Причинител на Содоку (Spirillum minus)

Обща характеристика

Spirillum minus е основната причина развитието на треска след ухапване от плъхове. Бактерия принадлежи към семейство Spirillaceae, род Spirillum и е описан за първи път от д-р Хенри Картър през 1887 г. Микроорганизмът е бил известен под различни наименования - Spirocheta morus muris, Spironema minor, Leptospira morsus minor, Spirochaeta muris и Spirochaeta petit, но през 1924 г. получава своето официално наименование в микробиологичната номенклатура. В Япония инфекцията, причинена от S.minus, е известна като Sodoku (содоку, от So - плъх и Doku - отрова). Освен S.minus, треска след ухапване от плъх причинява и микроорганизмът S.moniliformis, но инфекцията причинена от Spirillum minus (Содоку) се различава от треската причинена от S.moniliformis.

Содоку се среща по целия свят, но е най-силно застъпена Азиатските страни. Инфекцията се характеризира с повтаряща се треска, като циклите на треска са с продължителност от 2 до 4 дни. Тези фебрилни цикли рядко продължават повече от няколко месеца. Понякога се развива уртикариен обрив по горните и долни крайници, който обикновено е по-слабо изразен от обрива продизвикан от S.moniliformis. Регионалният лимфаденит придружен от неразположение и главоболие са характерни за Содоку симптоми. Заболяването може лесно да се обърка със заболявания, характеризиращи се с рецидивираща треска като малария или инфекция с Borrelia recurrentis, особено ако няма анамнеза за ухапване от гризачи.

Инфекцията със S.moniliformis е клинично близка до Содоку, но обикновено се придружава от по-тежки симптоми от страна на гастроентистиналния тракт като гадене, повръщане и коремна болка.

Микробиологична характеристика

Поради факта, че Spirillum minus не може да бъде култивиран in vitro неговата морфологична характеристика не е напълно изяснена. Бактерията може да бъде отглеждан in vivo чрез инокулиране на в опитни животни. Животинският инокулат е методът, който се използва за идентифициране на инфекцията със Spirillum minus при хора.

Spirillum minus е Грам-отрицателна бактерия. Грам-отрицателните клетъчни стени съдържат липополизахарид, който действа като ендотоксин и предизвиква силен имунен отговор в гостоприемника. Spirillum minus е с много малки размери, всяка клетка е с широчина около 2 μm и дължина 3-5 μm. Клетките му притежават спирална форма и твърда клетъчна стена. Бактерия може да се визуализира чрез използване на фазово-контрастен микроскоп. Използването на специфично озвеняване може да помогне за идентифицирането на микроорганизма. Въпреки че спирилиум минус е Грам-негативна бактерия, оцветяването по Грам го оцветява слабо, но багренето по метода на Гимза, както и сребърното оцветяване дават добри резултати.

Епидемиология

Хората се заразяват чрез ухапване или одраскване от плъх, но бактерия инфектира котки и други животни, които се хранят с инфектираните гризачи. Содоку е инфекция със световно разпространение, но е най-често срещана в Азиатските страни. Рискът от развитието на инфекцията е прибизително 10%. В исторически план над 50% от съобщените случаи са настъпили при деца. Въпреки това, демографските данни са се променили и сега включват най-вече селскостопанските работници. Спирилум минус се открива в голямо количество в кръвта, перитонеалната течност, мускулите и белите дробове на заразените гризачи.

Патогенеза и клинична картина

Содоку може да бъде причинена от Streptobacillus moniliformis и Spirillum minus. Поради относително ниската честота и ниската степен на смъртност на инфекцията с S.moniliformis съществуват оскъдни данни за нейният патогенетичен ход. Аутопсията на опитни животни, заразени с бактерия в лабораторни условия, показва силно изразени хепато- и спленомегалия, хиперплазия на лимфните възли, наличие на ендокардит и миокардит заедно с дегенеративни промени в бъбреците и черния дроб.

Инфекцията, причинена от S. minus е мултисистемно заболяване, характеризиращо се с развитието на грануломатозно възпаление. При фатални случаи аутопсията разкрива хеморагична некроза в различни тъкани, включително черен дроб, бъбреци, далак и менинги.

Заразяването със S. minus се осъществява чрез ухапване от заразен плъх. Обикновено раната заздравява по време на инкубационния период, който е с продъжителност от 1 до 3 седмици. След инкубационният период започва системната фаза на заболяването, характеризираща се с появата на:

• повишена температура;
• студени тръпки;
• главоболие.

На мястото на ухапване може да се развие лезия или макуларен обрив.

Усложненията на Содоку са редки. Най-сериозното усложнение е ендокардитът. Други възможни усложнения биват:

• миокардит;
• менингит;
• хепатит;
• конюнктивит;
• анемия.

При нелекувани пациенти, високата температура и системните симптоми траят от 3 до 7 дни, като се повтарят 3 до 10 дни по-късно, последвани от повтарящи се цикли от 3 до 8 седмици.

Микробиологична диагностика

S.minus може да бъде наблюдавана под микроскоп на тъмно зрително поле, но единствено след предварителното и оцветяване по Гимза. Диагнозата на инфекцията може да бъде поставена чрез заразяване на опитни животни, за тази цел е необходимо интраперитонеалното инокулиране на инфекциозен материал от пациента за период от 1 до 3 седмици. Не са открити специфични серологични тестове. 50% от пациентите заразени със С.минус имат положителна серология за сифилис, което е причината за получаването на псевдоположителна серологична проба. Положителна реакция се получава при откриването на антитела към антигена кардиолипин.

Лечение

Лечението на Содоку се основава главно на прилагането на пеницилин G, тъй като чувствителността на S.minus към други антибиотици е в период на проучване, терапията е с продължителност от 10 до 14 дни.