Загуба на бъбречна функция

Загуба на бъбречна функция: състояние, което се характеризира с невъзможност на бъбреците да отделят токсични метаболити (отпадъчните продукти) от тялото. Бъбречната недостатъчност бива остра и хронична. Острата бъбречна недостатъчност настъпва като последица от рязко нарушение на бъбречната функция, което се проявява с намалено до липсващо уриниране, лабораторно с азотемия и с нарушения във водно-електролитното и алкално-киселинното равновесие на организма. Хроничната бъбречна недостатъчност представлява синдромокомплекс, който настъпва в крайния стадий от развитието на хроничните бъбречни заболявания. Проявите на заболяването започват при увреждане на 70 % от функциониращите нефрони.

Загубата на бъбречна функция може да се дължи на:

• Болести на органите на кръвообращението - хипертония, кръвоизлив, инфаркт.
• Болести на храносмилателната система - остър панкреатит.
• Болести на пикочо-половата система - остър нефрит, хроничен нефрит.
• Симптоми, признаци и отклонения от нормата - шок(кардиогенен, септичен, хиповоленичен).
• Вродени аномалии, деформации и хромозомни аберации - поликистоза на бъбреците.
• Травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини - топлинен удар, анафилактичен шок.
• Болести на пикочо-половата система - остра тубулна некроза.
• Бременност, раждане и послеродов период - еклампсия, прееклампсия.
• Инфекциозни и паразитни болести - лептоспироза, Ку-треска (Q fever), тиф.
• Външни причини за заболеваемост и смъртност - прием на нестероидни противовъзпалителни средства.
• Други - рабдомиолиза.