Азооспермия

› Въведение

› По-чести причини

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

› Прогноза и профилактика

Въведение

Азооспермията е патологично нарушение на сперматогенезата, при което в еякулата (семенната течност) липсват сперматозоиди. Наличието на такава аномалия при мъжа е един от най-честите фактори за безплодие и според статистиката представлява 10-20% от всички причини за мъжко безплодие.

Азоспермия: състояние при мъже, при което се установява пълна липса на сперматозоиди (мъжки полови клетки) в еякулата (семенна течност). Азоспермията е причина за безплодие.

Прави се разлика между не обструктивна (секреторна) азооспермия, при която сперматозоидите не се образуват в тестисите, и обструктивна (екскреторна) азооспермия, при която сперматозоидите не навлизат в еякулата поради запушване на семепровода. Възможна е и комбинирана азооспермия, свързана едновременно с хипофункция на тестисите и обструкция на семепровода. Обструктивната азооспермия (екскреторно безплодие) е много по-лечима.

Причини за нарушена продукция могат да бъдат хормонални нарушения (хипоталамус, хипофиза и тестиси), тестикуларна недостатъчност, варикоцеле, инфекция (хламидия, гонорея, простатит, орхит), тумори, крипторхизъм, генетични заболявания (синдром на Клайнфелтер, синдром на Калман, кистозна фиброза, бронхиектазии-олигоспермия синдром), прием на анаболни стероиди, химиотерапия, радиационно излъчване и други.

По-чести причини

Развитието на азооспермия се основава на нарушение в нормалното производство на сперматозоиди или нарушение на проходимостта на семепровода. Нарушенията на мъжката репродуктивна система могат да бъдат от смесен характер. Често се комбинира с други форми на патологични състояния. Например, тератозооспермия, когато зародишните клетки имат множество дефекти в развитието, зачеването става невъзможно.

Според статистическите оценки, нарушения като азооспермия, когато в семенната течност изобщо няма сперматозоиди, се срещат в почти 20% от общия брой клинични случаи на нарушения на състоянието на спермата. Установяването на точната причина за разстройството и отговорът на въпроса защо това се случва е работа на медицински специалист. Необходими са редица инструментални и лабораторни изследвания.

Претестикуларните причини са ендокринни аномалии, свързани с хипоталамуса, хипофизата и мъжките полови жлези (тестиси). В допълнение, тестисите обикновено включват нарушения, свързани със сперматогенезата. Посттестикуларните причини за азооспермия включват всяка дуктална обструкция на всяко място в целия мъжки репродуктивен тракт.

Претестикуларни причини

Претестикуларните причини, наричани още вторична тестикуларна недостатъчност, обикновено са резултат от патологични ендокринни състояния. Макар и сравнително необичайно, до 3% от безплодните мъже със субфертилитет ще имат подлежащи ендокринопатии.

Претестикуларната азооспермия може да бъде вродена или придобита. Претестикуларната азооспермия може да се наблюдава във връзка със следното:

Синдром на Kallmann

Това са дефекти, наблюдавани на нивото на хипоталамуса, където има недостатъчност на секрецията на GnRH хормон (хипогонадотропен хипогонадизъм). Това се случва поради неуспех в миграцията на GnRH-освобождаващи неврони към обонятелния лоб, което обяснява наличието на намалено обоняние при засегнатите индивиди.

Хиперпролактинемия

Хиперпролактинемията е прекомерното производство на хормона пролактин. Хиперпролактинемията води до сексуална дисфункция, дължаща се на инхибирането на секрецията на GnRH от хипоталамуса, което води до нарушен фертилитет. При тези пациенти има намалена сперматогенеза поради аномалии на тестисите от двете страни.

Паротитен орхит

Може да доведе до двустранна атрофия на тестисите и може да доведе до безплодие в 13% от случаите.

Синдром на Klinefelter

Пациентите с този синдром демонстрират висок евнухоиден фенотип, намалено лицево и пубертетно окосмяване, намален размер на пениса, твърди тестиси, намалени когнитивни способности и понижени нива на тестостерон. Тези пациенти имат азооспермия. По време на екстракцията на сперматозоиди от тестисите, сперматозоидите се наблюдават при почти 69% от мъжете със синдром на Клайнфелтер.

Приложение на анаболни стероиди

Много от тези пациенти ще развият азооспермия. За щастие производството на сперматозоиди ще се възстанови, след като суплементацията спре, в повечето случаи това изисква време.

Посттестикуларни причини за азооспермия

Вродена двустранна липса на семепровод

Честотата му е 1% сред безплодните мъже. Основно се дължи на мутации в трансмембранния регулаторен ген на кистозна фиброза (CFTR) и дефектна диференциация на мезонефралния канал.

Вазова обструкция

Случаите на нежелана вазална обструкция обикновено се наблюдават след коригиращи операции за херния на ингвиналния канал. Размерът на тестисите остава нормален при изследване, но епидидимисът се усеща твърд.

Запушване на еякулаторните канали

Запушването на еякулаторните канали може да бъде едностранно или двустранно.

Други фактори

Съществуват и така наречените временни фактори за развитие на патологично състояние. Азооспермията може да бъде преходно явление, което се причинява от определени субективни и обективни фактори. Например, чести посещения на бани, сауни и излагане на висока температура на тестисите. При температури над 34-35 градуса сперматозоидите се произвеждат трудно или изобщо не се синтезират.

Азооспермия се развива и с бурен, много активен сексуален живот. Тялото просто няма време да синтезира достатъчен брой полови клетки. Според нашите оценки, след прекратяване на действието на горните фактори, броят на сперматозоидите се възстановява в рамките на 12-15 дни. Азооспермията изчезва сама. Не се изисква специално лечение.

