Висок инсулин (хиперинсулинемия)

› Въведение

› По-чести причини за възникване

› Симптоми

› Диагноза 

› Лечение

› Прогноза

Въведение

Висок инсулин представлява повишена концентрация на инсулин в кръвта. Състоянието се означава още с понятието хиперинсулинемия. Високият инсулин често предхожда развитието на захарен диабет тип 2 и е основен елемент от патофизиологията на метаболитния синдром. Заболяването може да протича безсимптомно в ранните фази, но в напреднал стадий може да доведе до наддаване на тегло, умора, хипогликемични епизоди, повишено кръвно налягане и други. Диагнозата се поставя чрез клинична оценка и лабораторни изследвания. Лечението включва промяна в начина на живот, медикаментозна терапия и лечение на подлежащите заболявания.

Инсулинът е хормон, произвеждан от бета-клетките на панкреаса и е основен регулатор на кръвната захар. Неговата основна роля е да улеснява навлизането на глюкоза в клетките, да стимулира липогенезата и да поддържа нормални нива на кръвната захар. Хиперинсулинемията се развива, когато панкреасът отделя по-големи количества инсулин, отколкото е необходимо. Това може да бъде компенсаторен механизъм при инсулинова резистентност или резултат от автономна секреция, каквато се наблюдава при инсулиномите. Високият инсулин не е самостоятелно заболяване, а индикатор за нарушение в метаболитните процеси. Хроничната хиперинсулинемия е ключов фактор за развитие на метаболитен синдром, затлъстяване, хипертония, дислипидемия и атеросклероза. Затова ранната диагностика и терапия са от съществено значение за предотвратяване на дългосрочни усложнения.

» Повече информация по темата: Метаболитен синдром

Високи нива на иснулин може да се дължат на:

• Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата - инсулинова резистентност, метаболитен синдром, затлъстяване, диабет тип 2, поликистозен овариален синдром, хиперкортицизъм (синдром на Кушинг), акромегалия, хипертиреоидизъм, хиперандрогенизъм, нарушения в липидния метаболизъм
• Болести на храносмилателната система - синдром на малабсорбция, неалкохолна стеатозна болест на черния дроб, чернодробна цироза.
• Болести на отделителната система - хронична бъбречна недостатъчност, нефротичен синдром.
• Травми, отравяния и други външни въздействия - прием на медикаменти (кортикостероиди, бета-блокери, тиазидни диуретици, орални контрацептиви, антипсихотици), прекомерен прием на въглехидрати и захари, ниска физическа активност, хроничен стрес, тютюнопушене, алкохолна злоупотреба.
• Психични и поведенчески разстройства - хранителни разстройства (преяждане, компулсивно хранене)
• Бременност, раждане и послеродов период - гестационен диабет.
• Вродени аномалии, деформации и хромозомни аберации - генетични дефекти в инсулиновите рецептори. 
• Симптоми, признаци и отклонения от нормата - хипергликемия, хиперлипидемия, наднормено тегло, абдоминално затлъстяване.
• Новообразувания - инсулином, тумори на панкреаса, гастроинтестинални и ендокринни тумори.

Причини за възникване

Инсулинова резистентност

Това е най-честата причина за хронично повишени инсулинови нива. Инсулиновата резистентност представлява състояние, при което мускулите, черният дроб и мастната тъкан намаляват реакцията си към инсулина. В резултат глюкозата не може да навлезе ефективно в клетките, черният дроб продължава да произвежда глюкоза, а панкреасът увеличава секрецията на инсулин, за да поддържа нормална гликемия. Продължителната хиперинсулинемия засилва инсулиновата резистентност. Състоянието е характерно за затлъстяването, особено висцералното. Генетични фактори също играят съществена роля.

