Дефекти в системата на комплемента МКБ D84.1

Системата на комплемента се състои от 20 серумни протеини, които реагират един с друг в строго определен порядък, така че продуктът на една реакция е ензим, катализиращ следващата реакция. Комплементът може да се активира по два независими един от друг пътя - класически и алтернативен. И по двата начина се стига до формирането на МАК (мембранатакуващ комплекс). Системата на комплемента взема участие в редица важни биологични процеси - цитолиза, възпаление, анафилаксия, имунен отговор и др.

Дефицитите на комплемента се проявяват като дефицит на отделните компоненти или като дефицит на инхибиторите на комплемента.

Дефекти в системата на комплемента се унаследяват предимно по автозомно-рецесивен път, по-малка част от тях са с автозомно-доминантен тип на унаследяване. При дефицит на компонентите на класическия път се нарушава отстраняването на имунните комплекси и се развива имунокомплексна болест. Дефицитът на алтернативния път обуславя появата на инфекции най-често с Neisseria. С3 дефицитът се свързва с повишена предразположеност към инфекции.

Дефицитите на С1, С2, С4 се съпровождат от системен лупус еритематозус. Дефицитът на С4 се комбинира с автоимунни заболявания като системен лупус, автоимунен хепатит и др. При новородени С2 дефицитът предразполага към инфекции с H. influenzae. Дефицитите на алтернативния път водят до инфекции с пиогенни бактерии и се повлияват успешно от приложението на антибиотици.

Дефицитът на компоненти С5, С6, С7, С8 причинява инфекции с Neisseria - гонорея или менингити. При С9 дефицит не се наблюдават клинични изяви. Факторите H и I се характеризират с рецидивиращи инфекции, гломерулонефрити и развитие на хемолитична анемия, когато са дефицитни. Дефицитът на DAF (delay accelerating factor) - ускоряващ разпадането фактор и други инхибитори на МАК стоят в основата на пароксизмална нощна хемоглобинурия.

С1-инхибиторът е основен инхибитор на някои от компонентите на комплемента и инхибира C1-естеразата на комплемента. Представлява едноверижен гликопротеин от групата на серинпротеазните инхибитори. Неговият дефицит се дължи на генетичен дефект и се изявява клинично с картината на наследствен ангиоедем. Заболяването се предава по автозомно-доминантен път.

Дефицит на С1 естеразен инхибитор [C1-INH] води до спонтанно активиране на комплемента, каликреин и фактор XII. Съществуват две форми - едната се характеризира с количествен дефицит на C1-инхибитора и се доказва по метода на Манчини, а другата е качествен дефицит на C1-инхибитора, който се определя като активност в проценти (%) спрямо нормалната активност у здрави индивиди. И при двете форми е намален C4.

Придобитите форми на ангиоедем с C1-инхибиторен дефицит може да се дължат на автоантитела срещу C1-инхибитора или на състояния, свързани с продукция на антиидиотипни антитела (лимфопролиферативни заболявания), с формиране на имунни комплекси и консумация на C1-инхибитора.

Клинична картина на заболяването се проявява в по-късна възраст - около и след 7-та година. Характеризира се с пристъпна поява на отоци по кожата, лигавиците на горните дихателни пътища и храносмилателната система. Отоците са твърди, бледи и несърбящи. Могат да се появят по главата, тялото, крайниците и обикновено се провокират от удар, натиск, при оперативна интервенция или в резултат на психическо пренапрежение (стрес). Отоците по лигавицата на храносмилателния тракт причиняват коремни болки, имитиращи остър корем. Обикновено преминават за 24-48 часа.

Най-опасни са отоците на глотиса, които могат да бъдат фатални поради развитие на механична асфиксия (задушаване). Това състояние изисква спешни мерки - извършване на трахеотомия.

Диагнозата на наследствен ангиоедем се поставя при наличие на следните критерии:

• клинични - доказана наследственост, анамнестични данни за поява на отоци по кожата и лигавиците, начало на болестта след 7 годишна възраст;
• лабораторни - качествен или количествен дефицит на C1-инхибитора и ниски нива на C4;
• терапевтични - отоците не се повлияват от лечение с антихистамини и кортикостероиди.

Лечението на дефицит на C1 естеразен инхибитор [C1-INH] включва:

1. Внасяне в организма на концентрат от C1-инхибитор или ПЗП.

2. Лечение с андрогени - тестостерон, даназол, които повишават синтезата на C1-инхибитора.

3. Антифибринолитични средства - епсилон-аминокапронова, транексамова киселина при пристъпи и профилактично.

4. Инхибитори на комплемента - Cinnarizin.

5. Каликреинови инхибитори Контрикал (Тразилол) във венозна капкова инфузия.

6. При поява на оток на глотиса с опасност от механична асфиксия, се прави крикотиреотомия или трахеостомия по спешност.

Прогнозата на дефицит на C1 естеразен инхибитор [C1-INH] е добра, ако се провежда адекватно профилактично лечение и се избягва появата на отоци. Страдащите от наследствен ангиоедем се диспансеризират и приемат за лечение при поява на застрашаващи живота отоци.