Причинител на тетануса (Clostridium tetani)

Обща характеристика

Clostridium tetani е пръчковиден анаеробен вид бактерий от род Clostridium. Подобно на останалите видове от род Clostridium, той е Грам-положителен и се среща като спори в почвата или в стомашно-чревния тракт на животните, произвежда мощен биологичен токсин - тетаноспазмин и е причинителят на тетануса.

Бактерия на тетануса е описан за пръв път от А. Николаер през 1884 г. и е изолиран в чиста култура през 1889 г.

Микробиологична характеристика

Clostridium tetani е Грам-положителна, пръчковидна бактерия и обикновено бива оприличавана на карфица след своето оцветяване. Този странен външен вид се дължи на спорулацията, която се случва във вътрешността на клетката. Тетаничният клостридий е задължителен анаероб и трябва да разчита на ферментация за своето развитие и бактериално делене. Като задължителен анаероб, той не е в състояние да толерира наличието на кислород. Притежава ресни, които подпомагат неговото придвижване и не образува капсула.

Културелни особености

Оптимални за развитието на тетаничния клостридий са температури от 35 до 37 градуса и рН 6,8-7,4. Взискателен е спрямо хранителните среди и за култивирането му се използват кръвно-глюкозен агар на Цайслер, където образува мрежовидни нежни колонии със странични израстъци. В течни хранителни среди предизвиква помътняване и образуване на утайка на дъното на епруветката.

Антигенна структура

Клостридиум тетаний притежава соматични О- и ресничести Н-антигени, като в зависимост от специфичността на н-антигена се разглеждат 10 серотипа, всички, от които образуват идентичен екзотоксин.

• О-антигените представляват най-външната част на клетъчната стена — липополизахарид, който се състои от повтарящи се единици. O-антигените са устойчиви на топлина и алкохол, откриват чрез бактериална аглутинация. Антителата срещу О-антигените са предимно от клас IgM.
• Н-антигените представляват антигенната специфичност на ресните, те определят различните серотипоже на един вид.

Фактори на патогенност

Вегетативните клетки на C. tetani произвеждат екзотоксин,който след попадането си в организма на гостоприемника, се разцепва от бактериален ензим до два компонента, които остават свързани чрез дисулфидна връзка. Първият компонент е тетаносмазмин, притежаващ невротоксично действие, а втория - хемолизин разрушава еритроцитите. Токсинът е термолабилен и се инактивира при температури от около 65 градуса, също така се разрушава под действието на кислород и силни киселини и основи. Това е един от най-силните екзотоксини. Тетаносмазминът предизвиква тетаничният синдром, той съдържа две субединици - А и В. Субединицата А осъществява токсичното действие, а субединицата В се свързва с рецептори в мембраните на невроните.

Действието на тетаносмазмина се основава на блокирането на медиатори, участващи в предаването на нервните импулси. Резултатът е хиперактивация на невроните и развитие на мускулни спазми и хиперрефлексия.

Епидемиология

Основен резервоар за тетаничния клостридй са тревопасните животни, почвата, както и праха в жилищните и болнични помещения. В почвата спорите на тетануса могат да останат жизнеспособни за повече от 10 години. При изваряване могат да останат жизнеспособни в продължение на 3 часа. Бактерия е един от най-резистентните представители на нормалната чревна микрофлора на тревопасните животни, но при тях не предизвиква инфекция поради инактивиране на токсина от специфични протеолитични (протеин разграждащи) ензими.Тетанус се среща в световен мащаб, но най-висока честота се отбелязва в гъсто населени райони с горещ, влажен климат и почви, богати на органични вещества.

Патогенеза и клинична картина

Тетануса е покривна инфекция, развиваща се при попадане на спори на причинителя в наранени кожа и лигавици.

C. tetani не е инвазивен организъм. Инфекцията остава строго локализирана в областта.

Входна врата за инфекцията биват:

1. дълбоки и повърхностни рани;
2. наранени лигавици;
3. ухапвания от животни;
4. наранявания в устната кухина;
5. перфорация на тънкото черво;
6. пъпна рана на новороденото.

След попадане на спорите във входната врата се превръщат във вегетативни клетки и започват своето деление единствено в областта на своето попадане, тъй като бактерия не притежава инвазивни свойства.

Инкубационният период може да варира от 4 до 15дни.След освобождаването на тетаничния токсин той се пренася от кръвоносната система до главния и гръбначния мозък. Тетаничния синдром започва със затруднено отваряне на дъвкателната мускулатура (trismus), което се последва от засягане на мускулите на лицето и развитие на насилствена гримаса на сардоничен смях (risus sardonicus). Заболяването прогресира с обхващане на мускулатурата на гръдната стена, врата, гръбначния стълб и крайниците. При засягане на екстензорните (разгъвачни) мускули се развива opistotonus - дъговидно извиване на тялото.

Въз основа на клиничните открития са описани три различни форми на тетанус:

• Локалният тетанус е необичайна форма на болестта, при която пациентите имат трайно свиване на мускулите в същата анатомична област като увреждането. Тези контракции могат да се запазят в продължение на много седмици, преди да бъдат постепенно потиснати. Местният тетанус може да предхожда началото на генерализирания тетанус, но обикновено е с по-ограничена клинична картина.
• Най-често срещаният тип (около 80%) от докладвания тетанус е генерализиран тетанус. Болестта обикновено е с низходящ ход. Първият признак е тризъм (невъзможност за отваряне на дихателната мускулатура), последван от скованост на врата, затруднено преглъщане и скованост на коремните мускули. Другите симптоми включват:

1. повишена температура;
2. изпотяване;
3. повишено кръвно налягане;
4. увеличен сърдечен ритъм.

Спазмите могат често да продължат до няколко минути, в продължение на 3-4 седмици. Пълното възстановяване може да отнеме месеци.

• Неонаталният тетанус е форма на генерализиран тетанус, който се среща при новородени. Неонатален тетанус се наблюдава при бебета, родени без защитен пасивен имунитет. Обикновено това се случва чрез заразяване на пъпната рана.

Микробиологична диагностика

От болни е необходимо да се изследват:

• гнойни материи;
• раневи секрет;
• секрет от пъпната рана на новороденото;
• кръв.

Диагнозата почива върху клиничната картина, основното диференциална диагноза на тетанус се прави с отравяне със стрихнин. Провежда се микроскопско изследване, което носи единствено ориентировъчна информация. Извършва се посявка и анаеробно култивиране на материалите в селективни хранителни среди. Биологичното изследване се провежда чрез заразяване на опитни животни и доказва наличието на тетаничен токсин в организма на заболелия.

Специфична профилактика и лечение

Специфичната профилактика се осъществява с тетанус ваксина, която представлява тетаничен анатоксин. В Република България ваксинация срещу тетанус се провежда съгласно имунизационен календар, като първичната имунизация се извършва след втория, третия и четвъртия месец от раждането като комбинирана ваксина срещу коклюш, дифтерия и тетанус. Реваксинация се извършва на:

• 16^ти месец;
• 6^ма година;
• 12^та година;
• 17^тагодина
• 25 и 35^та година;

Независимо от възрастта на пострадалия при всяко сериозно нараняване, пациента се ваксинира с 0,5 мл тетаничен анатоксин.

За специфична терапия на тетанус се прилага тета-глобулин, като прилагането на препарата трябва да започне незабавно при потвърждаване на заболяването.ю

Използват се пеницилини и широкоспектърни антибиотици. Срещу тетанични гърчове се прилагат мускулни релаксанти.