които са резултат от мозъчни увреждания в пренаталния, интранаталния или постнаталния период. В зависимост от формата на церебралната парализа, двигателните нарушения могат да включват парези, неволеви движения, промени в мускулния тонус или координационни нарушения. Развитието на опистотонус се наблюдава най-често при спастичната форма на церебрална парализа, за която е характерно наличие на повишен мускулен тонус, скованост и наличие н патологични рефлекси. 

» Повече информация по темата: Детска церебрална парализа

Прием на медикаменти

Съществуват някои лекарства, които могат да предизвикат опистотонус като страничен ефект след приема им. Това най-често са медикаменти, които имат влияние върху централната нервна система и мускулния тонус. Пример за такива групи лекарства са:

• Антиконвулсанти
• Антиеметици 
• Антипсихотици
• Анестетици

Симптоми

Опистотонусът е сериозно състояние, което често сигнализира наличие на тежко заболяване. Основните симптомите обикновено включват:

• Хиперекстензия на гърба
• Скованост на мускулите
• Неволеви движения
• Мускулни спазми 

В зависимост от подлежащото заболяване могат да се наблюдават и други симптоми като затруднено дишане, висока телесна температура, поява на гърчове, загуба на съзнание и други. 

Диагноза

Опистотонус е сериозен неврологичен симптом, който изисква навременна медицинска намеса и бързо поставяне на диагноза. 

Анамнеза и физикален преглед

Поставянето на диагнозата започва с подробен разпит на пациента, но при опистотонус често това е затруднено поради тежкото състояние на болния. В тези случаи, информацията се събира от близките на пациента или свидетели на случилото се. Важно е да се уточни дали пациентът страда от придружаващи неврологични или хронични заболявания, дали е приемал медикаменти или субстанции, както и дали има данни за интоксикация или травми. По време на физикалния преглед се акцентира върху неврологичния статус като се оценяват съзнанието, двигателната активност, мускулния тонус, рефлексите и други неврологични показатели.

Лабораторни изследвания

Лабораторни изследвания обикновено включват изследване на пълна кръвна картина с оценка на левкоцити, еритроцити и тромбоцити, както и други показатели, които да помогнат за диагностициране на възможни инфекциозни процеси, токсични вещества или метаболитни нарушения, които биха могли да предизвикат опистотонус. При съмнение за менингит или възпалителни заболявания на централната нервна система може да се извърши лумбална пункция с изследване на ликвор.

Образни изследвания

Образните изследвания при опистотонус са ключови за откриване на подлежащи неврологични или структурни причини.

• Компютърна томография (КT) на глава - Бърз и достъпен метод за оценка на остри мозъчни увреждания, включително кръвоизливи, черепно-мозъчни травми, мозъчни тумори, абсцеси или други притискащи структури, които могат да доведат до неврологични симптоми.
• Ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) - Високочувствителен, но по-малко достъпен метод. Използва се за по-детайлно изобразяване на мозъчните структури посредством магнитно поле и радиовълни.
• Електроенцефалография (ЕЕГ) - Неинвазивен метод, който регистрира електрическата активност на   мозъка чрез електроди, разположени върху скалпа на пациента. Използва се предимно за диагностика на епилепсия, тъй като помага за откриване на абнормни електрически сигнали в мозъка.

Лечение

Лечението на опистотонус зависи от основната причина, която го е предизвикала. Тъй като опистотонусът е симптом, терапевтичният подход трябва да бъде насочен както към отстраняване на подлежащото заболяване.

Симптоматичното лечение може да включва мускулни релаксанти или бензодиазепини, които спомагат за контролиране на генерализираните мускулни спазми. Освен това, при лечението на опистотонус обикновено се прилагат интравенозни течности за поддържане на електролитния баланс и предотвратяване на дехидратацията, както и обезболяващи медикаменти за облекчаване на дискомфорта и болката.

Заглавно изображение: Sir Charles Bell, Essays on Expression Wellcome L0021919.jpg (Wikimedia Commons)
Изображения: freepik.com