Начало Медицинска енциклопедия Микробиология Специална микробиология Вирусология Парамиксовируси Вирус на епидемичния паротид

Вирус на епидемичния паротид (Virus parotitidis)

Вирус на епидемичния паротид (Virus parotitidis) - изображение

Обща характеристика

Вирусът на епидемичния паротит принадлежи към семейство Paramyxoviridae, род Rubulavirus. Изолиран е през 1934г. от К. Джонсън, а през 1955г. е култивиран успешно в клетъчни култури.

Заушката е остро инфекциозно заболяване, което засяга околоушните слюнчени жлези, но в отделни случаи протича със засягане на ЦНС и тестисите. Възпалението на тестисите се означава като орхит, а когато вируса порази централната нервна система се развива менингит.

Структура и култивиране

structureВирусът притежава овална форма, но са открити и вирусни частици с неправилна симетрия. Размерите им варират от 150 до 220 nm, а диаметърът на нуклеокапсида е от порядъка на 18nm. Вируса на епидемичния паротит притежава едноверижнен РНК геном.

Обвивката (envelope) на вируса на паротида представлява двуслоен липиден слой. Всъщност, липидите, намерени във вирусната обвивка, се получават от клетката гостоприемник.

Мембранния F-протеин позволява на вирусния нуклеокапсид да се разпадне в чувствителни области чрез сливане с клетъчната мембрана. HN (хемаглутинин-невраминидазен гликопротеин) или прикрепящия протеин позволява на вируса да се прикрепи към клетките на гостоприемника. Ако вирусът не може да се прикрепи към клетката-гостоприемник, той не може да се слее с клетъчната мембрана и да навлезе в клетката. Свързващият протеин на вируса на паротита е иманно хемаглутинин-невраминидазния гликопротеин. М-протеина или матриксният протеин се свързва с нуклеокапсида и гарантира, че всички вирусни компоненти са сглобени правилно, преди да напуснат клетката. М протеинът се свързва и образува област върху плазмената мембрана, където могат да се прикрепят и опаковат други вирусни компоненти.

Паротидният вирус се размножава в голям набор от клетъчни култури. Репликацията на вируса в клетъчните култури довежда до появата на характерни морфологични изменения - образуване на гигантски многоядрени клетки и синцитиуми.

Антигенна структура

Познат е само един серорогичен тип на паротидния вирус. Вирусната частица съдържа следните антигени:

  • Антиген S, който притежава способността да се свързва с комплемента;
  • Антиген V - хемаглутинин и неураминидаза;
  • Хемаглутинин, аглутиниращ човешки еритроцити от кръвна група О, както и еритроцити на някои видове маймуни;
  • Алерген, доказващ се чрез кожно-алергичен тест.

Резистентност и епидемиология

Вируса е устойчив спрямо факторите на външната среда, при стайна температура запазва жизнеспособността си за 4-8 дни. ПРи ниски температури се запазва с месеци. УВЛ го инактивират за минути, а температурите над 60 °C - за 20 минути.

Епидемичния паротит е антропоноза, което означава че в естествени условия инфекцията поразява само човека. В лабораторни условия е доказано, че възприемчиви към вируса са и някои видове маймуни.
Източник на заушката са болният и заразоносителите. В 30% от случайте заразените лица прекарват инфекцията инапарентно, но те също могат да разпространяват вируса. Заушката се прадава по въздушно-капков път. Входна врата са лигавиците на конюнктивата и горните дихателни пътища.

След създаването на противопаротидната ваксина броят на случайте на заболяването претърпява голям спад. Ваксината срещу заушка се използва само в 57% от държавите, принадлежащи към Световната здравна организация (СЗО), предимно в страните с по-развита икономика.

Патогенеза и клинична картина

Съществуват две хипотези за патогенезата на заушката.

  1. Според първата, от входната врата вируса прониква в канала на околоушните слюнчени жлези, размножава се и след това постъпва в кръвообръщението, достига тестисите, яйчниците, ликвора, мозъка, панкреаса и други органи.
  2. Според втората теория вирусът се размножава в епителните клетки на респираторния тракт, след което по кръвен път достига останалите органи.

Клинично заболяването протича с:

  • висока температура;
  • едностранно или двустранно увеличение на слюнчените жлези;
  • болка при хранене или натиск.

Възможните усложнения са:

  • паротиден менингит;
  • менингоенцефалит;
  • орхит;
  • засягане сублингвалните и субмандибуларни слюнчени жлези.

Микробиологична диагностика

Микробиологичната диагностика се извършва чрез:

  • Изолиране на вируса от кръв, урина, ликвор и гърлен секрет.
  • Серологична диагностига - ELISA, PCR.
  • Кожно-алергичен тест с паротиден алерген.

Специфична профилактика

За профилактика на заушката се използва триваксината морбили-паротит-рубеола. Масовото и приложение понижава заболявоемостта многократко.

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

https://viralzone.expasy.org/88?outline=all_by_species
https://study.com/academy/lesson/mumps-virus-structure-and-function.html
https://reference.medscape.com/article/966678-overview#a5

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияХранене при...ЛеченияСоциални грижиЛайфстайлБотаника