Сквамозен карцином

Сквамозният карцином на белия дроб, или още плоскоклетъчен карцином на белия дроб, е един вид недребноклетъчен карцином на белия дроб. Исторически това е най-честият вид рак на белите дробове, но в много страни постепенно намалява през последните четири десетилетия с повишаване на честотата на аденокарцином на белите дробове.

Около 30% от всички ракови заболявания на белите дробове се класифицират като плоскоклетъчен рак на белия дроб. Той е по-силно свързан с пушенето, отколкото всеки друг вид недребноклетъчен белодробен карцином. Други рискови фактори за сквамозен карцином на белите дробове включват възраст, фамилна история и излагане на вторичен дим, минерален и метален прах, азбест или радон. Среща се предимно у мъже, дългогодишни пушачи.

Сквамозният карцином на белия дроб най-често се появява централно в по-големи бронхи, и докато често метастазира в локо-регионалните лимфни възли в началото на заболяването, обикновено се разпространява извън гръдния кош по-късно в сравнение с други основни видове рак на белия дроб. Може да се разпространи на множество места, включително мозъка, гръбначния стълб и други кости, надбъбречните жлези и черния дроб. Това е тумор, който възниква от бронхиалните епителни клетки чрез сквамозна метаплазия/дисплазия в дихателния епител на бронхите, който по-късно се превръща в карцином in situ. Големите тумори могат да претърпят централна некроза, което води до кавитация.

При карцином in situ, атипичните клетки могат да бъдат идентифицирани чрез цитологичен тест на храчка, бронхоалвеоларна промивка. Въпреки това, плоскоклетъчен карцином in situ е асимптоматичен и неоткриваем при рентгенографии. В крайна сметка става симптоматичен, обикновено когато туморната маса започва да възпрепятства лумена на голям бронх, често предизвиквайки дистална ателектаза и инфекция. Едновременно с това лезията навлиза в заобикалящата белодробна тъкан. При хистопатологията тези тумори варират от добре диференцирани, показващи кератинови перли и клетъчни връзки до анапластични, с минимални остатъчни сквамозноклетъчни характеристики.

Понастоящем са признати четири варианта (папиларен, дребноклетъчен, ясно клетъчен и базалоиден) на плоскоклетъчен карцином на белия дроб. От тези варианти има някои доказателства, че базолоидния и слабо диференцираните варианти на дребноклетъчния могатда имат по-лоши прогнози от "конвенционалните" плоскоклетъчни карциноми. Папиларният вариант се появява по-често като предимно повърхностна, ендобронхиална лезия със скромно по-добра прогноза. Понастоящем има много малко данни за ясно клетъчен вариант на плоскоклетъчен карцином и не е постигнат консенсус за прогностичните последици от промените в клетките.

Макроскопски тези тумори са склонни да бъдат почти бели на цвят, които произтичат от и се простират в бронхите. Те нахлуват в околния белодробен паренхим и могат да се простират в гръдната стена. Може да компресира белодробната артерия и вена. Периферните тумори често имат нодуларен растеж с централна некроза и кавитация. Около белите дробове може да се наблюдава липидна пневмония, бронхопневмония, ателектаза. Калцификацията е необичайна.

Хистологично се наблюдават листове или острови от големи полигонални злокачествени клетки, съдържащи кератин (отделни клетки или кератинови перли) и междуклетъчни мостове (фигура 1). Съседна бронхиална дисплазия или карцином in situ е често срещана. При ускоряване на туморната граница туморните клетки обикновено унищожават алвеолите или запълват алвеоларните пространства. Рядко се разпространява под основната мембрана. Може да има фокални зони на интрацитоплазмен муцин. Рядко се наблюдават онкоцити, чужди телесни гигантски клетки (реагиращи на кератин), екстензивна неутрофилна инфилтрация, прозрачна промяна на клетките (гликоген).

Сквамозният карцином постоянно експресира P63 и е отрицателна за TTF1-маркер. Други сквамозни имуномаркери включват CK5/6 или 34BE12. Диференциацията на сквамозен карцином от аденокарцином е жизненоважна, тъй като отговорът на цитотоксичните и биологичните агенти ще се различава. Сквамозният карцином показва силна и дифузна експресия на р63, която е специален транскрипционен фактор на този хистологичен тип.