» Повече информация по темата: Инсулинова резистентност

Инсулином

Инсулиномът е рядък тумор на панкреаса, произхождащ от бета-клетките. Инсулиномите произвеждат инсулин автономно, независимо от нивата на кръвната захар. В повечето случаи са доброкачествени и единични. Хиперинсулинемията може да бъде значителна и да предизвиква тежки хипогликемии, особено на гладно или след физическо усилие. Инсулиномите могат да са част от синдрома MEN1 - наследствено заболяване, характеризиращо се с тумори на паращитовидните жлези, панкреаса и хипофизата.

» Повече информация по темата: Инсулином 

Ендокринни заболявания

• Синдром на Кушинг: свръхпродукцията на кортизол води до намалена инсулинова чувствителност и повишен апетит, което причинява хипергликемия и компенсаторно повишение на инсулина.
• Акромегалия: излишъкът от растежен хормон и IGF-1 намалява инсулиновата чувствителност и увеличава производството на глюкоза.
• Хипертиреоидизъм: ускореният метаболизъм води до по-бързо разграждане на инсулина и компенсаторна хиперинсулинемия.
• Поликистозни яйчници (PCOS): води до инсулинова резистентност и увеличено производство на андрогени, което причинява менструални нарушения, акне и хирзутизъм.

Прием на лекарства 

Приемът на определени медикаменти може да повиши нивата на инсулин, като повлияе чувствителността към хормона или стимулира по-голямото му отделяне. Това често води до трудности в контрола на кръвната захар и при дългосрочна терапия има възможност да създаде метаболитни нарушения. Пример за такива медикаменти са:

• Системни кортикостероиди
• Орални контрацептиви
• Антидепресанти
• Антипсихотици 
• Бета-блокери
• Имуносупресори (циклоспорин)

Симптоми

• Ранна фаза: състоянието често е безсимптомно и може да остане незабелязано дълго време. Неспецифични оплаквания включват лесна умора, засилен апетит, трудности при отслабване, желание за сладки храни, липса на енергия. 
• Напреднала фаза: появяват се наддаване на тегло, хиперпигментация, хиперлипидемия, високо кръвно налягане, хипогликемични епизоди при инсулином.
• Хипогликемиите се проявяват с изпотяване, треперене, сърцебиене, замъглено съзнание и в тежки случаи загуба на съзнание.

Диагноза

• Анамнеза и физикален преглед: оценяват се настоящите симптоми, придружаващи заболявания, наддаване на тегло, признаци на инсулинова резистентност, менструални нарушения, приемани медикаменти и други.
• Лабораторни изследвания: кръвна захар на гладно, инсулин на гладно, HOMA-IR, липиден профил, HbA1c, С-пептид. При съмнение за инсулином се прави 72-часов тест на гладуване. 
• Образни изследвания: ехография на коремни органи, компютърна томография (КТ), ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), PET-CT.
• Допълнителни тестове: тест за орален глюкозен толеранс, тестостерон, LH, FSH и андрогени.

Лечение

• Промяна в начина на живот: нисковъглехидратна или средиземноморска диета, ограничаване на рафинираните захари, увеличаване на белтъците и фибрите, редовна физическа активност и редукция на теглото.
• Медикаментозно лечение: метформин, GLP-1 агонисти, SGLT2 инхибитори, тиазолидиндиони, спиронолактон при PCOS, терапия на съпътстващи заболявания като хипертония и дислипидемия.
• Лечение на инсулином: по преценка на лекаря може да се пристъпи към хирургично отстраняване.
• Проследяване: контролни измервания  на глюкоза, инсулин, гликиран хемоглобин (HbA1c), липиден профил, тегло, обиколка на талията, кръвно налягане. 
• Усложнения при нелекувана хиперинсулинимия: диабет тип 2, атеросклероза, чернодробна стеатоза, инфаркт, инсулт, безплодие при PCOS, сънна апнея.

Прогноза

Хиперинсулинемията е състояние с ключова роля в развитието на метаболитни заболявания. Ранното разпознаване позволява предотвратяване на диабет тип 2, сърдечносъдови заболявания и други усложнения. Комбинацията от здравословен начин на живот, медикаментозна терапия и контрол на съпътстващите състояния води до значително подобрение в метаболитния профил и качеството на живот.

Изображения: freepik.com