Симптоми

Клиничната картина на азооспермията е представена от безплодие. Всички пациенти са изправени пред него. Това не е толкова симптом, колкото синдром, който е придружен от невъзможността за зачеване на дете. Азооспермията често има вторичен характер. Развива се на фона на други патологични процеси. Съответно, пациентът може да има други симптоми, признаци на първично увреждане:

• болка в слабините и ануса
• нарушения на еякулацията
• еректилна дисфункция
• намаляване на либидото, сексуално желание
• клинична картина на деформация, подуване, зачервяване, възпаление на тестисите и други структури на скротума
• уголемяване на ингвиналните лимфни възли
• симптоми на общо увреждане

Сексуалната дисфункция понякога не е налице. Има изолиран ход на патологичния процес, когато е просто невъзможно да се зачене. Ето защо много мъже дори не подозират, че са болни от нещо. Това се случва особено често в хроничния ход на основното заболяване. Например напреднал простатит.

Диагноза

Азооспермията обикновено се открива при пациенти, които са се консултирали със специалист по повод безплодие. За да се идентифицират причините за намалената плодовитост и да се разработи най-ефективният план за лечение, е необходимо пълно изследване.

Снемане на анамнеза и преглед

Лекарят трябва да установи дали безплодието е първично или вторично, за което задава въпроси дали пациентът има собствени деца и дали някога е настъпила бременност с неговата сперма. Специалистът ще се интересува и от наследствени и хронични заболявания, наранявания и операции в областта на тестисите, прекарани инфекции.

Външният преглед позволява да се оцени сексуалното развитие на пациента, да се идентифицират проблеми с наднорменото тегло, гинекомастия и други признаци, които могат да показват вероятни причини за азооспермия.

Чрез палпиране на тестисите лекарят определя техния размер, форма и консистенция.

Също така, по време на изследване с помощта на функционални тестове е възможно да се открие варикоцеле - разширени вени на семенната връв.

Спермограма

Диагнозата азооспермия не може да се постави въз основа на резултатите от една спермограма. Ако в еякулата няма зародишни клетки, лекарят ще препоръча да повторите изследването, но не по-рано от 10-14 дни.

При преходна азооспермия след известно време в еякулата се откриват зрели, подвижни сперматозоиди.

Хормонални изследвания

Необходимо е да се определи нивото на фоликулостимулиращия хормон (FSH) и лутеинизиращия хормон (LH), тестостерона, естрадиола и пролактина. Важен показател е концентрацията на инхибин В, чието ниво отразява качеството на репродуктивната функция.

Ултразвуково изследване

Ултразвуковото изследване позволява на лекаря да оцени състоянието на органи като тестисите и епидидимуса. По време на изследването се определя състоянието на простатната жлеза и семенните мехурчета. Например, специалист може да открие признаци на запушване на семепровода или патологични промени в тъканта на тестисите.

Генетично изследване

Тъй като азооспермията често се причинява от генетични патологии, пациентът ще трябва да премине следните тестове:

• Кариотипиране, чиито резултати могат да се използват за определяне на пълния набор от хромозоми на пациента. Нормалният мъжки кариотип е 46XY. Например при синдрома на Клайнфелтер възможните кариотипове са 47XXY (най-често срещаният), 48XXYY, 49XXXXY и т.н.
• Откриване на CFTR генни мутации, които са маркер за обструктивна азооспермия. Различни мутации, свързани със заболяване като кистозна фиброза (наследствена патология, характеризираща се с увреждане на екзокринните жлези).
• AZF фактор, който е маркер за секреторна азооспермия. Дисфункция на тестисите възниква, когато има делеция (изчезване) на един от регионите на тази област на мъжката хромозома: AZFa, AZFb или AZFc. Вероятността за получаване на зародишни клетки от биопсия зависи от това кой регион е загубен и дали е загубен напълно или частично. Докато шансовете за успех с делеция на AZFa са минимални, загубата на AZFc региона предполага възможен успешен изход.

Диагностична тестикуларна биопсия

Ако не е възможно точно да се определи причината за липсата на зародишни клетки в еякулата, лекарят може да препоръча диагностична биопсия на тестисите. По време на тази манипулация могат да бъдат открити сперматозоиди, които в този случай се витрифицират за по-нататъшна употреба в инвитро IVF-ICSI процедура. Ако се подозира секреторна азооспермия, може да се извърши биопсия на различни области на тестиса.

Лечение

Лечението на патологичния процес зависи от естеството и характера на патологичното състояние. Прилагат се консервативни и хирургични мерки за корекция.

Консервативна терапия

Консервативното лечение е възможно при нормална проходимост на семепровода. Хормоналните средства се използват в строго премерени дози. Препоръчват се и промени в начина на живот: спиране на тютюнопушенето, увеличаване на физическата активност, коригиране на диетата и други.

Хирургично лечение

Хирургичното лечение на такова заболяване като азооспермия при мъжете е необходимо в случай на запушване на семепровода, тумори на тестисите и други. Това е най-крайната и радикална мярка, но понякога необходима.

Прогноза и профилактика

Прогнозата за успешно възстановяване на качеството на спермата и броя на репродуктивните клетки зависи от естеството на патологичното състояние и неговия характер. По принцип с подходяща терапия резултатите могат да бъдат постигнати за кратък период от време. В някои случаи е достатъчен месец. Понякога отнема няколко месеца. Периодът на възстановяване може да варира.

Ефективната профилактика включва безопасен полов акт, адекватна контрацепция, нормализиране на телесното тегло и отказ от лоши навици. Физическата активност и диетата играят голяма роля и е важно да промените начина си на живот.

Заглавно изображение: CCO Public domain