Звънене в ушите

Слухът, заедно със зрението, обонянието, вкусът, осезанието и равновесието, са част от сетивната система на човек. Способността на слуховия апарат да възприема различни звуци от околната среда се определя като слух. Човек може да възприема звуците в диапазон на честотата между 20Hz и 20kHz, като пряко зависи от възрастта, пола на индивида, придружаващи заболявания(ако има такива) и др.

Тинитусът или т.нар. звънене в ушите представлява неприятно възприятие на звук в ухото, подобен на звънене, но без да съществува реален външен източник за него. Обикновено шумът се характеризира като субективен, чуващ се само от болния. Звъненето в ушите се описва още като пищене, бръмчене, бучене, пулсации и т.н.

На какво може да се дължи звъненето в ушите?

Звъненето в ушите може да се дължи на:

• Болести на ухото и мастоидния израстък - продължително излагане на силен шум (шумо-индуцирана загуба на слуха), задържан церумен(натрупване на прекомерно количество ушна кал), отосклероза, акустична неврома, болест на Мениер (Meniere disease), външен отит, отит на средното ухо, пресбиакузис (старческа глухота), дехисценция на горния полуокръжен канал (Superior canal dehiscence).
• Болести на органите на кръвообращението - васкуларни тумори, съдови нарушения, хиоволемия, нарушения в кръвната циркулация, аневризма на каротидната артерия.
• Психични и поведенчески разстройства - стрес, депресия.
• Болести на нервната система - епилепсия.
• Вродени аномалии, деформации и хромозомни аберации - неврофиброматоза.
• Ендокринни нарушения - хипотиреоидизъм.
• Травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини - травма на главата, отравяне с анилин, отравяне с бензен, отравяне с живак, баротравма на ухото.
• Лекарствени средства, медикаменти и биологични вещества, причинили неблагоприятни реакции при терапевтично прилагане - аминогликозиди, хлорамфеникол, тетрациклини, нестероидни противовъзпалителни средства.

По-чести причини за звънене в ушите

Задържан церумен (излишна ушна кал)

Ушната кал или т.нар. церумен е секрет, отделящ се в ушния канал на хората от мастни и модифицирани апокринни потни жлези. Притежава кафяв, оранжев, жълтеникав или червен цвят, като защитава ухото от различни видове микроорганизми - бактерии, гъбички, вируси, а също и вода, подпомага смазването и изсушаването на кожата в ушния канал. Движението на ушната кал се осъществява към отвора на ухото, като обикновено се отмива или пада. При някои хора обаче съществува т.нар. задържан церумен или прекомерно отделяне на ушна кал. Голямото количество церумен може да възпрепятства преминаването на звука към ушния канал, а също и да предизвика звънене в ушите, болка в областта на ухото, сърбеж и пр. Повече информация относно церумена може да намерите на:
»Церумен

Отит на средното ухо (Otitis media)

Отитът на средното ухо представлява остро или хронично протичащо възпаление, породено от дисфункцията на Евстахиевата тръба и/или от различни микроорганизми. Острият отит е изключително характерен за детската възраст под 5 години, като е налице и придружаваща го симптоматика - болните имат изявена хипертермия(повишена температура) с придружаваща болка в ухото. След няколко дни от началото на възпалението се образува разкъсване на тъпанчевата мембрана с последващо образуване на гнойна колекция, която може да се разпространи по ретрограден път в черепната кухина и да доведе до менингит при неблагоприятно развитие на отита. За диагнозата отит на средното ухо задължително се снема щателна анамнеза от пациента, както и извършване на отоскопия. Повече за състоянието среден отит може да прочетете на:
»Възпаление на средното ухо

Външен отит(otitis externa)

Външният отит представлява патологично състояние, при което в пространството от ушния канал от тъпанчето до външната част на ухото се развива възпаление. Външният отит се провокира най-често от различни бактерии, по-рядко от гъбички. Причини като плуване, кожни проблеми, а също и горещ климат са сред водещите за развитие на състоянието. Оплакванията, които се наблюдават у болните, могат да бъдат свързани със сърбеж, който да персистира в областта на ушния канал, зачервяване във външното ухо, отделяне на секрет, като може да бъде и с гноен характер, както и звънене в ушите и намален слух поради протичащото възпаление. Това какво представлява външния отит може да намерите информация на:
»Външен отит

Преазбикус(старческа глухота)

Преазбикусът или т.нар. старческа глухота е състояние, при което се наблюдава отслабване на слуха с напредването на възрастта. Преазбикусът, за разлика от сензоневралната глухота, засяга и двете уши и загубата на слуха е постепенна. Старческата глухота създава затруднение както на болния, така и на околните, тъй като в голяма степен затруднява комуникацията. Звъненето в ушите е изключително характерен симптом за старческата глухота. Описва се като рев, щракане, бръмчене, шум. Много често би могъл да бъде и първия симптом, който да алармира за настъпващата старческа глухота.

Стрес

Стресът се определя като неспецифична реакция на организма, вследствие на силно физическо и/или психическо напрежение, предизвикана от негативни фактори, отрицателно физическо и/или емоционално усещане и въздействие. Стресът може да бъде разгледан в две форми: ниски нива на стрес(позитивен стрес), водещи до справяне и адаптация в дадена ситуация, състояние и т.н. и високи нива на стрес(негативен стрес), водещи именно до негативни последствия върху здравето на индивида. Към видовете стрес, според източника на стреса, спада стресът на слуха, който може да произхожда от различни шумови източници – строежи, машини, силна музика, съответно да се наблюдава и шум в ушите. Стресът оказва негативно влияние върху целия организъм, независимо от неговия източник. Така например при хората, които са изложени на високи нива на стрес, е засегнат и капацитета на работната памет.

Диагностика и лечение

Звъненето в ушите е субективен симптом, който може да бъде описан само от засегнатото лице. Ако тинитусът продължава от дълго време, създава Ви дискомфорт и причинява затруднения в извършването на ежедневните Ви дейности, то най-подходящо би било да се консултирате с УНГ-специалист. Ако има предхождащо заболяване, което може да бъде причина за звъненето в ушите, то лечението ще се концентрира на първо място върху него, а оттам би следвало да се повлияе и звъненето в ушите.

Изображения: freepik.com